Застраховката "Гражданска отговорност", по всичко личи, у нас от дълго време се е превърнала в "Пълна безотговорност". Тъй като е задължителна, тя се приема като безусловен и гарантиран приход за застрахователните компании. В битка за клиенти многобройните дружества на този пазар години наред се надцакваха с ниски цени. Резултатът е, че се появиха проблеми - първо с обезщетенията в чужбина, които растат главоломно, а български дружества нямат ресурс да ги покрият. После - с фалита на една от най-големите компании на пазара - "Олимпик", който остави над 270 000 водачи без "Гражданска отговорност". Сега пострадалите ще трябва да сключат нова застраховка и да чакат евентуално възстановяване на парите си от Гаранционния фонд на Кипър. Случайно или не, всичко това съвпадна с драстично увеличение на цените на застраховката, които само за няколко месеца скочиха с около 100 лв. на автомобил.
Покрай многото спорове обаче някак си на заден план
остана ролята на Комисията за финансов надзор,
която години наред си затваряше очите за продажбите на застраховки под себестойност, давайки по този начин картбланш на всеки знаен и незнаен застраховател да прави бизнес на базата на ниски цени и без необходимите резерви за покриване на щетите. Едва тази година комисията си направи труда да анализира какви загуби трупат в сектора от "Гражданска отговорност". Но не по собствена инициатива, а след неколкократни забележки от ЕК, МВФ и Световната банка. И стана ясно, че има дружества, чиито приходите са предимно от "Гражданска отговорност" - 80-90%. Точно те създават и най-много проблеми, когато трябва да изплатят обезщетения на пострадали при пътни инциденти - обжалват, бавят, плащат по-ниски суми или изобщо не плащат.
Заради некоректното поведение на подобни компании в края на миналата година България беше
на прага да бъде извадена от европейската система "Зелена карта"
За да не се случи това, всички застрахователи в автомобилния сектор трябваше да внесат 4 млн. евро като гаранция, че ще изплащат навреме обезщетения по инциденти, предизвикани от български автомобили в чужбина. За този проблем се говори от години, Гаранционният фонд непрекъснато предупреждава, че плащанията растат лавинообразно, но надзорът не реагираше - докато ножът не опря до кокала.
Покрай случая с "Олимпик" стана ясна още една слабост - всеки застраховател от ЕС може да открие клон у нас и да работи необезпокоявано, без да се налага да получава лиценз. Това поставя в изключително неизгодно положение шофьорите, които са платили застроховки в подобни клонове, тъй като при случай на фалит ще трябва да си търсят правата в съответната държава, което е свързано с още разноски, а и изисква познаване на чуждото законодателство. Проблемът нямаше да е толкова сериозен, ако кипърският застраховател не бе завзел почти 10% от пазара на "Гражданска отговорност" у нас, играейки именно с ниски цени.
Дълги години проблемът в България, заради който търпяхме критики и заплахи да бъдем изключени от "Зелена карта", беше във високия процент на незастраховани автомобилисти, въпреки че полицата е задължителна. От 20% преди няколко години този дял вече е свит до 2%, хвалят се контролните органи. Доколко този процент е реален - не е ясно. Но е напълно реална опасността отново
да се стигне до масов отказ от плащане на застраховката
именно заради бързо покачващите се цени.
А едно е сигурно - увеличението ще продължи. И за това си има обективни причини. В България катастрофите със загуба на човешки живот продължават да растат. През последните години българските съдилища определят все по-големи обезщетения, когато има загинал - често се надхвърля сумата от 100 000 лв. Върховният касационен съд излезе с решение, което разширява значително кръга на лицата, които имат право на достъп до обезщетения при загинал близък. От друга страна - движението на български коли в чужбина става все по-интензивно и при пътни инциденти там у нас пристигат искове за огромни обезщетения. Вноските към европейската система "Зелена карта" се повишават. Предстои проверка и на небанковия финансов сектор, част от който са застрахователите, заради кандидатстването ни за еврозоната. Но и преди тази проверка е ясно, че много от компаниите не отговарят на изискванията за капиталова адекватност и ще трябва да вземат мерки, ако искат да останат на пазара.
На фона на всичко това продължава
мотането с въвеждането на прословутата система "бонус-малус",
която трябва да гарантира повече справедливост при определянето на цената на застраховката - изрядните шофьори да плащат по-малко, а нарушителите на пътя - повече. Едва от миналата година държавата започна да предприема някакви стъпки по въвеждането й. След като проучва пазара повече от година, фирмата консултант предложи цели 11 варианта, които още повече ошашавиха институциите. По всички личи, че ще чакаме още не една година, за да съберат смелост да изберат най-подходящия за България модел.
Всъщност големият проблем пред въвеждането на системата е нежеланието на властите да свържат регистрите си, така че застрахователите да получават бързо и сигурно информация от КАТ за поведението на клиентите си на пътя. От миналата година КАТ се хвали, че тази връзка вече е реалност. Застрахователите обаче казват, че продължават да имат достъп само до "шофьорски досиета" на своите клиенти, но не и на потенциалните такива. И когато дойде нов клиент, те няма как да проверят имал ли е нарушения на пътя. А без тази информация не може да се въведе "бонус-малус".
Мнозина подозират, че всъщност скокът на цената на "Гражданска отговорност" е именно "подготовка" към предстоящото въвеждане на "бонус-малус". Сегашните нива ще са базата за изрядните шофьори. Дали ще получат отстъпка - не е ясно. Засега застрахователи намекват, че дори и някога да тръгне, системата ще заработи само във втората си част - "малус". Бонусът ще остане за някой друг път.
