Спомням си, че когато се случиха събитията в Украйна и Крим преди пет години, беседвах с един грък - православен, а и русофил отвсякъде. Но не можеше да схване - защо така с Крим, малко таралеж в гащите си вкарва Русия... Опитах се да му обясня, 

че Русия е империя. 

И такова поведение е най-естественото имперско поведение. Не можа да разбере напълно. 
"Богатите не са като нас" - приписват на Хемингуей тази фраза, пък някои - на Скот Фицджералд. Всъщност Скот известно време изпитвал романтично преклонение пред богатите хора, вярвал, че у тях има нещо по така, по-възвишено, по-изтънчено, по-аристократично... Разочарован, той променя по-сетне представите си, то личи във "Великия Гетсби". Но в бележника си е записал, че скептичният Хемингуей му отвърнал находчиво на "богатите не са като нас с вас" следното: "Да, те имат повече пари."  Оценил остроумието, сигур затова го е записал. 
Припомням го като евентуална подготовка за перифраза. Можем да кажем и "Империите не са като нас, ситните". И ми се ще да добавя:  "Имат повече територия". Обаче не е в това същността. Империите не са като нас, защото имат повече имперци. Византийската империята в средата на XV век е била Константинопол и малко нивици около града. Въпреки това вътре са се били сврели за последен бой император и имперци. Така са се чувствали. Предали са тези чувства и на новите заселници. 
В книгата си "Време и всичко" Андрей Райчев разказва за случайно подслушан разговор между две забрадени руски жени в дълбока руска провинция.  Жените се движели по пътека между нивите, излезли на коловоз, и той дочул за какво така оживено разговарят. Темата им била дали Русия трябва да върне Курилските острови на Япония, или не трябва. Двете жени били категорични: "Не трябва! В никакъв случай!" Те не са били на Курилите или в Япония, сигурен съм, че едва ли бяха ходили когато и да било в каквато и да било чужбина, че и в Москва сигурно не бяха ходили, разсъждава авторът. Но темата им не е боршът за вечеря или заплатата, а международното положение и руските в него интереси. 
Имперското мислене, както казахме, се нуждае от имперци. Имперци може да има навсякъде, дори в България. Впрочем, ако прочете човек какво пишат по-първосигналните патриоти по форумите, то има голяма прилика между българските коментари за Македония и руските коментари за Украйна. Пълно е с откровени псувни и люта ненавист към "отцепника". В същото време - с дълбоко убеждение, че отцепникът си е наш, но е заблуден, глупав, манипулиран. Тоест и македонците са наши, българи, а и украинците, както и Украйна, са част от Русия. И някога все ще се върнат, доброволно или

- со малце кьотек 

Аз не бих възразил, ако "отцепниците" се върнат към когото си поискат, стига да е доброволно, по взаимна обич. Но питая известни съмнения към такива движения, ако не са в унисон със съвременните състояния на обществата, а робуват на стари представи, които отчасти илюстрират сентенцията за бардака и старите к..ви. Ако си бил доминираща имперска нация и желаеш да запазиш това си статукво днес, очевидно трябва да потърсиш нови поведенчески модели. Случва се един език да се разцепи между две, че и три, че и повече държави, и нищо - да си съществуват и те, и той като единствен. А се случва от един език да станат три-четири нови, които политиците и културтрегерите във всяка държава отцепник трескаво разпъват и видоизменят, за да увеличават разликите. Това става тогава, когато негативът е повече от позитива. Имам предвид във втория случай не само България и Македония, ами Сърбия, Хърватия, Черна гора...
Тоест да си бил Византийска империя, или Португалска империя, или Испанска империя е означавало, че трябва да имаш армия и сила. Каквато и армия и сила да имаш, идват времена, в които е по-изгодно не да воюваш, а да търгуваш. Или да правиш сложни (а в крайна сметка не толкова сложни) финансови и идеологически жестикулации, за да управляваш големи части от света. Сещате се за какво говоря. 
Англия, създала Британската империя - една от най-величествените империи в световната история, е владяла десетократно, дори стократно повече територия и население от метрополията си. Но рухна като империя, заплашена е дори от вътреостровни центробежни движения. 
На този фон Русия и Турция и вътрешните им "имперци" са класически пример за имперска носталгия. Общувал съм с хора и в двете страни, които - бидейки начетени и просветени представители на интелигенцията си, все пак не могат да излязат от имперското. То е свързано с различни форми на доминация - агресивна териториална експанзия спрямо онова, което чувстват "свое" като население, и диференцирани технологии спрямо предишни "сродни", "братски" и "единоверски" общности - от снизходителна толерантност на вербално равнище до 

задушаващ протекционизъм в политически и икономически аспект

Всъщност държавността на бъдещето ще е привлекателна за тези вън и вътре от юрисдикцията й само тогава, когато демонстрира, че може да осигури на гражданите си не само максимално благополучие, но и максимум лични права и свобода. Ако не може, ще се превръща в ретроградно явление. А ако такава държавност е гарнирана с имперска амбиция - и опасно.