Някой телефонира на Мариана и чух Тони Димитрова:

Здравей, как си, приятелко,

как, добре ли я караш,

още ли вятъра гониш

към някой бряг, кажи….

Преди това братя Аргирови пееха: Как си ти?..

Аз или ти. Всички срещи са пред мен...

Гот е, да чукна на дърво. До вчера….

Тъкмо тогава влязох в телевизията на ”Сан Стефано” 28. В стаята на “Всяка неделя” Кеворк беше събрал екипа на предаването и дерибействаше. Като ме видя подхвана мен:  

- Здравей, Джимо. Как си?

- Добре.

- Спри да се хвалиш. Кое ти е доброто, бе. Изпъдиха те от БТА, от радиото от всякъде.

Следващата неделя:

- Здравей, Джимо. Как си?

- Зле.

- Спри да се оплакваш. Ние от девет бачкаме, ти идваш в три и си бил зле.

Другата неделя:

- Как си, Джимо?

- Горе-долу.

- Вижте го бе. Новинар и коментатор-международник. Вместо ясна позиция той уклончиво. И така, и иначе. И горе, и долу.

Пък аз от малък съм международник, защото в София казвах “тръбичка”, в чужбина казвах “сарбакан”. Фунийките не ги правех с карфица, нито със счупен писец, а си шмиргеловах пирончета и щото те са по-тежки, уцелвах като снайпер. Сега мен ме уцелваха.

Следващата неделя:

- Как си?

- Дай пет лева и ш’ти кажа.

- Разбрахте ли защо Джимо все мълчи? Защото само за да си отвори устата пари иска.

Гявол. Ама и аз защо не казвах: "Добре съм, но ще се оправя". Бавно мислене.

Французите му казваха esrit d’escalier. Чак, когато слизаш по стълбището, се сещаш какво е трябвало да му кажеш на онзи горе.

Политиците казват какво са искали да кажат, но ги били цитирали извън контекста. Конския текст, казвахме с Тошока.

А испанката Сарсуела ни насърчаваше: Siemre se puede un poco mas. Винаги може още малко. Тя и политически беше права.  

Сега можеше да е още малко по-зле, отколкото е, казвам 30 години след инсценировката на 10 ноември 1989 г.

Помислихме си, че почва преход към демокрация, пък животът вятърна мелница ни подари, приятелко.

Можеше да е още малко по-зле. Да, съсипахме си планините и бреговете. Да, създадохме търтеи, които нарекохме “политическа класа”. Да, разграбихме що имахме или го подарихме като златото на "Дънди метълс". Да, да, признавам. Но приехме мораториум за сондажите, за които си точеше зъбите "Шеврон".

Ти, приятелю, който ми даваш акъл от Лондон, не стой само в Лондон, а иди в Еквадор да видиш какво "Шеврон" е натворил и ще ти се доплаче. Но на "Шеврон" адвокатите му са по-гяволи от теб и е недосегаем. If you don’t believe me just ask me, както казват в телевионните комедии. Вярвай ми, в България It could be worse, както казват в твоята Англия. Благодаря … но не за твоите съвети, а за уискито, което ми донесе. Добро е.

- Не разбирам от уиски. Но е най-скъпото. Защото те знам че си сноб.

- Защо, моля?

- Защото те следя. Пишеш. Ама не си написал нито една книга.

- Да пишат чукчите. Обратно на чукчата, аз не съм писател, а читател..  

- Но някои хора ти пишат във форума; даже на тях не отговаряш.

- Отзивите ги чета всичките. Избягвам Man bites dog sensation. Нали знаеш, че ако куче ухапе човек, не е сензация, но ако човек ухапе куче, е сензация. Някой форумен трол ще ме ухапе. Но аз не мога да го ухапя. А пък ти в твоята Англия пази се от английските думи.

- Що?

- Parce-que. Защото. Коварният Албион казвали за Англия французите. Там и думите са коварни. Snobbism и Snobbery са различни думи както тимпанист и тъпанар. Сега казват перкусионист. Дори барабанист и барабанчик са различни. А наздраве. Коман са ва? Ти, щото не живееш в България, не си виждал как Стефан Данаилов ”Мастера” питаше онази парижанка, дето не я познавам: “Коман са ва”, и тя казваше: “Комси, комси, комса”. Ето това е отговорът на "Как си ти".

