Когато Мая Манолова призова Христо Иванов и новите политици Кирил и Методий (Асен, Асен се казва) да се обединят в името на промяната, т.е. да направят една силна предизборна коалиция - нещата изведнъж заприличаха на нормални.
Ми, да бе, по дяволите, как никой не се сети пет месеца, точно така трябва - сядат, разбират се, подписват и ей на - стават първа политическа сила в следващия парламент, правят правителство на голямата промяна и нещата тръгват с бясна скорост по мед и масло. Да е жива и здрава Мая - тя първа формулира
решението на политическия пъзел,
който мъчи страната ни - всички да преглътнат егото си и да се замислят за съдбините на българските граждани...
Слава богу, Мая не бе сама. След нея бе Радан Кънев, който изведнъж провидя как „Демократична България” и новият политически проект "Продължаваме промяната" (и като стане партия, пак ще бъде: ПППП) заедно се преборват за... първото място в следващия парламент. “Грешно ще бъде да се изпусне шансът за първото място”, каза абсолютно правилно евродепутатът Радан. Ясно е, че предстои електорален бум за ПППП и ДБ, ще растат като гъби след дъжд, значи просто се събират заедно и управляват. Просто е като фасул.
Есенният блокбастър - тандемът Кирил-Асен, също заговори на тази тема. “121 депутати ще има Коалицията на почтените”, рече скромно Кирил Петков. Когато представи “Промяната продължава” на “Лъвов мост“, той беше уверен както в собствените си неограничени възможности, така и във възможностите на една, макар и неназована, но видима бъдеща управленска коалиция. Кой ще влезе в нея, не му беше ясно, но пък той беше наясно, че ако в политиката се спазва златният принцип: “Няма мое, няма твое, всичко е ”Берое”, лесно ще се стигне до властта.
Та така... Накратко - в навечерието на избори 2 в 1 изведнъж политическите партии, които имат сходна оценка върху управлението на страната в периода 2009-2021 - т.е. не харесват Бойко Борисов, Делян Пеевски, Иван Гешев и т.н., видяха, че
работата няма да стане, без да сключат предизборно споразумение
Тук ние просто трябва да им простим, че се мотаха толкова време като пиле в кълчища, съчинявайки невероятни идейни, теоретични и прочие глупави постановки, които трябваше да докажат на обществеността, че коалиция не трябва да има на никаква цена. Не е ясно дали в партията на Слави днес е пораснала коалиционната култура, те имат най-много нужда от това.
Проста работа...
Всъщност - не е. Ако нещата около предизборните коалиции стояха толкова просто, те щяха да се случат още преди изборите на 4 април. Те не се случиха тогава, не се случиха през лятото, едва ли ще се случат лесно и сега. Защото нормалността беше погребана под тонове словесен отпадък и голямо риене трябва да падне, за да се почисти публичната среда.
Тук не става дума за Коалиция на желаещите, а за Коалиция на умни политици, искащи наистина да сменят порочния модел, който задръсти страната през последното десетилетие.
За съжаление, ако се вслушате в призивите за създаване на предизборна коалиция, която да прерасне след вота в управленска коалиция, лесно ще чуете ехото от седмиците, в които се чертаеха на едро дебели, червени, разделителни линии.
Мая Манолова, която на този етап не бива да е сигурна, че въобще ще бъде депутат в следващия парламент, директно изключва партията на Слави Трифонов от мечтаната предизборна коалиция. Защо? ИТН все още е най-голямата партия в страната и все още е от тази страна на барикадата. В мечтите на Мая, а и сигурно на един куп други хора обаче, ИТН залязва, а на нейното място изгрява ПППП, или там както ще се нарича. Това няма как да се случи. ПППП наистина ще влезе в парламента с шут, но едва ли ще се класира сред първите четири партии. Популярността на Василев и Петков е гигантска, но тя е виртуална - за да стане истинска, трябва хората от фейсбук групите да се вдигнат и да отидат да гласуват, а това не е толкова просто. В политиката между “харесвам” и “гласувам” има пропаст.
Та, Мая
вместо ясна коалиция, задава ново ясно разграничение
В нейната мечтана коалиция я няма и друга партия, която по принцип би трябвало да е там - БСП. Мая Манолова последователно градеше своето политическо битие върху разграничението с БСП и очевидно продължава да прави това.
Радан Кънев също не предлага коалиция, предлага сепариране. За него достойни за съюз са само ДБ и ПППП, всички останали са нежелани или поне подозрителни политически субекти. Радан през последните месеци не спести нито една дума за сценаристите на Слави, не се е чуло и видяло да каже добра дума нито за БСП, нито за Манолова. Радан обаче трябва да погледне отвъд мечтите си - Кирил Петков декларира, че не се изживява като десен. Кирил Петков е твърд фен на Румен Радев, а 80 на сто от “Демократична България“ не желае този президент, иска да гласува за свой. Кирил Петков беше в ”Да, България” и излезе от там, защото градската десница не го припозна овреме. И днес се чуди да го припознава ли тепърва добре... Защото, ако го припознае, наесен ще гласува за него, а не за ДСБ и "Да, България"... Така че - леко с еуфорията.
За съжаление, май и самият Кирил Петков говори за предизборни коалиции, колкото да убие времето, докато се съмне. Заедно с Асен Василев той наистина заговори за “Коалицията на почтените“, само че
не напълни със смисъл това празно понятие
В жизнената философия на двамата харвардци, споделена ни миналата неделя, навсякъде има добри хора. Има добри хора в БСП, има добри хора и в центъра на пленарната зала (ГЕРБ, ДПС) има прекрасни хора и в десницата. Това сигурно е така. ”Всички ние сме добри хора, но не във всичко, не винаги и не с всеки“, е казал Оскар Уайлд. Проблемът е в това, че ПППП вижда добри хора, но не вижда добри партии. В мечтите на Кирил Петков добрите хора в новия парламент ще са 121. В реалния живот добрите хора ще са толкова, колкото лошите партии решат. За Асен и Кирил обаче това е второстепенен въпрос. Първостепенният е да вземат по-голям дял от парламентарната торта. За тях, евентуално, е важна следизборната коалиция, не предизборната. После ще му мислят. Ще търсят добри хора в останалите кьошета на парламента.
