Докато някои родители измислят хронични заболявания на децата си, за да ги уредят с детска градина, други крият истинските им проблеми, за да могат да ги пуснат на градина и училище. Причината е, че медицинските лица в тези институции отказват да се занимават с хронично заболяване на малките като диабет. "Упражнението" на родителите е опасно за децата. За да го правят, вероятно са в пълна безизходица.
Това не е антиутопия, а реалността
Преди дни една майка разказа пред тв камера за подобно недопустимо поведение на директор и медицински персонал във варненски детски градини. Тази майка обаче не е единствената. Родителите на деца с диабет могат да разкажат хиляди случки от всекидневието, които доказват дъното, което обществото ни е стигнало. И как има хора, които не би трябвало да са нито педагози, нито да имат медицинска диплома, тъй като явно възприемат работата си в училища и детски градини единствено като трупане на стаж за пенсия. Няма как иначе да си обясним коментарите пред децата колко лоши са родителите им, че вместо да ги гледат вкъщи, са ги пуснали на училище или градина или
реплики пред 4-годишни, че това дете може ей сега да умре
Как изобщо е възможно ученик да бъде изгонен от час по физическо, защото си мери захарта с глюкомер? Или да не се разреши на дете да третира хипогликемията, защото на третия етаж в училището не се яде? Или да се вземе глюкомерът му, защото можело да преписва от него... Това са само част от разказите на родителите, провокирани от майката на 4-годишната Виктория от Варна.
Зад това безумие прозира кризата на различни нива в системата. Медицинският персонал е намерил дупка в нормативната уредба и приема, че няма задължение да прави манипулации на децата, а само да реагира при спешно състояние, докато дойде линейка. От Министерството на здравеопазването твърдят, че това не е така и няма пречка сестрите и училищните лекари да помагат за терапията на хронично болните деца. И дори напротив - промени в Закона за здравето, които са в сила от началото на 2017 г., ги задължават да съдействат. Но и от министерството, и от общините, под чиято шапка са градините и училищата, се оказват безсилни да променят ситуацията. За тях проблемът е решен - поне на хартия. Хората от медицинския персонал сигурно се чувстват незаменими, тъй като заплатите са смешни на фона на отговорността за такъв брой деца. И едва ли има тълпи желаещи да заемат позициите им. Учителите вероятно си казват, че не им е работа да се образоват по темата, нито да помагат на децата, ако се наложи.
Невежеството е навсякъде в обществото
Колко хора имат адекватна информация за диабета например, колко биха могли да окажат първа помощ, ако станат свидетели на инцидент? Възпитанието за това трябва да започне от семейството и да продължи в градините и училищата.
Има работещи добри примери. Като общинска детска градина в София, където има "диабетна" група. Сестрите там съдействат, има и специално меню. За всички деца от градината се организират срещи със специално обучени кучета водачи, които усещат наближаващите кризи и алармират преди тях. Но такива места са по-скоро екзотични изключения, отколкото правило, каквото трябва всъщност да бъдат.
Но нали живеем в държава, в която детското здравеопазване е пратено в девета глуха. Видяхме как се подхожда към националната детска болница - откровена подигравка с малките пациенти, родителите им и лекарите. Предизборно хвърляне на обещания и дребни суми, които да замажат очи и да запушат устата на по-гръмогласните. Когато добавим и общественото безразличие към чуждите проблеми и стигматизирането на хора с всякакви заболявания, картината става още по-страшна. И изход не се вижда.
