- Г-н Радев, бизнесът отправи редица критики към правителството заради твърде плахите опити за подкрепа в ситуацията с коронавируса. Премиерът Бойко Борисов отвърна с упреци срещу прекомерни очаквания за помощ от държавата. И заговори за олигарси със скъпи почивки във Франция, призовава ги да си продадат мерцедесите, вместо да искат пари от бюджета. Как ще коментирате тези изказвания?
- От медиите научих за тези изказвания и предпочитам да мисля, че са направени в състояние на стрес и натрупана умора. Нямам впечатления от олигарси, но ако така се прави и обобщение за предприемача изобщо – това е несериозно, а и много обидно. В моето обкръжение от предприемачи и мениджъри, това са хора, загрижени и пряко ангажирани с бизнесите си - постоянно общуване с екипите, работниците и служителите, комуникация с основните клиенти и доставчици, организация на производствения процес, отношения с банки и лизингови компании, с регулаторни органи на местно и централно ниво. Всеки според мащаба му, разбира се, но това е само част от ежедневието на реално работещите предприемачи и мениджъри. И тези хора са лицата на огромното мнозинство от фирмите в България. Именно за подкрепа на тези фирми през трудния период, в който се намираме, са инициативите на бизнес организациите, както и на синдикалните организации впрочем.
- Какво е реалното състояние на фирмите, откакто са започнали рестриктивните мерки, като изключим тези бизнеси, които бяха принудени да затворят заради пандемията?
- Затворените бизнеси агонизират – това са предимно малки фирми от сферата на услугите, често с личния труд на собствениците и семействата им. Но има и такива с персонал 30-40, че и повече хора. Някои се надяват на краткосрочни решения, пускат служителите си в платени отпуски или разплащат частично възнаграждения. Други направо заявяват освобождаване на хората, за да могат поне да се регистрират в бюрата по труда и да имат шанс за помощи.
Но това вече се случва и с производствените предприятия, включително и с големи компании. В предприятията, с които съм ангажиран, продължава производственият процес, но външните поръчки са ограничени поради рестрикции в държавите на клиентите ни. Например тази и следващата седмица предприятията в Италия спряха дейност с държавен акт. Ограничен е международният транспорт и на материали. Очакваме да се задълбочат транспортните проблеми, особено при груповите товари.
Организираните КПП-та създават забавяния, но поне засега не са критични за работата ни. Конкретно при нас в Стара Загора, това не е проблем, очевидно има разбиране от органите на реда.
Страховете ни са за здравето на хората. Вероятно е въпрос на време да имаме регистрирани случаи на заболели колеги въпреки предприеманите мерки. Очевидно ще трябва да променяме смените, екипите ще се наложи да са с гъвкаво работно време.
Започнаха забавяния в текущите разплащания между контрагенти. Това затруднява финансирането на оперативната дейност. Междувременно, предстоят плащания към бюджета, плащания по осигурителните вноски, след две седмици са плащанията за заплати. Забавените транзакции поставят дружествата пред ликвидни рискове. Всички тези процеси ще се задълбочат през следващите дни и седмици.
- Как ще коментирате обявените от правителството мерки за подпомагане на икономиката?
- Възможността за портфейлни гаранции през Българската банка за развитие към търговските банки с цел обезпечаване на кредити на бизнеса е мярка в съответствие с препоръките на ЕК. Последните данни на БНБ сочат за 35 млрд. лв. кредити на нефинансовите предприятия, а кабинетът обяви агрегиран ефект от мярката към 2,5 млрд. лв. Следователно този обезпечителен механизъм няма да обхване много фирми. Ще видим как ще проработи, но нека подчертая - това не е спешна мярка, ефектът от нея ще е доста малък.
Същото се отнася и за безлихвените потребителски кредити до 1500 лв. на хора на трудов договор, пуснати в неплатен отпуск. Може би ще проработи тази мярка при малки семейни бизнеси, но дали таргетираните над 130 000 потенциални получатели биха се възползвали... Кой ще вземе заем, ако не е ясно кога ще се върне на работа?
Мярката с отлагането на дължимия корпоративен данък до 30 юни е с моментен ефект, ще е полезна, естествено, препоръчва се и от ЕК. Забележките ми към нея са две – първо, има смисъл само за фирми, обявили печалба през 2019 г., и второ, отлагането е сравнително кратко. Какво ще стане с това задължение, ако една фирма остане без средства към 1 юли?
