Не е лесно, ама никак – за трети път през годината малки, големи и още по-големи кандидати са принудени да се надпреварват за народната любов. Парите свършиха в първите две кампании, любовта е кът, а на всичко отгоре изборите са 2 в 1. Пред такива тежки изпитания политическият ни елит не се бе изправял. Но, не може да се отрече, раздава се на макс. В резултат традицията се спази – страшни смешки и смешни страшки (по Недялко Йорданов) се редуват в чутовни предизборни сцени. Както се казва в един актуален площаден лозунг – „Всеки сам си преценя“ (колко да се изложи).
Топзвездата в настоящата кампания безспорно е Делян Славчев Пеевски. Заслабнал, почти като тийнейджър, бившият „преуспял млад мъж“ вече е народен човек – никъде гонен, навсякъде приет – в села, паланки и кметски кабинети.
Тук купи балонче на детенце (а можеше завод),
там ръкостисне дядовци, накрая кротко приседне с младежи на безалкохолно.... Нахлузил анцуг, маратонки, якенце... - даже не ги сменя в различните дни. Кметът на Велико Търново го черпи с бонбони, ама той, милият, не посяга, притеснява се... Плачем! Да видят те, американците, връз какъв човечец стовариха „Магнитски“! Олигарси и мафии ли – глупости! Всъщност, тези бит и душевности Делянови, разказани щедро от пресцентъра на ДПС, категорично показват едно - този път парламент ще има. И целият цирк си струва - дълго време после се радваш на имунитет и други благинки. (Ако някой заблуден гласоподавател още не е разбрал, затуй е битката на всички претенденти).
Лозан Панов със сигурност няма да усети нищо от сладостта на президентския пост. Ще му остане участието за спорта - и той правейки се на това, което не е. Панов си сменя очилата, мие буренце, хортува с беззъби дядовци, клечи до червени доматки на село – какво ли не видяхме от него през кампанията...
Е, и от един тлъст джип слезе
насред сърцераздирателните етюди, но нищо – ние вярваме, че той с дядовците си прекарва времето, не в джипа. Казано сериозно, кампанията на Панов е пример как един човек с достойнства може да бъде превърнат в посмешище. Сякаш някой ще гласува за него заради доматите му... Но пък не може да се отрече, че има поне един човек на планетата, който харесва тези неща - пиарката на Панов Ивет Добромирова. „Татко, чичо, днес имаме Лозан Панов #НаСтранатаНаИстината!“, обърна се тя във Фейсбук към починалите си родственици. Причината – кандидат-президентът посетил родната им Стара Загора (!?!). Добромирова явно оценява високо всичко, което й щукне в главата, защото популяризира и друга своя промисъл -
кандидат-вицето Моасе била Амели Пулен
(За протокола - Амели Пулен е героиня от романтична комедия; Моасе помогнала на пострадал в катастрофа чужденец, затуй била като Пулен). Дето се вика, ово е интелектуален стандарт!
Трябва да се признае, че има такъв интелектуален стандарт и при Слави Т. Трифонов. Насред заразяващи се хора и изнемогващи лекари, при хаоса в държавата, той разнообрази изключително редките си обществени прояви с
прочувствен призив. Не, не за ваксиниране!
Нито за спазване на мерките. Слави Т. Трифонов призова българите за подкрепа на „диамантените ни момичета“. За художествена гимнастика иде реч. Гимнастичка Лаура се контузила, ансамбълът пропускал състезание, то било последното за Лаура... Драма велика, Слави Т. Трифонов е много разстроен! „Ти спортен коментатор ли стана, бе?“, попита го фейсбук потребител. Едва ли е станал. Просто такъв е материала, който променя България, измита боклука, има го в тая държава, дето я няма и т.н.
Корнелия Нинова също се включи
във фейсбук жанра „Много е важно всичко това, сън не спя, вервайте!“.
Тя героично разказа за „най-големия натиск отвън и отвътре“, оказван й някога. Ама за какво е той, запита се в първия момент публиката – пари, постове, далавери из изчезващата БСП? Не, не - изненада - най-големият натиск бил „за Истанбулската конвенция и джендър идеологията“. Браво на Нинова! Устоя. То и за какво ли друго да я натискат враговете? За заплати на хората? Че то такава битка БСП не е водила.
Все още Нинова не се е качила на кон. И Мая Манолова не е карала в тази кампания кану, дава го кротко – гушка котенца, кученца, по някое време посети фризьор. Но и двете бързо трябва да се вземат в ръце, защото една друга жена ги задминава – Невяна Митева. Засега подгласничката на Анастас Герджиков "само" поигра волейбол, канадска борба, катери са на стена, извая грънци в Троян... Има време до 14 ноември, вероятно ще скочи и с парашут. Цялата тази физическа активност Митева съчетава с богата душевност, споделяйки мисли на велики личности.
