В търсене на решения за модернизиране на българското образование често поглеждаме навън към успехите на чуждите образователни системи. Един български учител обаче успява с българските си (и не само) методи да преобрази западащо и сегрегирано училище в Швеция, повишавайки само за 3 г. плачевните резултати на учениците си. Трансформацията не се случва лесно, но пътят на Кремена Сьодерстрьом е доказателство, че промяна, дори в най-проблемното училище, обучаващо предимно емигранти, е възможна - с упоритост, усилия и известна доза инат. При всички разлики между шведската и българската образователна система, опитът на смелата учителка, споделена на тазгодишната конференция "Добрите практики на фокус" на "Заедно в час" и сайта prepodavame.bg, освен много вдъхновяващ, може да бъде и достатъчно полезен на колегите й у нас. Той показва недвусмислено и че не е чак толкова страшно да мерим качеството, с което в България вече десетилетия не успяваме да се справим. Напротив, редовното проследяване на успеха на учениците се оказва ключово за успеха им.

Кремена е родом от Ахелой. Завършва френска гимназия в Бургас, в последствие приложна лингвистика с френски език и журналистика, след което става учител по френски и английски език. През 2001 г. среща бъдещия си съпруг, когото решава да последва в шведската столица Стокхолм, където започва да учи шведски. Със своята магистърска степен и образование тя смята, че лесно ще намери работа в училище. За да станеш учител в Швеция обаче, условието е да завършиш шведска педагогика, защото методите на преподаване и ценностите на шведската образователна система са различни - там в центъра на образователния процес, в който няма йерархия между учителите и всички си говорят на "ти", е ученикът. Едва през 2006 г., след като става майка и завършва нужната специалност, младата учителка успява да получи работа в шведска гимназия. След няколко години печели конкурс за първи учител, т.е. такъв, който може да обучава колегите си. След 9 г. учителстване, Кремена търси развитие в директорското поприще - намира го в централно училище в Стокхолм с високо мотивирани ученици, където остава 4 години. След което попада на обява за директор на училище "Игелста" в градчето с най-висок процент емигранти, намиращо се на 20 км от столицата - Сьодерстале.

"Това е самоубийство!"

"От центъра на Стокхолм - към района с най-много емигранти. Това е самоубийство. За няколко години са се отказали двама директори. В това училище промяна не може да се случи", чувала тя от всички страни. "Да, обаче вие не сте имали български директор", казвала тя на себе си.  

Първото, което открила за повереното й училище, били крайно лошите резултати на учениците (от 6 до 12 клас). 60% от 500-те ученици там не покривали изискванията за кандидатстване в гимназия, т.е. били с двойки. Останалите 40% имали оценка среден 3 и нагоре. Половината имали много отсъствия, а около 14% въобще не посещавали училището.

Най-напред Кремена започнала с основен анализ на състоянието на училището, а не с моментални промени. Прегледала всички данни, документи, планове и т.н., опитвайки да види какво се крие отвъд цифрите. Установила липса на структура на процесите - служителите не знаели кога какво да правят, всеки правел каквото си иска по собствения предмет. Средата на труд била нездрава, учителите се чувствали зле и стресирани, властвала индивидуалистичната култура за сметка на сътрудничеството. Недоволни били и учениците, и родителите, които премествали децата си в други училища, медиите също пишели неласкави материали. "Липсваше визия и цели на училището, а образованието в Швеция се базира на цели, които следва да се измерват постоянно. Едно училище трябва да има поне 3 задачи и цели, които трябва да следва", казва още директорът.

