Може ли една дейност да се издържа само от дарения? Ако държавата липсва от даден сектор, то може ли дарителството да я замести? Като даряваме за някоя кауза, участваме ли в промяната на обществото си? Изглежда, че отговорът на всички тези въпроси е - да.
117 237 895 лева са дарени от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2020 г. Това са 18,3 милиона лева повече от 2019 г., което означава ръст от 19%. Здравната, социалната и образователна сфери остават топ приоритетите на частните дарители в България през белязаната от пандемията 2020 г. Това показва анализът на Български дарителски форум (БДФ) за обема и тенденциите в дарителството в България през 2020 г.
"Розовата къща" е център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол, който не са взели решение за лечение.
Това не е популярна кауза.
Защото не става дума за деца или бездомни животни, за които всеки първосигнално дори е склонен да дарява, колкото и ограничени да са възможностите му. И въпреки това центърът успява да се издържа изцяло с дарения и да предлага на клиентите си подслон в чиста и защитена среда през деня, пералня и сушилна, топла напитка, подкрепяща комуникация и при нужда консултация с адвокат, психиатър или психолог. В "Розовата къща" идват хора с много нисък социален статус, те живеят или на улицата, или в изключително лоши битови условия.
Юлия Георгиева, председател на УС на "Център за хуманни политики", който поема управлението на "Розовата къща" в средата на 2019 г., разказва, че центърът за хуманни политики е бил създаден с идеята да се занимава с подобряване на начина, по който тези хора се третират, и да им бъде осигурена терапия. Тя обяснява, че без това да е било целта, организацията им от такава за политики се е превърнала в такава за предоставяне на услуги. "Така стана, че бях в "Розовата къщата", когато разбрах, че я затварят. Бяха останали без външното си финансиране. Видях реакцията на хората, които бяха там. Бяха абсолютно размазани", спомня си Георгиева. Така, съвсем спонтанно от Центъра за хуманни политики решили да я опитат да я спасят. Първоначалната им цел да покрият 2 наема. Парите са събрани само за няколко часа.
"Розовата къща" всъщност е спасена от доброволците и дарителството.
А тя върши работа, която би трябвало да са на общината или на държавата. "Колегите ни от чужбина не вярват, че къщата може да се издържа по начина, по който го правим ние", казва Георгиева. И допълва, че каузата им е много непопулярна, а към хората, които употребяват наркотици, има много предразсъдъци.
"Никой не иска да бъде изпаднал и отрепка. Но тези хора не познават друг живот. Те искат да живеят нормално, но нямат уменията. Ние покриваме дупки, които държавата трябва да покрива", казва Георгиева. И дава за пример как социалното и здравното министерство обичайно си прехвърлят отговорността за хората като тези, с които "Розовата къща" се занимава.
Сега например екипът се опитва да започне обучение по грамотност за посетителите на къщата, за да могат да попълват формуляри и да се подписват. "Много е специфично, няма как да ги организираме да идват на училище, те и безкрайно много се срамуват, крият се един от друг, че не могат да пишат", казва Георгиева.
В регистъра на организацията има над 300 души. Като всеки месец "Розовата къща" работи с около 100 души.
В къщата работи 1 човек на пълен работен ден и двама на по половин. Има и доброволци. Сред тях и адвокат, който води дела, когато се налага. Стажанти идват и от Софийския университет и Българския институт по зависимости. Психоложката, която сега работи в къщата, е започнала като доброволец. Помощ идва и от ресторант, който готви за къщата и така от даренията се купуват само продуктите и опаковките за храната.
Според Георгиева "Розовата къща" показва на институциите, че не може без подобни програми, които са полезни и за хората, и за общността.
"В България пари има, въпросът е, че не се разпределят както трябва",
смята тя. Георгиева дава за пример ХИВ превенцията. Там са обявяват обществени поръчки, които са за близо милион. "Социалната дейност не може да се измерва по най-ниска цена. Трябва да има обществен контрол и ясна визия, самото министерство (в случая на здравеопазването, бел. ред.) често няма представа какво прави", допълва тя. При последната поръчка например парите отиват в една организация, която за над 20 години работи в сферата Георгиева не е чувала. Според нея парите трябва да се разпределят не с поръчки, а на проектен принцип при строг контрол.