Ех, добрата стара Англия, когато тя още не беше гъчкана с черни и такива като теб, а там живееха англичани! Там беше най-лесно да кажеш как си. Хау-ду-ю-ду и ти подават ръка. Отгваряш: Хау-ду-ю-ду. Не очакват от теб да кажеш как си, нито ти очакваш онзи да ти каже как е. Релаксиращо нищоказване. Много е гот. Small talk. Говориш глупости, смееш сe на гпупостите си, англичаните също се смеят и те одобряват. Сега англичаните си блъскат главите как могат да са хем вън, хем вътре в ЕС. Светни ги, бре! Кажи им как ние можем да сме хем демокрация, хем с диктатор. Гле’й да ти обясня как аз им обяснявах и ме разбираха хората:

Английското момиче каза: "Марк, ела да те запознаем. Our brother Mark Dodd". Аз наум го наричах Марко Додев като Марко Тотев и поради вътрешния смях го гледах ухилено. Марк, който беше атлетичен левент, се засмя и каза: "Enough is enough! Омръзна ми да се запознавам с него!"

Той вярно казваше. В Западен Пакистан, когато имаше два Пакистана, Западен и Източен, Тони Мазарена и аз го изпреварихме за войната в Източния, който стана Бангладеш, после Бжежински и аз го изпреварихме за войната в Афганистан.

Марк продължи: "Вчера се видяхме на "Флийт стрийт", вечерта в Дорчестър, където пак ни запознаха. Enough is enough!"

- Мамо, ела при нас да ти представим този дженълмен. Той бил с Марк на "Флийт стрийт" в "Ройтерс" и в Дорчестър.

 - Young man, разкажете ми какво правят на "Флийт стрийт" Марк и другите.

- Казват, че работят. Те често лъжат. Седяха около една голяма кръгла маса и пиеха чай. Една жена с една емайлирана кана на цветенца вървеше от вътрешната страна на масата и доливаше чашите.

- Това вкъщи е изключено. Супа и чай се сипват откъм лявото рамо на гърба на госта.

- Но, мадам, масата не е кръгла, всъщност е елипса, представете си я като подкова, затова жената с каната върви от вътрешната страна.

 - Марк, виждаш ли как хубаво разказва джентълменът, а ти нищо не ми казваш. Кажи защо джентълменът и ти сте били в Дорчестър?

- Официална вечеря, каза Марк.

- Знам аз, не ми обяснявай. Баща ти ме заведе, когато го произведоха полковник.

- Да, официално беше, потвърдих аз. Седяхме like stuffed ducks. Като препарирани патици на една много дълга маса. После най-важният, дето седеше начело на масата, се изправи, вдигна чаша и каза: "Ladies‘n gentlemen the Queen!" Всички станахме прави. Но кралицата не влезе.То значело, че отпиваме първата глътка в чест на кралицата, след което можем да си пием и пушим. В Дорчестър я нямат манията да не се пуши, но имат хубави сребърни прибори, щях да си пъхна една лъжичка в джоба, но забравих.

- Хи-хи! – захилиха се сестрите.

- Хо-хо! - засмя се майка им и разпореди: Марк, ще доведеш джентълмена в петък преди файв-о-клока. В събота и неделя ще играете поло на смесени двойки. Ти и Мери срещу джентълмена и Джейн. Тя е по-голямата и е по-опитната ездачка, вметна майка им, обръщайки се към мен. Великолепна стойка на седлото имаше мъжът ми, полковникът. Аз ще ви покажа албумите.

Усетих, че ще се изложа. Понечих да се откопча от светската покана. Но полковничката каза, че ще си избера кон от тяхната конюшна, а тя пази поло екипировките на полковника. Чисто нова ще получа. Необличана.

 - Заминавам. The Call of Duty. Service. Служба.

Тя ме погледна разбиращо и каза:

- Сякаш него чувам.

Напуши ме смях. И съзнах, че не е смешно. Тя продължаваше да го обича.

DI copyright