Уличният протест генерира мощна обществена енергия. Този импулс може да се използва от самите граждани, за да тласнат страната в нова посока. Ала може да се употреби и от безскрупулни политици, които трескаво търсят начин да вдъхнат живот на отмиращи партийни формации.

У нас такива амбициозни политикани, които се напъват да надскочат собствената си сянка, има повече, отколкото можем да изброим. По принцип повечето са прекалено дребни и/или компрометирани, за да се надяват, че ще намерят място във властта. Но неспирните улични вълнения през последните месеци, както и растящото омерзение на гражданите от управляващите им вдъхват надежда, че могат да се лансират пред обществеността като алтернатива на статуквото – колкото и абсурдна да е подобна заявка, при положение че в един или друг момент всичките са го крепили.

Само да хвърлим поглед към бившия омбудсман Мая Манолова и нейното обкръжение. През 2015 г. депутатът от БСП Манолова беше избрана за обществен защитник от парламент, който беше доминиран от ГЕРБ и тогавашните съюзници на Бойко Борисов – Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това е факт, който босът на ГЕРБ не пропуска да напомни при всеки удобен случай, а тя самата предпочита да отбягва. Сега Манолова обикаля по протестите и агитира за гражданско въстание срещу „едноличното мафиотско управление на Борисов”. А дали й беше толкова ненавистна неговата власт,

когато й удари едно рамо за авторитетната позиция на омбудсман?

И като се сетихме за реформаторите, интересно е, че Манолова е събрала около себе си точно онези остатъци от десния блок, които докрай останаха до Борисов във второто му правителство. Става въпрос за партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева – „Движение България на гражданите” (ДБГ). В този кабинет Кунева участва като вицепремиер и образователен министър. В края на 2016 г. Борисов подаде неговата оставка и на последвалите предсрочни избори ДБГ и другите десни се оказаха извън парламента. След това хората на екскомисаря претърпяха неприятна за гледане (но често срещана в българската политика) метаморфоза – изведнъж прогледнаха, че довчерашните им партньори са най-големият проблем на страната. И в момента заедно с Манолова зоват гражданите да „изгоним грабливите животни от властническото гнездо” –

с тайната мисъл, че така ще пробият отново в парламента

На същата позорна страница от родната политическа история попада и АБВ на бившия президент Георги Първанов. И тази формация участва в кабинета „Борисов 2” – с вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. Първанов и хората му се разделиха с ГЕРБ няколко месеца преди оставката на правителството. За разрива помежду им уверено можем да предположим, че беше провокиран от битката за президентството в края на 2016 г., в която АБВ застана до спечелилия Румен Радев. След това партията на Първанов – също като някогашната прогерберска десница, се обърна изцяло срещу бившия си партньор и започна да го атакува системно и рязко, както се вижда в изказванията на настоящия й водач Румен Петков за премиера: „Той (…Борисов…) е минал черта, от която връщане назад няма. Това е лъжец (…Борисов…) в особено големи, брутални размери. Няма съмнение, че не помни, но обществото би трябвало да помни, че 2001-2005 г., когато Борисов беше главен секретар на МВР, тежките, брутални и нагли убийства бяха по 25 годишно.” Значи преди няколко години действаха рамо до рамо с боса на ГЕРБ, въпреки че помнеха „тежките, брутални и нагли убийства”, а сега са му върли врагове. И каква е гаранцията, че утре, ако Петков и хората му седнат до герберите в парламента,

няма отново да обърнат плочата?

Покрай протестите възможност да изгреят отново на небосклона видяха и политици от миналото, които (почти) бяхме забравили. Например служебният премиер от средата на 90-те години Ренета Инджова, която изведнъж изникна като участник в някакво политическо НЛО под името „Обединение за свобода и справедливост в Отечеството”. Странната формация, в чиито редици се забелязват предимно бивши военни, се обяви в подкрепа на недоволните от властта граждани, както и на президента Румен Радев – изглежда, за да се възползват от ултраопозиционната поза на държавния глава.

Най-смайваща обаче беше появата сред революционно настроените граждани на една до болка позната фигура от прехода – Александър Томов, когото запомнихме с умелото жонглиране на политическите дела, управлението на футболни клубове и металургични комбинати. Още в началото на протестите той изскочи с малцината си поддръжници пред сградата на Министерския съвет, за да поиска от името на българите „генерална политическа промяна”.

Сериозно, каква промяна ще бъде, ако и той е там?

Разбира се, да не забравяме и токсичната пяна на протестната вълна – „Отровното трио”. Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков вече търсят начин да преобразуват имиджа на народни трибуни, който сами си приписват, в политически актив. С тази мисъл в главите наскоро събраха изредените по-горе персонажи и партии – Инджова, ДБГ, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица (Томов) и много други, на среща, на която приеха обща декларация срещу Борисов и главния прокурор Иван Гешев - един вид да демонстрират единството на антиправителствените сили. Даже пробваха да придърпат към себе си „Демократична България” и сдружението БОЕЦ, които обаче се усетиха колко вреда могат да им донесат субекти със спорна слава и цели като „отровните” и предпазливо се отдръпнаха.

Опитите на подобни фигури да привържат западналите си политически кариери към протеста и така да им дадат тласък са неизбежни, но и опасни. Онези българи, които се колебаят дали да подкрепят уличното недоволство, или да остант пасивни, очакват от протеста да произлезе нещо ново. И ако видят, че на вълната му се издига неприязненото старо, най-вероятно ще си кажат: е, за какво отново да ги ручаме жабетата? И ще бъдат прави.