Но не на Паулу Коелю, както правят простите хора
Не и на Бойко Борисов. А директно на Ленардо да Винчи: “Трудностите, които срещаме днес, определят това кои ще бъдем ние утре“- тази Леонардова мъдрост, ширеща се във всеки блог за цитати, се появи и на фейсбук профила на Митева. Е, при живите изяви нещата не стоят тъй мъдри. „Ще се попречи на хората, на техния поимък“, ожали Митева рибарите, истукана пред заседналия кораб Vera Su. Нищо, де – по времето на ГЕРБ поминъкът на някои хора наистина се превърна в поимък.
Колкото до самия Борисов, не спря да бълва нечовешки небивалици и през тази кампания. Настоящото правителство инжектирало на хората ваксини с изтекъл срок на годност, ако бил останал премиер, щял да е ваксинирал вече 70% от българите... Нищо че по негово време също бяхме последни по ваксинация в Европа. И още, и още... Няма смисъл да се изрежда подробно, гьонсуратлъкът му не се вписва в познатите категории.
Кампанията на „Демократична България“ не е чак толкова забележителна - вероятно защото Антоанета Цонева си оправи прическата още за предишните избори. Все пак и сега има изцепки. Например част от интернет агитацията на формацията тече чрез клипове с диалози по двойки. Често разговорите наподобяват атмосферата на брат'чедите от "Каналето". Така Иво Мирчев и Димитър Найденов блеснаха в клип от Сарая на „Росенец“ - разхождайки се, обясняват как ще преборят мафията и Доган. Естествено, клипчето казва истини, ама избирателно: пропуснато е как Найденов, преди да тръгне да се бори с Доган, го подкрепи в гласуване в бургаския общински съвет (просто "Демократична България" още не бе осъществила прочутото дебаркиране, друга бе ситуацията). Почетният председател на ДПС не се появи в кадър при Мирчев и Найденов. Което си е странно, защото и той като Лозан Панов е почитател на оранжерийните домати - гледа ги точно на "Росенец".
И още много от същото. По целия политически хоризонтал и вертикал: Румен Радев прави лицеви опори; Костадин Ангелов е ежедневен инфлуенсър в социалните мрежи; Стоян Михалев връща туби с капачки; Волен Сидеров отива на протест с колело; Валери Симеонов показва пред камери „жената на живота си“; Пеевски, Йордан Цонев и други батки размахват пред фотоапарати ваксинирани бицепси; Веселин Марешки жали, че без „Воля“ в парламента държавата пропадала; Йоло Денев сее мъдрости в предизборното студио на БНТ, разминава се с представители на партията БОГ; в същото студио друг кандидат, дето предния път бе мандатоносител на Васил Божков (абе, липсва ни!), облича бяла престилка – нещо медицинско иска да внуши - вероятно, че
психиатрите в тази държава не си вършат работата
В други точки от татковината хора се вият, баници точат, винце разнообразява сарми или хайвер (според "елитарността" на публиката). Друго интересно? А, да - фолкдивата Луна иска да вземе главата на Радев.
Големият въпрос след целия този цирк е може ли все пак да има промяна? Нещо добро, нещо различно за тази изстрадала България. Да, що да не може? То, реално, промяна вече има, даже продължава. Ето я:
Асен Василев попя „Хубава си моя горо“
(в предизборен клип); Даниел Лорер каза, че води листа във Варна не щото е парашутист и следва да му се намери кандидатски район, ами жена му била от същия град. А самата звезда на „Продължаваме промяната“, мегаидолът Кирил Петков, след толкова много батаци и лъжи с гражданството си, удостоверени от Конституционния съд, простена: „Аз, Кирил Петков, приемам решението на Конституционния съд... Заставам с високо вдигната глава... Когато подписах пред нотариус своето волеизявление за отказ от гражданство на 21 април, предадох канадския си паспорт, платих си таксата, аз бях сигурен, че съм изпълнил своето задължение към Конституцията на България.... Имам дълг пред Родината!... Моят дълг беше да не стоя безучастно.... Не можех да продължа да гледам как данъците...
Как едни милиарди... Как едни директори... Как нашите баби, дядовци...“.
Тъй, де – и тук се плаче. Промяната наистина продължава – хората имат възможност да не плачат от умиление само по Делян Пеевски; вече могат и по Кирил Петков. А някои и плачат съвсем наистина - в мрежите вече има кампания "Жу суи Кирил Петков".
Вероятно има българи, все още неоскотели, които се чудят: защо, бе, защо е всичко това?; защо толкова примитивизъм и глупости?; в кампании, ясно е, правят се такива неща, ама чак пък толкова? Отговорът е прост - в българските университети отдавна се влиза с тройка. Тройкаджии са все повече учители, икономисти, съдии, прокурори, лекари (отличниците са в чужбина)... А също политиците с техните пиари. Няма как да е различно във всеобщата посредственост. Ясен е и утрешният ден, след като значителна част от тези хора се намърдат в управленските кресла. Няма или-или: ще се намърдат, те са!
