С появата си през есента на 2017 г. програмата "Родители в заетост" вдъхна надежда на много майки с деца, останали вън от яслите и детските градини, че ще се върнат по-бързо на работното си място с помощта на държавата. Хиляди семейства се втурнаха да кандидатстват за безплатен детегледач в рамките на регламентираните 18 месеца. Социалната схема заработи с бюджет 20 000 000 лева европейски средства, а новото й издание - трето поред, е с още по-голям бюджет -  30 млн. лева до 2020 г. Освен към родителите проектът е насочен и към изпадналите от трудовия пазар хора - за позицията "детегледач" могат да кандидатстват само регистрирани в бюрото по труда безработни или неактивни лица.

На думи всичко звучи добре. Такава програма трябва да има, особено на фона на кризата с държавните детски заведения и безработицата сред най-уязвимите групи на пазара на труда - младежите и хората в предпенсионна възраст. Реализацията й обаче до момента е породила толкова разочарование и обида у родителите, та чак се стигна до жалби в съда срещу Агенцията по заетостта за нарушени права и за променящи се в ход критерии. Други пък след получено одобрение сами се отказаха от правото си да получат безплатен детегледач, въпреки че социалната схема е единственият им шанс да се върнат на работа. За кого всъщност работи европейската програма? 

-----------

В рамките на първите два приема от 2017 г. насам са сключени 2039 тристранни споразумения за ползване на услугата по проекта и са назначени 1810 детегледачи. Според наблюденията на трудовите посредници около 80 на сто от детегледачите са в роднински връзки с децата, т.е. европейското финансиране отива основно за баби и дядовци, които така или иначе гледат внучетата си. Най-възрастният участник в европейската програма е над 80-годишен. След сключен тристранен договор всеки от тях получава месечно заплащане в размер на минималната заплата.

По време на настоящия трети прием подадените заявления са 1877, което е с над 1000 повече в сравнение с предходния, сочи справката в Агенцията по заетостта. За него обхватът е разширен, като се даде право на участие и на многодетни семейства и на майки на деца до 12-годишна възраст, които са се върнали на работните си места, а децата им посещават детски ясли, градини, както и училище. Те ще могат да получат детегледач за 4 часа дневно, за да има кой да води децата на градина и училище. Родителите обаче отново се спънаха в недомислици и неясни критерии с различно тълкуване от тяхна страна и от страна на експертите. На всичкото отгоре процедурата се точи с месеци заради формалности и един Господ знае кога двете одобрени страни - детегледач и дете, ще се срещнат.

Програмата тръгна още в началото с фалстарт и жалващи се родители. Нуртен Патраклъ, главен експерт от институцията на омбудсмана, отчита, че  при първия прием при тях са получени около 25 жалби от недоволни родители, кандидатствали по европейския проект. Разочарованите със сигурност са много повече, но голяма част от тях се примиряват с получения отказ и се отказват да търсят правата си. "Проблемът при първия прием идваше от самия термин "заети родители" и разминаването между неговото разбиране и тълкуване от страна на гражданите и експертите. При старта на проекта информацията на сайта на Агенцията по заетостта заблуди много хора, тъй като от представянето му ставаше ясно, че могат да кандидатстват и майки с деца до 5-годишна възраст, които са се върнали на работното си място", отчита експертът. Много от кандидатите след обстойно интервю, проведено от служителите на бюрото по труда, получават одобрение по всички критерии и подават заявления, а след това получават отказ, защото

в хода на процедурата са променени критериите

Или са написани така, че всеки да ги разбира посвоему и да чете написаното между редовете. В началото програмата е анонсирана като насочена към заетите и безработни родители на деца на възраст до 5 години, които не са приети в детските ясли и градини. След това обаче схемата се пренасочва към майки, които ползват дългосрочно отпуск по майчинство или отсъстват дългосрочно от работа за отглеждане на дете до 5-годишна възраст, но това изискване не е отбелязано никъде, уточнява главният експерт Нуртен Патраклъ. 

Третият старт на проекта поправи донякъде предишните му недъзи, но отново се сблъска с размити критерии.

Калина (името е променено по желание на жената) е майка на три деца, най-голямото от които е на път към своя 12-и рожден ден. "Много се зарадвах на разширения прием и на възможността 18 месеца да ползвам услугите на детегледач в рамките на четири часа на ден. Когато тръгнах да подписвам тристранния договор обаче, се оказа, че мога да ползвам услугата само през половината време, защото детето ми междувременно ще стане на 12 г. Почувствах се силно ощетена. От публичното представяне на програмата на сайта на Агенцията по заетостта останах с впечатлението, че горната възрастова граница се отнася за момента, в който подаваме заявлението за кандидатстване. Обясниха ми, че такъв бил обхватът на проекта, базиран на законодателството, свързано със Закона за закрила на детето. С какво обаче ще се промени ситуацията за другите ми две деца, когато големият ми син стане 12-годишен? Тях пак някой ще трябва да ги води на детска градина и на училище", пита огорчената майка.

