Във времена на непрестанни политически скандали, световни проблеми, на всепоглъщащ шум и всестранно заливаща ни информация, има хора и постъпки, които остават встрани от общественото внимание, макар те да носят смисъл, а не сцените от олелията. Именно те прокарват пътя на доброто, което осмисля съществуването ни като общество. Тези хора и постъпки са навред в България, съпътстват ги смелост, труд и постоянство. Това е съвсем „обикновено” добро, почти делнично, което не ражда супергерои, но променя средата там, където промяната е най-нужна.

Предлагаме ви пет сюжета с хора и сдружения от социалната сфера, които вършат това добро. Те са от малки и големи селища на България, с индивидуална история, но обединени и от факта, че никога не чакат наготово държавата и общините. Случва се обратното – институциите започват да ги подкрепят, защото виждат, че наистина са полезни:

Незрящото момиче и бисквитките

Малко момиченце е с тежки зрителни увреждания. Под грижите на специална учителка се учи да чете, пише на брайл, да се справя с компютър. Годините минават, детето завършва успешно училище. Влиза в кухня за производство на бисквитки. И макар младата жена да е напълно незряща, се справя сама – приготвяне, печене, декорация... Бисквитките се продават, порасналото момиче се труди успешно.

Тази случка е от Казанлък, а учителката е изпълнителният директор на местното сдружение „Бъдеще за децата” Мария Гинева. Именно тя, най-напред лично, а после чрез сдружението, помага на момичето. Кухничката пък е социално предприятие, в което няколко момичета със затруднения произвеждат лакомства, помага им сладкар. Малкият цех се появява през 2019 г. Той е ключов елемент за интеграцията на младежите - сдружението им помага, докато са деца, но пораснат ли, излизат от фокус; без осигурена работа дългогодишните усилия губят смисъл. Добре е жителите и гостите на Казанлък да купуват бисквитки от малката сладкарничка, за да се превърне тя трайно в поминък за млади хора, които искат чрез труд да са полезни (намира се в квартал "Изток").

„Завърших „Специална педагогика“ в СУ „Св.Климент Охридски“ през 1997 г.  Когато се прибрах в Казанлък, към мен се обърнаха родители на деца с ментални увреждания. Искаха децата да си стоят край тях, а не да бъдат пращани в София, Варна. Така започна всичко”, разказва Гинева. През 2003 г. се появява сдружението. До днес то е помогнало на хиляди деца в нужда и техните родители. Важната помощ често е и косвена. Например в близкото село Горно Черковище отваря врати т.нар. Детска къща. Там родители срещат помощ в грижата за децата и се забавляват с тях. Покрай малчуганите се сближават възрастните, представители иначе на недиалогични един към друг етноси.

В името на театъра, но и заради книжовния език

Детска градина в малък град. Тя приютява малчугани и от околни села. Културната интеграция на децата и семействата от малките населени места по принцип е трудна. В конкретния случай театър няма наблизо, изкуството е на доста повече от една ръка разстояние. Но в градината се появяват съвсем истински театрални костюми, декори, реквизити.. – и децата започват да разучават театрални пиеси. Педагозите и доброволци им помагат, в усвояването на ролите съпричастни са и родителите. Класически драматизации оживяват първо в репетиции, а после и на представления. Така театърът физически е влязъл там, където рядко достига. А и обогатява малки душички, чийто житейски възприятия се формират тъкмо в момента.

Действието се развива в община Бяла Слатина, а детската градина е „Незабравка”. Реализацията на идеята е на сдружение „Първи юни”, помощта идва от банка. Осъществява се в момента. „Целта е не само да възпитаваме интерес към театъра, но и децата да се учат на езика една в по-книжовна форма”, обяснява председателката на сдружението Наталия Костадинова. Проектът обхваща 100 деца, подобрява говорното им и емоционално развитие, а и приобщава социално семействата им.

„Първи юни” стартира през 2002 г. „Бях на на 26 години тогава, а преди това работех в Дом за деца с умствена изостаналост. Идеята бе чрез организацията да се прокарат допълнителни възможности и ресурси за децата и младежите от институцията. И още през 2005 г. в дома в село Търнава постигнахме успехи”, казва Костадинова. През всичките тези години сдружението разширява дейността си. В партньорство с институциите помага на хиляди деца и семействата им. А още и на училища, детски градини, други организации от региона. Инициативите му са десетки, а през последните години активно работи върху дарителството и доброволчеството.

Нестандартно, в помощ на традициите и поминъка

В Горнотракийската низина, в подножието на Родопите, е разположено китно село със земеделска слава. В края на XIX век там е смлян първия килограм червен пипер в страната, отгледани са и първите ранни домати. 110 години по-късно обаче блясъкът е помръкнал – хората емигрират, няма кой да произвежда, поминъкът е кът. Тогава някой се сеща да пренесе ценното от миналото в днешния ден – не как да е, а чрез фестивал на лютеницата. За кратко време фестивалът се превръща в национално събитие. Веднъж в годината към селото се стичат хора от цялата страна и чужбина, подпомагайки местните производители, търговци и хотелиери. А е налице и постоянен принос – популяризирането на селото. Всичко това може съвсем скоро да доведе и до друг осезаем ефект, защото селото кандидатства за статут на „интелигентно селище". И така да е приоритетно за финансиране в следващия програмен период на ЕС.

