До края на учебната година остават два-три месеца, а и времето се запролети - удачен период за традиционното планиране на ученически екскурзии и лагери. Повечето деца ги очакват с нетърпение, също както и родителите им, чийто трепет обаче може леко да бъде помрачен от голямото "изваждане", които им предстои. Тази година сумите на ученическите почивки доста са набъбнали, поради което мнозина няма да могат да си ги позволят и просто ще пропуснат. Тарифите за "Ученически лагери - сезон 2024 г." надвишават 100 лв. на ден, което за доста семейства, особено с две и повече деца, е сериозно предизвикателство за бюджета. А за държавна политика за лятна грижа за децата можем просто да мечтаем.
Компромисен вариант
Еднодневните екскурзии са сравнително приемлив вариант за доста родители, които се чудят как да отделят близо половин заплата за по-дълъг лагер за детето си. Най-често те се организират близо до града, в който живеят младежите. Софийските ученици например често ходят до Цари Мали Град, където освен интересна крепост има и въжени съоръжения. Преживяването там струва между 45 и 50 лв., като изискването е групата да е от поне 40 ученици. Пазарджик и неговият "Дино парк" също привлича децата, като там цената е подобна - около 50 лв. за еднодневна екскурзия.
Срещу 46 лв. на човек пловдивските ученици пък идват на посещение в софийския детски научен център "Музейко". Екскурзия от София до Казанлък, отново за един ден, излиза около 60 лв., като учениците могат да разгледат Музея на розата, Историческия музей "Искра", Казанлъшката гробница и др. Ако пътниците са под 45 души, но до 38 души, цената се увеличава с 5 лв. на дете. За учениците от Сандански пък има оферти за по 40 лв. на ден - за посещение на къщата за гости "Дешка" в с. Горно Драглище с програма - изработване на сувенири, точене на баница, различни игри, народни песни и танци, както и разходка в Банско. Двудневните екскурзии започват от 180 лв. нагоре, а тридневните - от поне 290 лв., като все повече родители се отказват от тях, тъй като дори само този разход сериозно би нарушил баланса на семейния бюджет.
По-надълбоко
За 4-5-дневни зелени училища или лагери родителите трябва да се бръкнат доста по-надълбоко. За някои семейства, които не могат да си позволят семейна почивка за 4-ма, да изпратят поне детето на планина или море е удачен вариант. За други обаче и този разход е непосилен. Туристическите агенции предлагат зелени училища за 4 нощувки за около 450-520 лв. - в Пампорово, Трявна, Огняново, Плевен, Сандански, Велико Търново и др. Летен лагер в Слънчев бряг за 7 нощувки, ако тръгването е от Пловдив, струва около 500 лв. Лагер за 4 нощувки в Пампорово това лято струва между 360 и 440 лв. В Банско оферта за същия брой дни е 400 лв., в Шкорпиловци или Златни пясъци - 390 лв.
Има обаче и доста по-скъпи почивки. "Не, не мога да дам 765 лв. за лагер на Китен за 7 нощувки. Как да го обясня", оплака се в социалните мрежи възмутена майка. В чужбина пък офертите скачат двойно. В Международния младежки и детски център "ИндиГО-Орфеус" в Гърция, лагерът за ученици е струвал 795 лв., но само при ранни записвания до 1 януари т.г. В Международен младежки център "IndiGo-Elit" в Златни пясъци 4 нощувки за ученик струват 450 лв., ако са до 22 юни. След това сумата нараства до 470 лв. Най-скъпи пък са ски лагерите. Ски в Австрия от 30 март до 7 април т.г. в тризвезден хотел е струвал 995 евро за дете до 13 г. в четворна стая, или 1065 евро за ученик.
Отлив
"Има сериозно повишение в цените на ученическите екскурзии заради инфлацията. Не мога да кажа точен процент, но на места увеличенията са почти с 25%", свидетелства и Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то училище. По думите му, за да се се сформира посещение на даден клас на дадена забележителност, е добре поне 70% от учениците да са съгласни, за да го има и социалният елемент - класът да се сплоти, което става именно на подобни извънучилищни събития. Напоследък обаче става все по-трудно да се достигне тази граница, признава той. "Преди на всеки три месеца при нас имаше клас, който ходи на еднодневни екскурзии, сега това се случва едва на 5-6 месеца. Особено за зелените училища се усеща голям отлив", казва той. През април например училището му е планирало някои екскурзии, участието в които за момента обаче е рехаво, поради което той не бърза и с подписването на договори с туристически агенции.
