Китайският президент Си Дзинпин се срещна наскоро с емира на Катар, който бе на посещение в Пекин, и призова за връщане на "единството и хармонията" в Персийския залив. През юни 2017 г. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет прекъснаха дипломатическите, търговските и транспортните връзки с Катар, обвинявайки емирството, че подкрепя тероризма и развива връзките с регионалния враг на Рияд - Иран. Доха отрече обвиненията. На срещата с шейх Тамим бин Хамад ал Тани президентът Си каза, че регионалното сътрудничество е важна база за благоденствието в региона. Той подчерта, че Китай подкрепя "усилията на Съвета за сътрудничество в Залива да намери подходящо решение на споровете и противоречията чрез политически и дипломатически средства за връщане на единството и хармонията между страните в региона". В изказването си пред журналисти всесилният китайски лидер дори нарекъл шейх Ал Тани "стар и добър приятел", а емирът скромно отговорил, че много се радва на приятелството си с него. "Много се радвам, че съм в Китай. Готови сме да направим по-големи инвестиции в Китай, в инфраструктурата или във всяка друга сфера, която смятаме за важна за нас. Радваме се да снабдяваме Китай с втечнен газ и сме готови да осигурим на страната още количества в близко бъдеще", заявил емирът на Катар.
През октомври 2018 г. държавният петролен гигант "Катар петролиъм" съобщи, че е подписал петгодишно споразумение за доставки в Китай на 600 000 тона втечнен петролен газ годишно. По-рано държавната авиокомпания "Катар еъруейс" обяви, че е придобила петпроцентов дял от "Чайна съдърн еърлайнс" в опит да получи достъп до бързо разрастващия се китайски пазар.
"Криза ли? Няма такова нещо", така отговарят обикновено катарците, когато ги попиташ за ефекта от блокадата, наложена на Катар от Саудитска Арабия и съюзените с нея арабски държави, се казва в репортаж на "Дойче веле". Така отговаря и полицаят Насър Али в един супермаркет. Рафтовете на магазина са пълни с мляко и сирена, произведени в една климатизирана ферма на 60 километра от столицата Доха. "Какво от това, че саудитците и другите не ни позволяват внос на стоки по въздуха - ние сами си ги произвеждаме и не усещаме никакъв недостиг", обяснява мъжът.
Складове, пълни с вкуснотии
След налагането на блокадата Доха реагира мигновено, като увеличи производството на млечни и животински продукти и разшири програмата си за осигуряване на прехраната. В рамките на броени месеци Катар успя да пренасочи вноса към новото пристанище Хамад, за което правителството похарчи над 7 милиарда долара. Недостигът на стоки, предизвикал в началото паническо запасяване, продължи само няколко дни. Междувременно складовете са пълни с аржентинско говеждо месо, германски хайвер, ирански зеленчуци и всякакви други вкуснотии от цял свят. "Не искаме никакви стоки от Саудитска Арабия и дори помолихме магазините да изхвърлят всички останали саудитски стоки", обяснява Насър Али.
С наложеното ембарго Саудитска Арабия и нейните съюзници искаха да принудят емира на Катар да преустанови подкрепата си за "Мюсюлманското братство", което Саудитска Арабия и съюзниците й смятат за терористично движение. Арабските правителства призоваха Катар не само да спре всякакви помощи за ислямистите, но и да закрие международния си канал "Ал Джазира", който според тяхната преценка бил подпалил бунтовете по време на т.нар. Арабска пролет. Катар отказа да изпълни тези условия - и в крайна сметка се оказа много по-устойчив, отколкото предполагаха съседите му. Тази устойчивост се
дължи преди всичко на препълнените държавни каси
След налагането на блокадата Катар посегна на своя държавен фонд, в който се бяха натрупали над 340 милиарда долара. И страната не само оцеля, но дори успя да задели 200 милиарда долара за инфраструктурни проекти за Световното първенство по футбол през 2022 година - не на последно място, благодарение на огромните залежи от природен газ, които са трети по големина в света и които превърнаха Катар в държавата с най-високи доходи на глава от населението. Да, блокадата има и негативни последици - цените на недвижимите имоти се понижиха, държавната авиокомпания "Катар Еъруейс" бележи загуби, в страната пристигат по-малко туристи от другите държави в Персийския залив. Но година и половина след началото на блокадата Катар отново е в много добра форма - МВФ отчита икономически ръст, а рейтинговата агенция S&P повиши рейтинга на страната на стабилен.
Паралелно Катар засилва и отбранителната си мощ - държавата отпусна десетки милиарди долари за съвременни оръжейни системи, като освен това обяви закупуването на десетки бойни самолети. Още т.г. Катар
започва изграждането на нова военноморска база,
като планът е числеността на военноморските подразделения да бъде двойно увеличена. Което обаче е трудна задача, тъй като едва всеки девети жител на Катар е и катарски гражданин - тоест само 300 000 души от общо 2.7 милиона жители. Закрилата на Катар се подсигурява всъщност предимно от военната база Ал Удайд, която е най-голямата американска база в региона. Нищо чудно, че катарците бяха силно обезпокоени, когато в началото на кризата американският президент Доналд Тръмп подкрепи Саудитска Арабия и застана срещу Катар. Но Доха проведе сериозна лобистка дейност във Вашингтон и предложи на американците да разшири военната им база, за да могат там да бъдат настанени и семействата на 10-те хиляди американски войници, разположени в Катар.
От началото на блокадата насам не се наблюдава допълнително изостряне на напреженията, но дистанцията между съседните страни става все по-голяма. През ноември м.г. Доха обяви, че излиза от ОПЕК, организацията на страните производителки на петрол. Катар бе най-малкият член на организацията и сега иска да се концентрира върху производството на природен газ. Поне така гласи официалната аргументация. Наблюдатели тълкуват решението за напускане на ОПЕК като критика към организацията, за която се смята, че е под контрола на Саудитска Арабия.
