За никого не е тайна, че пенсионната система е фалирала. И ние предлагаме някои решения на този проблем. "Дотук добре. Но аз лично какво мога да направя по въпроса? Как мога да се погрижа за своето финансово благосъстояние на старини в такава ситуация?, казват си със сигурност поне някои от вас. Много важни и адекватни въпроси. Ето три инвестиционни алтернативи на задължителната пенсионна система, от които можете да се възползвате веднага, за да подсигурите своите старини.
1. Доброволни пенсионни фондове
На първо място това, разбира се, са доброволните пенсионни фондове. Най-очевидният плюс на тези фондове е, че те са и най-лесната и проста алтернатива на задължителното осигуряване. Това са фондове, които имат за цел да следват инвестиционни стратегии, които са най-подходящи за пенсионноосигурителни цели. Това е голям плюс за хора, които нямат времето да разучават различните инвестиционни стратегии на множеството инвестиционни фондове в частния сектор или пък да изготвят свой личен персонализиран инвестиционен портфейл. Доброволните пенсионни фондове са най-лесната и праволинейна алтернатива на задължителното осигуряване.
Едно значително предимство, което тези фондове имат, са по-ниските им такси в сравнение с тези на универсалните и професионалните фондове от втория стълб на пенсионната система (самите доброволни фондове са класифицират като „трети“ доброволен стълб). Също така доброволните пенсионни фондове често постигат по-висока възвръщаемост от универсалните и професионалните фондове, които формират втория стълб. В 9 от последните 13 години доброволните фондове са постигнали по-добра възвръщаемост, в резултат на което и средната, и медианната им възвръщаемост за периода са по-високи от тези на универсалните фондове. На графиката долу можете да видите сравнение между средната доходност на доброволните и универсалните (задължителни) частни пенсионни фондове за периода 2007-2017 г.
Източник: КФН
Разбира се, ако се поразтърсите из инвестиционните фондове на пазара, със сигурност ще намерите такива, които предлагат продукти със сходен рисков профил и по-висока доходност на подобна (или дори по-ниска) цена, но проблемът е, че те не са лесни за намиране. Откриването на подобни инвестиционни фондове обаче изисква не само допълнителни време и усилия, но и някаква доза познанство с финансова и инвестиционна тематика. При доброволните пенсионни фондове е далеч по-лесно. Веднага ви е ясно какво получавате – консервативен инвестиционен продукт с доходност, осезаемо по-ниска от пазарната, но и с далеч по-ниска волатилност (степента, в която цената на даден актив се очаква да варира в рамките на определен период, бел. ред.)
Друг плюс на доброволните пенсионни фондове е, че при внасянето на пари в тях можете да се възползвате от данъчно облекчение. Според закона, когато осигурителните вноски за доброволна пенсия са за сметка на работната заплата или всякакъв друг тип работно възнаграждение, работещото лице се освобождава от данък в определен размер (до 10% от облагаемия доход) според правилата, разписани в Закон за облагане на доходите на физическите лица. Например, ако сте на заплата 1000 лв. и от тях 100 лв. отиват за осигурителна вноска в доброволен фонд, тези 100 лв. са освободени от данък. Така ще платите подоходен данък само върху 900 вместо 1000.
2. Взаимни инвестиционни фондове
На второ място идват взаимните инвестиционни фондове. Тук обаче се изисква повече внимание, защото не всички инвестиционни фондове на пазара са подходящи за пенсионноосигурителни нужди.
На първо място – внимавайте за нивото на таксите. Най-големият убиец на инвестиционна възвръщаемост са таксите и транзакционните разходи. Не правете грешката сляпо да преследвате най-добре представящия се взаимен фонд на пазара. Това, че един фонд е реализирал по-голяма печалба от всички останали, не означава, че той носи най-много печалби за своите клиенти. Проста сметка – кой фонд носи повече пари на клиентите си: този, който реализира средногодишна възвръщаемост от 8% с 2% такси, или този, който реализира 7% възвръщаемост с 0.7% такса? Отговорът е вторият, защото 6.3% е повече от 6%. Винаги смятайте своята лична (номинална) възвръщаемост, която е равна на номиналната възвръщаемост на самият фонд МИНУС всички такси, които плащате за него.