"Няма да успееш", "Къде ти е магическата пръчка?", "Ако до 6 месеца няма промяна, напускам" - това били част от коментарите, които получила от 64-те служители на училището, с които тя в продължение на седмица разговаряла за по 20 минути, задавайки им три въпроса - които са силните и слаби страни на училището, които са техните силни и слаби страни и какви са очакванията им към нея като директор. "И аз имах моменти, в които се питах какво правя, има ли смисъл. Най-голямото предизвикателство на старта беше, че учителите се бяха предали. Казваха: "Такива са ни учениците, слаби са. Това е ней-сегрегираният район, учениците не знаят шведски, бежанци са, повечето не са били редовно в училище, има и културен сблъсък"", спомня си Кремена, която първата година няма дори заместник-директори.

Ако собственото ти дете имаше проблеми, какво щеше да направиш?

"Окей, това е факт. Имаме много слаби ученици без основни знания. Какво ще направиш, ако твоето собствено дете имаше проблеми, ще опитаме ли да направим план, за да му помогнем? Защото нали ние сме тук, за да помогнем на децата да се образоват", питала тя всеки учител. "Ако по математика 30 от общо 60 ученици са с двойки, какво ще направим? Те нямат основни познания, не знаят 1+1, не разбират нищо, а ние ги караме да учат интеграли. Значи трябва да почнем от базовите знания", разсъждава директорът. Така за всеки слаб ученик съответният учител разработил индивидуален план за учебния предмет.

"Това бе най-трудният момент. Каквито и планове и стратегии да се въведат, начинът на мислене е ключов. Ако не управлявате културата, тя ще ви управлява. Трябва да се стигне до промяна в начина на мислене на всички учители", казва Кремена Сьодерстрьом. По думите й осъзнаването на собствената отговорност на учителите за слабите резултати на учениците, т.е. признаването на грешките, също не е било лесна задача, но задължителна, за да се върви напред и да се постигнат някакви резултати. А те не закъснели. 

През 2021 г. между 48% и 53% от учениците от 6 до 9 клас били с оценка над 3. През 2022 г. процентите започнали да се движат в границите от 46% (за 8 клас) до 93% (за 5 клас). През 2024 г. учениците и от четирите класа с оценка над тройка се увеличили до над 70%, като при седмокласниците процентът им се увеличава от 49% на почти 80%. "Още имаме да работим, но сме напред по всички предмети", казва Кремена. Когато първите резултати станали видими, тогава започнали хубавите неща - учителите започнали да мислят по различен начин, да желаят да правят всичко по-добре, сами да търсят сътрудничество един с друг, както и с театри. писатели и др. Родители започнали да питат дали могат да върнат децата си, медиите също забелязали бързия напредък на училището.

"Разбрах, че съм в правилната посока, когато моите екипи получиха награда за смелостта да погледнат в начина си на преподаване и в собствените си грешки. Да видиш вината в себе си за лошите резултати изисква особен кураж", казва тя. Вторият знак, че усилията й не са били напразни, дошъл от самите учители, които веднъж я посрещнали с новинарски плакат: "Назначен е нов супер директор, който казва, че ще вкара в час това училище с неговите български методи. Децата са в паника". "Приех го като знак, че сме упорити и не се предаваме", казва Кремена, която за Коледа била изненадана от колегите си със специално написана за нея песен, в която учителите изразяват както първоначалния си скептицизъм, така и последвалата благодарност.

Колко е важно проследяването на резултатите

Наред с анализа на нуждите, поставянето на цели, създаването на култура на колективизъм и общо вземане на решения, фокусът върху ученика и търпението, сред основните фактори за успех Кремена поставя проследяването на качеството на обучението. В шведските училища това се прави 4 пъти в годината - през октомври, декември, март и юни. Учителите се събират, анализират как се справят учениците, правят прогнози, виждат кое работи и кое трябва да се коригира. Търсят се причините за конкретните резултати и повече информация какво се крие зад тях - ако се установи например закономерност учениците от даден випуск да се справят доста по-добре с творческите предмети отколкото с теоретичните, една от посоките за действие е да се провери дали в тези класове няма повече деца с аутизъм или хиперактивност. Ако хипотезата се окаже правилна, тогава трябва да се види дали учителите имат нужното обучение за работа със специални деца. Ако нямат, преминаването през квалификация по тази тема на учителите може да е една от целите на училището. "Ако в края на час кажете на едно дете с аутизъм, че няма да приключите в обещаното време, а 5 минути по-късно, за да си довършите задачата, това дете завинаги ще се заключи за вас", обяснява Кремена защо е важно учителите да са добре запознати със спецификите на различните деца.