Най-коментирана е мярката за компенсиране с 60% от брутния доход на несъкратените работници в проблемните дружества. Но нека видим и условията – това ще са фирми напълно спрели по силата на държавен или корпоративен акт. Смущаващо е изискването да се продължи с осигурителните вноски от страна на работодателя, съответно с осигурителните и данъчните плащания, начислени на работника. Като се завърши сметката, излиза, че при запазен чист месечен доход на работника, държавната част от него е към 20-25% според случая. И това силно ще ограничи реалния интерес към тази мярка. Разбира се, съвсем различно би било, ако не се ангажират осигурителни и данъчни задължения.
- Защо АИКБ настоява за създаване на икономически антикризисен щаб? Според вас кои са важните мерки, които биха помогнали на фирмите и икономиката ни в този момент?
- Все по-отчетливо се очертава една сложна икономическа перспектива за бизнеса през следващите седмици, месеци, а в някои индустрии и за много по-дълги периоди. Логично е да се обсъждат възможности за справяне с тези предизвикателства от експерти, включващи както макроикономисти, така и финансисти, ръководители на реални икономически субекти от производствени, но и от непроизводствени сфери.
Разумно е подреждане на мерките за подкрепа по време за въздействие. Има такива, които вече трябва да се предприемат при фирмите, спряли принудително дейност. Трябва да се планират мерки за следващите месеци, както и дългосрочни мерки, визиращи не само излизането от кризата, но и позициите, ефектите, които ще се търсят в следкризисното време. А може би светът ще е съвсем друг тогава.
Като най-важна от непосредствените мерки е подкрепата на възнагражденията на засегнатите работници и служители. Но трябва да се приложат реално функциониращи мерки, например базирани на гарантирана минимална работна заплата и доплащания от предприятието при гъвкаво работно време за всеки отработен час, ограничаване на осигурителните плащания, а при напълно спрели фирми – дори отказ от осигуровки и данъци. Логиката е предприятието да обслужва плащанията си, щом има приходи, макар и частични, докато намесата на държавата е при дефицита на работа, но само за обезпечаване на работници и служители.
АИКБ има съвсем прагматични разчети за различните сектори и различните варианти на заетост. При това напълно в прогнозираните бюджетни параметри, за които говореха премиерът и министърът на финансите.
От средносрочните мерки приоритет е обезпечаване на веригите на доставка на суровини, материали и услуги, респективно и логистиката при реализацията на произведената продукция. Тук би сработила целенасочена подкрепа по линия на ББР, например, както и по линия на Агенцията за експортно застраховане. Ефективни биха били и мерки за оборотно рефинансиране, отлагане на текущи бюджетни разплащания, в т.ч. местни данъци и такси, изобщо всичко около осигуряване на адекватна корпоративна ликвидност.
На преден план биха излезли и проактивни мерки, обезпечаващи и насърчаващи временна заетост. Всъщност, никак не са ограничени възможностите, които има държавата ни. Говори се за ограничен ресурс – да, но това не означава, че ресурсът ще е недостатъчен. Нужно е ефективното му мобилизиране с рационални целеви мерки и адекватни приоритети. И тук някак си изобщо не виждам активност и дори опити от страна на Министерство на икономиката. Това ме изумява – та нали именно това трябва да е институцията, на която да се опрем като бизнес, като част от икономиката ни. Но ... лидерите се познават, когато е трудно.
- Какъв е най-оптимистичният и най-песимистичният ви сценарий за развитието на кризата с коронавируса?
- Докато имаме поръчки, дори и частични, работим. Имаме ли работа – ще имаме и приходи. А това означава и трудови доходи. Всеки от колегите ми – от портиера до директора, е с ясното разбиране за това. Въпреки проблемите и затрудненията, виждам страхотна мобилизация в дружествата ни. Това са моите герои – скромно и честно работещи, за да оцелеем. На това се крепи и оптимизмът ми. Колко ще издържим – месец, два, три? Очевидно е различно за различните предприятия. За някои работещи бизнеси, давали десетки години приноса си за растежа на икономиката ни, имащи и перспективи, това е непосилно дълъг период. Именно за подкрепа към тях апелирам. Ако проблемите се задълбочат, а кризисният период надхвърли 6-7 месеца? Това е доста песимистичен сценарий, но той може да стане реалност. Борим се, защото всички искаме достоен и по-добър живот. Да сме здрави – това е най-важното сега!