Селото е Куртово Конаре, а онзи „някой”, който се сеща да направи фестивала, е секретарят на местното читалище Емилия Шушарова. Началото е поставено през 2009 г. "Преди това проведохме форум, обсъждаха се доста предложения. Но надделя идеята за фестивал на лютеницата", спомня си тя. Местните жени почват да дават всичко от себе си по „обработката” на пипера, доматите и другите „суровини” за лютеницата. Получава се един хубав селски празник. Но в рамките на фестивала се провеждат и джаз концерти, звучи рок, изнасят се лекции за опазване на природата, популяризират се slow food културата и сортовото разнообразие. Така ползата надхвърля доста рамките на чисто местните потребности.

Читалището започва да се занимава активно с обществена дейност малко след 2000 г., когато всички читалища в България преминават обучение по писане на проекти. Досега то е реализирало над 60 местни инициативи. В момента, както и много други сдружения от страната, то помага на бедни хора през пандемията -  с хранителни продукти, дезинфектанти, маски, плащане на режийни разходи и т.н.

Тумбите безпризорни деца изчезват

Деца просят край ЖП гарата на голям град. Част от тях са гастрольори, спят в подлез. Дишат бронз, занимават се с дребни кражби. Момиче се представя за момче. Група от студенти по богословие и социални дейности започва да разговаря с тях, да им купува храна, осигурява дрехи... След упорита няколкогодишна работа тумбите изчезват. Повечето от децата се връщат при семействата си или в училище.

Това е история от Стара Загора, чието начало е през 1998 г. Тя поставя основите на сдружение „Самаряни”. Работата на организацията първоначално е посветена на 25-30 деца от улицата. Благодарение на „Самаряни” някои от тях за първи път влизат в ресторант, заведени са на море...  А  чрез сътрудничество с общината, държавни институции и други сдружения е разработен механизъм за недопускане на безпризорни малчугани по улиците. И наистина, за разлика от други европейски градове, в Стара Загора днес тумбите с малки просяци липсват като явление. Децата, с които се е работило преди двадесетина година, вече са големи хора. Сред тях има и такива с трагична участ, но други създават семейства благополучно, разполагат с професия. Едно такова пораснало дете, живеещо в чужбина, дори купува къща в региона, за да приютява хора в нужда.

Днес „Самаряни” развива мощна дейност в различни направления - поддържа най-големия в страната кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие, осигурява т.нар. „наблюдавани жилища” (за деца  и младежи, напускащи социални домове, или пък преживели трагични ситуации), предлага терапевтична дейност срещу училищен тормоз, организира кръводаряване и т.н. „Също така подкрепяме организации, които искат да работят по социалната проблематика. Навремето ние нямаше на кого да разчитаме, но сега урегулирането на подкрепата е доста по-напреднало. Ако получиш рамо от по-опитен, който е минал по тия пътеки, е доста по-лесно”, коментира председателката Иванка Иванова – Попова.

Нов дом чрез задружен труд

Гимназиална учителка по английски език и служител в кабелна телевизия живеят с три деца в неподходящи за многолюдно семейство условия. Но в един прекрасен ден ги приютява китна еднофамилна къща с разгъната площ от 94 кв. м. Новият дом е построен със задружен труд от стотици хора – доброволци от десетки държави, плюс самите стопани. Помагат и корпоративни дарители. Доброволният труд и даренията правят себестойността на къщата ниска, което дава възможност на новодомците да я изплатят за 20 години изгодно – на равни месечни вноски без оскъпяване, само с инфлационна корекция.

Зад проекта стои фондация „Хабитат България”. Тя е част от международната мрежа Habitat for Humanity и е пример за успешно въздействие на национално ниво чрез глобално сътрудничество. Специализирана е в подобряване на жилищните условия и елиминирането на жилищната бедност, в разработване на пазарни инструменти за подобряване на жилищната достъпност и т.н. Визираният по-горе проект касае 4 къщи в периода 2013 – 2018 г. в Костинброд. Построени са върху земя, закупена по-рано от фондацията. Като критерии за подбор на четирите семейства се ползвани не само жилищните нужди, но и желанието да се положи доброволен труд, както и доходите – бъдещите новодомци да разполагат с някакъв, макар и неголям приход. Така се реализира помощ на трудолюбиви хора, които работят и могат някога да придобият дома, но в момента са в нужда.

Няколко години по-рано сходна инициатива е реализирана и в софийския квартал „Слатина”. Там многофамилна сграда приютява осем семейства с общо 19 деца. „След изтичането на десет годишния срок, през който семействата нямат право да придобият собственост, 5 от 8-те семейства в кв „Слатина“ изплатиха остатъчното си задължение и придобиха собственост”, съобщават от „Хабитат България”. Но най-хубавата новина звучи така: „Повечето семейства – бенефициенти по проекта в София увеличиха членовете на домакинствата си”.

В заключение трябва да се каже, че това са само част от хората, заслужаващи внимание, и само произволни истории. Доброто е умножено стократно.