За повечето граждани е непосилно да оспорват подобни експертни тълкувания, макар че в случая очевидно става въпрос или за зле написани условия, или за спорен прочит, тъй като в критериите кратко и ясно пише, че обхватът е за деца до 12 г. (не пише например, че детето не трябва да е навършило 12 г. към края на финансирания период). Не могат да се борят и срещу това, че повечето от тях научават постфактум, че с включването си в програмата се лишават от половината си обезщетение за втората година на майчинството (190 лв.). Това е записано в кодекса за социално осигуряване, но жените често научават тази подробност едва след като са сключили договора.

В същото време заплащането за добра детегледачка в София е далеч по-високо от предлаганите по програмата пари. Квалифицираните са дефицитни и скъпоплатени, а след удръжките на минималната работна заплата остават чистите 430 лева. Ако в малките населени места може и да се намери безработен или пенсионер, който да се съгласи да гледа дете срещу тези пари без доплащане от родителите, то в София това е напълно невъзможно. Родителят, който не си води в бюрото по труда детегледач, дори след получено одобрение сам се отказва от програмата. Защо

да се обвързва с тежките процедури,

да хвърля бол пари за вадене на нужните документи, за да трябва след това да доплаща значителни суми за качествена грижа.

До кого тогава стигат европейските милиони? Перфектният кандидат се оказват най-вече родителите, които имат подръка безработна или пенсионирала се баба. Младата майка се връща на работното си място или си намира работа, ако е безработна, а бабата поема отглеждането на внучето срещу заплата, макар и минималната за страната.

Николета е сред отказалите се след получено одобрение майки по проекта по простата причина - в семейството няма подръка пенсионирана баба. А когато се появява в бюрото по труда сама с детето, учудването на трудовите посредници е голямо. А, къде е тяхната баба? Всички останали вървят в комплект - майка, баба и внуче, иначе трудно се получава.

"Разчитахме, че от бюрото по труда ще ни предложат жена, подходяща за детегледач. Но ми предложиха една-единствена, при това в доста напреднала възраст и тръгнаха да ме притискат или нея да избера, или да си намеря сама човек, отговарящ на условията. При това в рамките на няколко дни. Пуснах обяви, започнах да звъня и да пиша на познати, но през цялото време удрях на камък. Жените, които ми вдъхваха доверие или имаха прекалено много условия (подсигурена храна, карта за градския транспорт, месечно заплащане, колкото моята заплата, което обезсмисля моето връщане на работа), или не можеха да се вместят в критериите на програмата. Все пак успях да открия сама една жена, но тя в момента беше в предизвестие за напускане и нямаше как да се регистрира на мига като безработна. Въпреки че сроковете на програмата са безкрайно разтегливи, процедурите са тромави, според трудовия ми посредник не можело да я изчакат половин месец. Жената, която те ми предложиха, пък не ми вдъхваше увереност, че ще се справи с отглеждането на детето ми. Той всеки миг е способен да направи голяма беля, иска мигновени реакции и бързи крака, за да не го изтървеш. А една жена над 70-те като тази, която от бюрото по труда ми предложиха, трудно би се справила с подобен ангажимент", отчита Николета.

На въпрос на "Сега" по какви критерии се подбират детегледачите по европроекта, от Агенцията по заетостта отговориха, че подборът на кандидатите за работа по европроекта правят бюрата по труда, но в крайна сметка последната дума има родителят. Той избира на кого да повери отглеждането на детето си. В програмата обаче не са заложени изисквания нито за квалификация, нито за предишен опит на детегледача, с когото се сключва тристранен договор. Той получава един инструктаж и наръчник за гледане на дете. И толкоз.

Търсещите работа пенсионирани бивши учители също предпочитат да избягват бюрократичните спънки на тристранните договори и да си намерят работа като детегледачки на свободния пазар срещу далеч по-добро заплащане. Сериозните частни агенции, които предлагат услугата, освен щателен подбор подсигуряват на кадрите си и специално обучение от опитни педагози, психолози, педиатри и съответния сертификат. Професията е отговорна, изисква професионален подход в грижата за детето. Това, че някой отговаря на критериите на проекта - да е безработен или да е незает и да има желание да се грижи за малко дете, не означава, че може да се справи с предизвикателствата в отглеждането и възпитанието му. Иначе идеята на програмата е чудесна, а нарастващият към нея интерес, ако не друго, поне е знак към държавните органи, че обществото наистина има нужда от такава програма. Оценката й обаче на този етап е само количествена - на колко лица е осигурена заетост и колко майки са се върнали на работа. 

КОНТРОЛ

От Агенцията по заетостта обясняват, че поне веднъж на всеки 6 месеца заетост служителите им правят проверки на мястото, където се отглежда детето, като броят на инспекциите до момента е 2675. Междувременно са прекратени 377 договора, като причините в повечето случаи са свързани с отказ на детегледачите и родителите от програмата.