Медия без
политическа реклама

Изчерпани политикани изсмукват енергия от протестите

Растящото омерзение на публиката от властта им вдъхва надежда, че могат да се лансират като алтернатива на статуквото

10 Септ. 2020
Колебаещите се дали да подкрепят уличното недоволство очакват от протеста да произлезе нещо ново, а не познатото до болка старо.
Колебаещите се дали да подкрепят уличното недоволство очакват от протеста да произлезе нещо ново, а не познатото до болка старо.

Уличният протест генерира мощна обществена енергия. Този импулс може да се използва от самите граждани, за да тласнат страната в нова посока. Ала може да се употреби и от безскрупулни политици, които трескаво търсят начин да вдъхнат живот на отмиращи партийни формации.

У нас такива амбициозни политикани, които се напъват да надскочат собствената си сянка, има повече, отколкото можем да изброим. По принцип повечето са прекалено дребни и/или компрометирани, за да се надяват, че ще намерят място във властта. Но неспирните улични вълнения през последните месеци, както и растящото омерзение на гражданите от управляващите им вдъхват надежда, че могат да се лансират пред обществеността като алтернатива на статуквото – колкото и абсурдна да е подобна заявка, при положение че в един или друг момент всичките са го крепили.

Само да хвърлим поглед към бившия омбудсман Мая Манолова и нейното обкръжение. През 2015 г. депутатът от БСП Манолова беше избрана за обществен защитник от парламент, който беше доминиран от ГЕРБ и тогавашните съюзници на Бойко Борисов – Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това е факт, който босът на ГЕРБ не пропуска да напомни при всеки удобен случай, а тя самата предпочита да отбягва. Сега Манолова обикаля по протестите и агитира за гражданско въстание срещу „едноличното мафиотско управление на Борисов”. А дали й беше толкова ненавистна неговата власт,

 

когато й удари едно рамо за авторитетната позиция на омбудсман?

 

И като се сетихме за реформаторите, интересно е, че Манолова е събрала около себе си точно онези остатъци от десния блок, които докрай останаха до Борисов във второто му правителство. Става въпрос за партията на бившия еврокомисар Меглена Кунева – „Движение България на гражданите” (ДБГ). В този кабинет Кунева участва като вицепремиер и образователен министър. В края на 2016 г. Борисов подаде неговата оставка и на последвалите предсрочни избори ДБГ и другите десни се оказаха извън парламента. След това хората на екскомисаря претърпяха неприятна за гледане (но често срещана в българската политика) метаморфоза – изведнъж прогледнаха, че довчерашните им партньори са най-големият проблем на страната. И в момента заедно с Манолова зоват гражданите да „изгоним грабливите животни от властническото гнездо” –

 

с тайната мисъл, че така ще пробият отново в парламента

 

На същата позорна страница от родната политическа история попада и АБВ на бившия президент Георги Първанов. И тази формация участва в кабинета „Борисов 2” – с вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. Първанов и хората му се разделиха с ГЕРБ няколко месеца преди оставката на правителството. За разрива помежду им уверено можем да предположим, че беше провокиран от битката за президентството в края на 2016 г., в която АБВ застана до спечелилия Румен Радев. След това партията на Първанов – също като някогашната прогерберска десница, се обърна изцяло срещу бившия си партньор и започна да го атакува системно и рязко, както се вижда в изказванията на настоящия й водач Румен Петков за премиера: „Той (…Борисов…) е минал черта, от която връщане назад няма. Това е лъжец (…Борисов…) в особено големи, брутални размери. Няма съмнение, че не помни, но обществото би трябвало да помни, че 2001-2005 г., когато Борисов беше главен секретар на МВР, тежките, брутални и нагли убийства бяха по 25 годишно.” Значи преди няколко години действаха рамо до рамо с боса на ГЕРБ, въпреки че помнеха „тежките, брутални и нагли убийства”, а сега са му върли врагове. И каква е гаранцията, че утре, ако Петков и хората му седнат до герберите в парламента,

 

няма отново да обърнат плочата?

 

Покрай протестите възможност да изгреят отново на небосклона видяха и политици от миналото, които (почти) бяхме забравили. Например служебният премиер от средата на 90-те години Ренета Инджова, която изведнъж изникна като участник в някакво политическо НЛО под името „Обединение за свобода и справедливост в Отечеството”. Странната формация, в чиито редици се забелязват предимно бивши военни, се обяви в подкрепа на недоволните от властта граждани, както и на президента Румен Радев – изглежда, за да се възползват от ултраопозиционната поза на държавния глава.

Най-смайваща обаче беше появата сред революционно настроените граждани на една до болка позната фигура от прехода – Александър Томов, когото запомнихме с умелото жонглиране на политическите дела, управлението на футболни клубове и металургични комбинати. Още в началото на протестите той изскочи с малцината си поддръжници пред сградата на Министерския съвет, за да поиска от името на българите „генерална политическа промяна”.

 

Сериозно, каква промяна ще бъде, ако и той е там?

 

Разбира се, да не забравяме и токсичната пяна на протестната вълна – „Отровното трио”. Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков вече търсят начин да преобразуват имиджа на народни трибуни, който сами си приписват, в политически актив. С тази мисъл в главите наскоро събраха изредените по-горе персонажи и партии – Инджова, ДБГ, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица (Томов) и много други, на среща, на която приеха обща декларация срещу Борисов и главния прокурор Иван Гешев - един вид да демонстрират единството на антиправителствените сили. Даже пробваха да придърпат към себе си „Демократична България” и сдружението БОЕЦ, които обаче се усетиха колко вреда могат да им донесат субекти със спорна слава и цели като „отровните” и предпазливо се отдръпнаха.

 

Опитите на подобни фигури да привържат западналите си политически кариери към протеста и така да им дадат тласък са неизбежни, но и опасни. Онези българи, които се колебаят дали да подкрепят уличното недоволство, или да остант пасивни, очакват от протеста да произлезе нещо ново. И ако видят, че на вълната му се издига неприязненото старо, най-вероятно ще си кажат: е, за какво отново да ги ручаме жабетата? И ще бъдат прави.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата