Колкото по-балканска е една демокрация, толкова повече трудно разбираеми за нормалния мозък случки ражда тя. А дойдат ли местни избори, нещата става неудържими. Ето някои куриози и тарикатлъци в българския местен вот. Непълен е, но си имаме извинение - все още политологията, социологията, психологията, антропологията и математиката на ръчно броените и купувани бюлетини не са се обединили в наука, че да обхванат темата. Следва да се прочете с много хумор и малко поука. Или обратно:

ЖУРНАЛИСТИКА ЛИ Е, ЧЕ ДА ГО ОПИШЕШ!

Започваме с една от емблемите на изборните мошеничества у нас. Но по-младите читатели едва ли я знаят. Затова ги въвеждаме в средата: имаше времена, в която членството в някоя партия бе равносилно на изначално зло за симпатизантите и членовете на друга партия; имаше един лъчезарен политик, събрал въжделенията на народните маси за светло демократично бъдеще; дори хартиени вестници бяха налични, хората ги четяха. В едни такива времена (1995 г.) в един вестник на първа страница ("24 часа") се появява членска книжка в БКП на този политик (Стефан Софиянски) - навръх деня за размисъл преди кметския балотаж в София. Броят се раздава дори на хора, които не щат да го купят. Следва гняв, възмущение, недоумение от Софиянски. За кратко, понеже книжката се оказа фалшива, компромат. Замесените вестникари до днес си посипват главата с пепел и... не спират да нравоучителстват. А светлото бъдеще не изостави Софиянски  - стана кмет, премиер, депутат, даже сват на хазартния бос Васил Божков.

Злополучният брой на "24 часа" от 1995 г.

ПО ПЪТЯ

През 1999 г. във Варна ситуацията е зверски натопорчена. Управляващият държавата СДС издига кандидат на принципа "И магаре да е, десен град ще го избере". Обаче хората хич не го харесват (областния управител Добрин Митев). Освен това той се оказва със съмнителна диплома. Вестник "Монитор" прави серия публикации по темата, включително в деня на балотажа. И, не щеш ли, сутринта вестникът се появява частично по варненските будки. Някакви хора, къде със знаци на МВР, къде без, отклоняват микробуса с столичните вестници преди Варна - "Добър ден, проверка, я дайте тиража!..". Въпреки ювелирното демократично изземване, Митев губи. Бяга в Нова Зенландия (като областен е вършил това-онова), а хора от свитата му до днес са ментори за демокрация и морал.

ОБЯВА: ТЪРСЯ КАНДИДАТ-КМЕТ

Както е видно, вестниците са играли ключова роля в българския изборен процес. Включително през 2003 г.  - във варненския "Позвънете" се появява обява: "Търся кандидат-кмет". Става дума за село от областта. И подателят кротко обяснява после пред журналистите - имал партийно пълномощно да регистрира човек, ама никой не се навивал; по-добре ли е да изгори пълномощното и съселяните да нямат по-богат избор на кметската сергия? До днес на този проста житейска ситуация, чисто човешка, отговорът е категоричен: Не, не е по-добре! Хора, пускайте обяви, ако кандидатската сергия е бедна!

Разбира се, има и обратният случай - има кандидат, няма партия. Бившият регионален министър Иван Шишков обяви преди месец, че иска да се кандидатира за кмет на София, но не може да намери начин как. Причината е, че не иска да е излъчен от партия или коалиция, но иска да има пълноценна листа за общински съветници. Това обаче по закон е невъзможно. Шишков обеща да ни съобщи, ако до 10 септември намери вариант да се включи в кметската надпревара, но засега мълчи.

КАТО ТИ Е ПИСАНО...

През 2003  г. в хасковското село Брягово изборите са касирани заради манипулации. На новия вот печели загубилият първия път претендент. Тази нищо и никаква случка – характерна за стотици села и паланки, е интересна с това, че вторият победител е легендарният Делчо Митев (БСП), кметуващ от 1976 г. до днес. Тия дни бай Делчо чукна 47-тата си управленска година, устремено гледащ към поредния мандат, тоест към 51 кметски години! А случката от преди 20 г. показва, че като ти е писано да си кмет – няма отърване! 