Говорим с Георгиева какви са трудностите пред дарителството в България и дали като скандали като този с "Хелпкарма" и фактът, че година по-късно прокуратурата още не е приключила с разследването си, са намалили доверието в дарителството. Според нея вероятно много хора са се отдръпнали от дарителството, но "Розовата къща" не го е усетила. "Не сме толкова популярна кауза, опитваме да закрепим двата края, всеки може да дойде и да види къде отиват парите, които е дарил", обяснява Георгиева. "Розовата къща" редовно пуска отчет във Фейсбук страницата си, където дарителите, а и не само, могат да видят за какво са отишли парите им. За октомври например сводката гласи: "716 посещения от 92-ма души. Това са 1382 закуски и обеди, 69-ма са получили дрехи, 33-ма са се изпрали, 47-ма са взели сапун, шампоан и т.н., 65-ма са получили лекарства и медицински материали, 59-ма са консултирани за социалните, здравните и психичните си нужди, на 17 човека колегите са помогнали да променят живота си малко или повече - отишли са на лекар, започнали са нужното им лечение, попълнили са документи за ТЕЛК, за социални помощи, за лични карти, ваксинирали са се. Получили са помощ за нещата, който ги правят "нормални". Имаме един човек, който работи вече повече от месец и нещата вървят супер!".
Тя не е съгласна и че инициативи като "Българската Коледа" трябва да са под шапката на институция, както е в момента инициатива на президентството. "Това е грозен популизъм, пиар, много скъп пиар", убедена е тя. Според нея президентът "трябва да натисне институциите да работят, всеки да получава качествено образование и здравеопазване".
На друго мнение за "Българската Коледа" е Михаела Стойкова, основател и изпълнителен директор на неправителствената организация "Операция Плюшено Мече". "Ако това, че си под шапката на държавна институция помага на каузата, за която се бориш, то това със сигурност е добро", казва тя.
"Ние сме българският Дядо Коледа. Преди 14 години започнахме скромно, като посетихме едно сиропиталище и раздадохме 40 подаръка. 14 години по-късно (включвайки и тази Коледа) ще сме раздали над 83 000 индивидуални подаръка на деца, младежи и възрастни в нужда, представя Стойкова организацията пред "Сега".
Тя допълва, че
децата, на които организацията помага, мечтаят не само по Коледа.
Затова през 2017 г. организацията стартира целогодишната менторска програма "Скритите таланти на България". Програмата дава реален шанс за професионална реализация на талантливи младежи, лишени от родителска грижа или живеещи в неблагоприятна среда - подготвя ги за влизане в университет или ги квалифицира, за да започнат работа след завършване на средно образование, за да станат самостоятелни хора и да живеят достойно.
Според Стойкова българите са изключително щедри и дори и да нямат много, са готови да помагат на хора в нужда. "В Коледната ни кампания участват както българи от цялата страна, така и наши съграждани от цял свят. Имаме дарители от 72 различни държави. Често се случва майка да отдели от парите, които е предвидила за подарък на собственото си дете, за да може да вземе подарък за дете, лишено от родителска грижа. Казват че техните деца са богати, защото имат семейство", обяснява Стойкова.
Според нея дарителството обединява: "ставаме едно голямо семейство - в нашата неволя, намираме подкрепа, утеха, помощ и надежда на най-необикновените места".
На въпрос какви са трудностите пред дарителството в България, тя отговаря: "Доверието. Липсва доверие в държавните институции, което се пренася и в ежедневието. А когато се случи човек да бъде измамен, докато дарява, то тогава много често той приема, че ако една "организация" или "кампания" е излъгала, то всички ще го направят и спира да помага". Според Стойкова със сигурност скандали като този с "Хелпкарма" водят до загуба на доверието. "Разбира се, вярвам, че нуждата да помагаме на другия е по-силна от всичко и знам, че много хора продължават да помагат и след като са били излъгани - просто го правят лично и пряко към нуждаещия се, без дарението им да минава през организация", смята тя.
Ако се върнем на данните за 2020 г. на Българския дарителски форум, най-голям дарител са компаниите, следвани от фондациите и индивидуалните дарители. За пръв път през последните 5 години компаниите изпреварват фондациите по обем дарени средства в България. Те са дарили над 58 млн. лв. Бизнесът е дарявал най-много за каузи, свързани със здравеопазване - в подкрепа на институции и болнични заведения.
Даренията от фондациите, български и международни, са за над 44 млн. лв. Те най-често са инвестирали в социалната и образователната сфера. Дарителските им ресурси са насочени основно към най-уязвимите - деца и възрастни с увреждания, възрастни хора, които живеят самотно, семейства в крайна бедност и др.
Хората в България са дарили над 14,6 млн. лв., главно за социалната подкрепа.
БДФ пише още, че годината глобално, но и в България, отбеляза безпрецедентен подем на солидарността. Самоорганизирането в неформални групи, стотици доброволчески активности, бърза реакция на бизнеса в отговор на спешни нужди, променени механизми за финансиране и нараснала близост на гражданския сектор с общностите, които подкрепя, са само част от тенденциите, белязали необичайната, трудна, но и щедра 2020 г.
"На фона на невижданата вълна от съпричастност, не бяха предвидени мерки за облекчаване на негативните последици от кризата за гражданските организации, липсваше политическа воля и за стартиране работата на Съвета за развитие за гражданско общество към правителството, имаше опити за законодателни промени, които ограничават финансирането на гражданския сектор и му вменяват допълнителни административни тежести", сочи в анализа си дарителският форум.