Ако пък два класа с еднакви учители се окажат с големи разлики в оценките, би следвало да се помисли дали няма проблеми в отношенията между учениците в този с по-ниски резултати. А защо не например двата класа да се смесят, или пък се разделят на три класа - нещо по-скоро немислимо за България. Директорите в Швеция нямат думата при определянето на бройките ученици, които да приемат. Това се решава от общината, която знае кое училище колко точно ученици може да поеме според физическите си характеристики. Образованието е децентрализирано, като отговорността е в общината, която определя какъв бюджет ще получи всяко учебно заведение. Тази политика не се харесва на шведските учители, защото по-богатите общини могат да заделят повече средства. Това обаче не се отразява на заплатите на учителите в по-бедните общини, които понякога получават дори повече, понеже са в по-трудни райони.

Част от отговорността на местната власт се изразява в регулярни срещи между директорите и общинският директор на образованието - нещо като нашите началници на РУО - с тази разлика, че шведските не санкционират, а оказват подкрепа. "Целите, които си поставяме, нанасяме в електронна система, която е видима за всички, вкл. за общинския директор на образованието. Когато отидем на среща с него, разговаряме за напредъка и проблемите ни. "Ако се забележи, че имаме страшно много бежанци, началникът може да каже: "Дайте да насочим част от децата в други училища, за да е по-равномерно разпределението им", казва Кремена. Подобни решения у нас биха вдигнали на протест не един и двама родители, в Швеция обаче такива няма. Въпрос на култура, но и на доверие в една система, в която няма частни училища, учителите знаят, че учениците са там, защото имат нужда от помощ, заради което са посветени на това да ги превърнат в личности, без значение откъде идват и какви са родителите им.

Отлика на шведското образование от нашето е и оценяването. До 6 клас децата нямат оценки - и учителите не ги обичат, защото смятат, че стресират децата. От 7 клас оценяването е формиращо - т.е. измерват се резултатите, които постигат учениците през целия период на обучението си. "Учим например науки за обществото - имаме дискусии, проекти, завела съм децата в съда. Там ако един ученик зададе смислен и хубав въпрос, ето, браво, значи той има критично мислене. Водя ги например във Франция и ги карам да завържат разговор със случаен човек, в който мога веднага да видя кой как е усвоил френския. Това е много по-добър начин за оценяване от един тест, показва и социални умения, възможности за комуникация и др.", казва Кремена.

Шведските 12-класници също държат матура като българските, тя обаче не е решаваща за крайната им оценка - смята се, че формиращото оценяване за поведението на ученика през цялата година е много по-важно от един 4-часов изпит, в който той може и да не се чувства добре да покаже целия си потенциал", смята тя. В Швеция също така не се повтарят класове - всеки преминава нагоре, тъй като учителите са длъжни да създадат план за преодоляване на затрудненията на всеки, който се нуждае. В краен случай имат нулева година в гимназията за тези, които нямат нужните знания.

А как се намаляват отсъствията? "Процес е. Създала съм система за проследяване на отсъствията - в края на месеца всеки учител отбелязва в таблица учениците си с над 20% отсъствия и анализира на какво се дължи това. Имахме ученичка, която отсъстваше много заради болки в корема. Родителите й мислеха, че просто не й се ходи на училище, но след насока на училищната медицинска сестра и посещение при лекар се оказало, че детето е с левкемия. Краят е щастлив, но показва колко е важно да търсим причините за отсъствия", казва Кремена.