Правосъдието е скъпо занимание, няма как да е иначе. Когато обаче в България за тази дейност безразборно се харчат пари, а резултатът е повече от съмнителен, няма как да не се запитаме какъв е смисълът. Дали реално да бъде постигната някаква справедливост, или "продуктът" (по концепцията на бъдещия главен прокурор Иван Гешев) е просто пиар на прокуратурата. Евтина реклама на държавното обвинение, която излиза скъпо на данъкоплатците.
Такива въпроси изникват покрай казуса с Димитър Желязков - Митьо Очите. Едва ли някой в прокуратурата си е правил труда да сметне колко струва дотук поредното дело срещу Желязков, в което влизат и екстрадицията му от Турция, и държането му в ареста. И работата на обвинители и съдии, които се произнасяха по мярката му за неотклонение, както и по наскоро внесения обвинителен акт, който се оказа пълен провал.
Танцът на Желязков с прокуратурата е от десетилетия. През това време видяхме и среднощни съдебни заседания, и подписано споразумение след призната вина, и искане на главен прокурор за отмяната му. Желязков лежа и в затвора. Ако прокуратурата е права, наказателната репресия не му се е отразила превантивно. Но шумните дела явно са обречени да се сриват. Прокурорите или имат комплекс да работят по тях, или им идват твърде сложни, или немарливостта е умишлена. И сега въпреки ангажираността на най-високо ниво с делото срещу Очите и изказванията по темата и на главния прокурор Сотир Цацаров и безалтернативния кандидат за негов приемник Иван Гешев
резултатът, който прокуратурата е постигнала до момента, е нулев
През март Желязков и още 12 души бяха предадени на съд по обвинение, че са организирана престъпна група за изнудване, принуда чрез заплахи, палежи и разпространение на наркотици. Желязков има обвинение като ръководител на групата, като част от престъпленията според прокуратурата е извършил лично, а други – разпоредил. Групата е действала от януари 2013 г. до 2 август 2018 г. в Бургас, Ямбол, Несебър и Слънчев бряг, твърди още прокуратурата. Но дали ще успее да го докаже?
В началото на септември като втора инстанция Апелативният специализиран съд върна на прокуратурата обвинителния акт заради груби пропуски в него, които не позволяват делото да се гледа. Преди това в този смисъл се произнесе и Специализираният наказателен съд.
След определението на първата инстанция прокуратурата е написала нов обвинителен акт, който праща директно на апелативния съд. Според втората инстанция обаче тя няма правомощия да го разглежда и да се произнася по него. Това трябва да направи спецсъдът, който ще гледа делото срещу Желязков и сочените за негова организирана престъпна група.
Апелативният съд не е съгласен с първата инстанция, че на двама от обвиняемите не е предоставена възможност да дадат обяснения. Нито, че в обвинителния акт не е посочена ролята на всеки един в престъпната дейност на групата, макар и това да е направено лаконично. Апелативните магистрати обаче намират други проблеми. Например с обвинението за принуда. "В тази част обвинителният акт, от една страна, не носи нужната информация за обективните признаци на престъпленията, а от друга -
изобилства от противоречия и неясноти",
пише в определението на съда.
И се дава пример как прокуратурата твърди, че след психически тормоз свидетелят С.А. е платил 16 000 лева, като с това на фирмата, представлявана от него, били причинени вреди в размер на 21 460 лева. Не са изложени каквито и да било обстоятелства, от които да се разбере тази разлика в сумите. Фактология липсва и за другите престъпления срещу същата жертва.
Неяснотата на обвинителната теза се задълбочава от множеството несъответствия на инкриминираните периоди, посочени в различните части на обвинителния акт, приема още съдът.
Магистратите припомнят, че "прокурорът е суверен да избере за каква престъпна дейност да възбуди наказателно преследване, но във всички случаи е длъжен да обоснове фактологически в обстоятелствената част на обвинителния титул правната квалификация, на която се е спрял". Това не е направено за едно от обвиненията. За друго пък няма "логична и детайлна фактологическа обосновка". На съда не му е ясно и как "еднократното насочване на пистолет, придружено с удар и словесна закана към свидетелката Р.Ч. през март 2014 г., е довело до реализиране на пет отделни престъпни прояви, започнали през март 2014 г. и приключили през февруари 2017 г."
Фактите в обвинителния акт или са недостатъчни, или са така поднесени, че не позволяват на обвиняемите да разберат недвусмислено в какво точно са обвинени. Това възпрепятства защитата им. Затова трябва да бъде изготвен нов обвинителен акт, приема още съдът.
Според апелативния съд пречка за продължаване на съдебното производство е и
липсата на съгласие от Турция
за наказателно преследване на Желязков за всички престъпления, за които българската прокуратура му е повдигнала обвинения. Желязков е предаден на българските власти, за да бъде съден за пет конкретни престъпления, описани в молбата за екстрадиция на главния прокурор. Това са - ръководене на организирана престъпна група в периода от януари 2013 г. до август 2018 г. с цел извършване в страната на определени престъпления, съучастие в изнудване, придружено с лека телесна повреда и с унищожаване на имущество, съучастие в палеж на сграда, автомобил и машина. Обвинителният акт обаче приписва на Желязков 10 престъпления. Съдиите смятат, че Турция трябва да е дала съгласието си за всички престъпления, за които Желязков е изправен на подсъдимата скамейка.
Покрай Желязков има и втори сюжет
- този с общинския съветник от Бургас Бенчо Бенчев. Преди дни се разбра, че Районната прокуратура в Бургас е приключила разследването срещу Бенчев и предстои да напише и внесе обвинителен акт срещу него. Бенчев бе обвинен, че от 2 до 4 август 2018 г. помогнал на Желязков да избегне наказателно преследване и с автомобила си го откарал от Солун до Истанбул. Освен това прокуратурата го обвини и че за два дни му предоставил за ползване резервираната на негово име хотелска стая. Бенчев има обвинение и за незаконно оръжие и боеприпаси. Малко след като бе задържан заедно с Желязков в Истанбул, Бенчев обяви, че двамата случайно се видели в Гърция и той поел ангажимент да го превози до Истанбул, защото бил болен и имал нужда от лечение.
След случая БСП го изключи от групата си в общинския съвет. Бенчев беше освободен и като като зам.-председател на общинския съвет в Бургас. Сега е независим общински съветник.
Предстои да видим дали и този наглед елементарен обвинителен акт ще препъне прокуратурата.