На второ място – внимавайте за инвестиционната структура на фонда, който закупувате. Инвестирайте във фондове с инвестиционна структура, която съвпада с вашия личен рисков профил. Предимство на взаимните фондове спрямо доброволните пенсионни фондове е, че при тях има повече разнообразие в това отношение. Това ви дава възможност да намерите фонд, чиято инвестиционна структура е сравнително по-подходяща за вашите индивидуални нужди. При пенсионните фондове всички следват в общи линии една и съща стратегия – приблизително сходно съотношение на дългови (облигации) спрямо капиталови (акции) инструменти.
Това обаче невинаги е правилният подход, защото индивидуалният рисков профил на конкретното осигуряващо се лице не се взима предвид. Например рисковият ви профил е много различен, когато сте на 30 и когато сте на 60 години. А освен възрастта има и куп други променливи, които го определят. Няма как да навлезем надълбоко в тази тематика тук, но ето едно просто правило, което може да следвате – при определянето на какъв процент високорискови (капиталови) активи можете да толерирате във вашите инвестиции, просто сметнете 100-Х, където Х е вашата възраст. Резултатът ви казва какъв процент високоволатилни (капиталови) активи като акции можете да толерирате при вашите инвестиции. Логиката е ясна – колкото по-млади сте, толкова по-голяма волатилност можете да понесете, защото имате повече време да компенсирате всички евентуални загуби през годините до пенсиониране.
3. Лична инвестиционна сметка
На трето, последно по ред (но не и по значение) място идва личната инвестиционна сметка. Тази алтернатива е най-сложната, защото изисква вие сами (или заедно с консултант) да си изготвите инвестиционна стратегия и да я реализирате чрез помощта на инвестиционен посредник. Както може би се досещате, това изисква много повече време, знания и усилия от предишните две опции. Но това е и най-гъвкавата опция, защото ви позволява максимално да нагодите инвестирането на своите пенсионни спестявания според вашите лични предпочитания и обстоятелства.
Правила относно таксите и рисковия профил важат и тук. Особено внимавайте за таксите при осъществяването на сделки чрез инвестиционен посредник. Тези могат много бързо (и неусетно) не просто да изядат голяма част от печалбите ви, но дори да ви вкарат в загуба. Хубавото е, че най-лесният начин да изградите индивидуален инвестиционен портфейл е и най-евтиният от гледна точка на подобни разходи.
Ако изберете тази опция, старайте се инвестиционната стратегия (и съответно структурата на вашия портфейл) да е възможно най-проста. Можете да изградите добър портфейл чрез инвестиция в едва 3 пасивно управлявани, борсово търгувани фонда. Първа част да е в индексен фонд (ETF), който следва голям борсов индекс за акции (примерно S&P500), втора част - в индексен фонд, който следва движението на някой индекс за дългови инструменти като държавни ценни книжа, и трета част - в златен ETF, който следва движенията на цената на златото. Точното разпределение на парите ви зависи от рисковия ви профил.
Имайте предвид, че златото е инвестиционен актив с по-висока волатилност от държавните облигации. Така че, ако търсите да минимизирате волатилността на вашата възвръщаемост (и съответно вероятността да реализирате загуби в даден период), парите, които сте инвестирали в злато, не трябва да надвишават тези в държавни ценни книжа. И ако инвестирате в борсово търгувани индексни фондове, старайте се да избирате тези с най-ниски такси за управление (най-добре 0.20% или по-малко). Таксите на тези пасивно управлявани фондове обикновено са много по-ниски от тези на активно управляваните взаимни фондове, което е един доста голям плюс.