Делчо Митев /вторият от дясно наляво/

ТЪРГОВИЩЕ -  ЛЮЛКАТА НА РОТАЦИЯТА

Ако някой си мисли, че днешните ротационни чудеса в държавата са нови, бърка. Люлка и извор като гръцки прамит е Търговище. През 2011 г. кметската битка там е между Дарин Димитров (ГЕРБ) и Емине Якубова (ДПС). Текат препирни, клетви, хули… Ден след вота за зам.-кмет на победителя Димитров е назначена… Якубова. Друг зам-кмет е Рая Матева. На следващите избори през 2019 г. конкурент на Димитров от левицата е… Матева. Текат препирни, клетви, хули… Ден и след този вот за зам.-кмет на победителя Димитров е назначена… Матева – просто се връща на работното място. Днес председател на общинския съвет в прокметското мнозинство е Якубова. Кратки разводи през 4 години ротират брака на това щастливо семейство. 

Върти го, сучи го, Рая Матева все е в местната власт в Търговище

МА МОЛЯ ВИ СЕ, НЯМА ТАКОВА НЕЩО!

Стая, урна, хора. Сутрин. Социолози анкетират гласоподаването. Сънени, забелязват, че кандидат от по-задните места в проучванията обира народната любов. Съответно медиите, които предават междинните резултати, съобщават за водещото  му място. Финалът е проза - финишира трети. И мистерията е разплетена: привърженици на кандидата се тълпели рано сутрин край анкетьорите, за да излязат бързи данни в негова полза и си кажат гражданите: „Я, мислехме, че няма шанс, пък то има – айде да гласуваме за него!“. Тази ситуация се разиграва в Пловдив през 2019 г. А  любимецът на ранобудните граждани е Дани Каназирева. С присъщата си искреност тя отрича - ама как може да си помислите такова нещо! Обаче опонентите й не само го мислят, ами и уточняват: идеята била да се отнемат гласове от Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ) в услуга на конкурента Здравко Димитров (ГЕРБ). Не след дълго върлата критикарка на ГЕРБ Каназирева е назначена от ГЕРБ за областен управител. Прибавя и депутатстване в биографията си чрез листата на ГЕРБ.

ВЕЧНИЯТ КАНДИДАТ 

Като стана дума за Славчо Атанасов, не може да не се отбележи, че в момента той е кандидат-кмет за шести път. Като само веднъж (2007 г.) е печелил. Много се говори за вечните кметове (на Гоце Делчев управлява от 28 години, на Монтана от 24... ). И бай Делчо, разбира се. Но тях поне ги избират - а има и един човек, когото не избират, без да пострада дръзновението му. Всичко това се случва не в забутано село, а Пловдив.

Славчо Атанасов няма особен шанс да стане кмет на Пловдив, но това не го обезкуражава да опита

ПОБЕДА С БЕЛЕЗНИЦИ

Несебър, като всеки морски град, е специфичен - много интереси, много феодали. Това е и една от малкото общини у нас, в която ГЕРБ никога не е имала кмет. Издига свои кандидати, коптира други... - всуе, кметът Николай Димитров е непоклатим. През 2019 г., в навечерието на поредното състезание, Димитров е арестуван за покупка на гласове. Няма нужда да се уточнява, че правителството и МВР- министърът са на ГЕРБ. Димитров обаче печели 60% на първи тур. Докаран е за клетвата с охрана, кълне се с белезници. После се връща за повече от месец в ареста, след това - в кметството. Сега инициативен комитет го издигна за пети път.

2019 г. - Николай Димитров трудно се придвижва с белезници към мястото на клетвата си, обграден от охрана, журналисти и симпатизанти, които свикват няколко митинга за свободата му.

TO BE CONTINUED

Все още не знаем какво точно ще ни предложат изборите през 2023 г. Към момента водещата номинация е: ПП - ДБ, символ на антикомунизма и борбата срещу ДС, издигат в София Васил Терзиев, пълен с роднини от ДС - не обикновени, а висши кадри. Из страната също се случват чудеса: Моето явяване е последната надежда за промяна в Хасково, твърди Георги Иванов, четири мандата кмет до 2015 г, и един от малкото осъдени у нас политици (условно - за незаконно премахване на сградата на местния затвор).

Накрая един съвет: Ако не ви се четат публицистични подборки като горната, понеже винаги ще са непълни, прелистете "Бай Ганьо прави избори" на Алеко Константинов. Там всичко си е описано. От - до, навеки.