"На едно дете не му трябва 5-звезден хотел, a просто условия за социална комуникация. Децата се събират в една стая и това им стига, за да играят и общуват. И 1-2 звездни хотели стават, но родителите веднага започват: "Леле, каква мизерия е там, има общи бани и тоалетни. В Гърция ученическите лагери са такива, това е смисълът - да се социализират, да свикнат да се оправят сами, а не камериерката да дойде, да оправи леглото и да подреди всичко", казва още Стаматов. Той дава пример с Ботевите пътувания през юни, по време на които учениците вървят дълги часове, спят в палатки, вали ги дъжд и т.н., но интересът към тях е огромен.
"От една страна са цените, които отказват доста родители - 50 или 70-80 лв. за екскурзия за един е неоправдан разход за мнозина. От друга страна, харесват ли ни или не, голяма част от държавните бази са унищожени, а са били места за деца. Вече почти нямаме такъв тип бази, специално за деца - да са с големи пространства, игрища, да са защитени. Сега офертите са предимно в скъпи хотели, предназначени за възрастни, което става непосилно за много родители. Екскурзиите се превърнаха в това едно училище да избере даден маршрут, без да има възможност част от цената да бъде поета по някакъв начин", казва и Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация "Родители". Според нея липсата на достъп на всички деца до подобни екскурзии е голям проблем, затова е нужно държавата на национално ниво, или общините не регионално, да се намесят и да помислят за подпомагащи механизми. "Често се случва няколко деца от един клас да не могат да отидат на организирана екскурзия и остават сами, изолирани. Това е изключително неприятно", казва тя. Нейна болна тема е и липсата на каквато и да е лятна грижа за децата като цяло, особено в големите градове, където почти няма качествени и достъпни услуги за деца и ученици през голямата лятна ваканция.
Безплатно - за 2% от учениците
От няколко години държавата финансира ученически лагери. През 2021 г. по програма "Отново заедно" бяха заделени около 15 млн. лв. за 5-дневни лагери за около 30 хиляди ученици. През 2023 г. пък над 27 000 ученици от 4000 училища бяха одобрени за 2-5 дневни почивки по национална програма "България - образователни маршрути", като парите бяха изчерпани още преди да изтече крайният срок за кандидатстването. Тази година са планирани 14.9 млн. лв. за екскурзии и лагери на около 25 хиляди деца, като от МОН изрично са посочили списък с конкретни туристически обекти, чиито посещения ще се финансират. Идеята е те да са с образователна цел и децата да научат нещо по история, география, биология и т.н., а да не са само за забавление. Такава е целта и на едно от последните предложения на просветния министър в оставка проф. Галин Цоков, с което той даде заявка за нормативни промени, които да обвържат 5-те дни, които се полагат на учениците за екскурзии, с въпросните маршрути по националната програма, т.е. вместо на спа, те да ходят на пътуване с образователна цел. Дали това ще се случи, предстои да видим.
Бройката на децата обаче, които реално могат да отидат на безплатен лагер, е символична на фона на над 700-те хиляди ученици у нас. А както свидетелстват директори, условията по нея нерядко предизвикват напрежение. "Програмата върви, но със сериозно закъснение, сега използваме втория транш от миналата година", казва Диян Стаматов. По думите му обаче тя създава повече негативи, отколкото позитиви - по ред причини. От една страна, е административното и организационно натоварване, заради което много учители се отказват да участват. За нежеланието им допринасят и смесените групи от ученици, които следва да заведат - те не са от поверения им клас, а от такива от различни класове, чиито деца не познават добре. От друга страна, са критериите за избор на ученици, които да отидат на безплатна екскурзия, които всяко училище определя самостоятелно и заради които основният въпрос на родителите е: "Защо моето дете не може да отиде?". "Трябва да има и социален критерий, но не бива да е само той. При нас на лагер могат да отидат 120 ученици, което е едва 7% от всички. Затова сме ги разпределили на етапи - 40 ученици в начален етап, 40 в прогимназия и 40 в гимназия", казва той. Сред критериите, които 119-то е избрало, са детето да има определен успех, да няма санкции, да има допълнителни участия в активния училищния живот, да има поощрения и похвали в Школо, да е с нисък социален статус и т.н. "Сложно е с критериите, особено щом възможността е за под 15% от учениците. Вероятността да ощетиш повече ученици е по-голяма. Освен това трудно може да докажеш кое семейство с какви възможности разполага", казва той.
"Учители действително споделят, че са поставени в труда ситуация с тази програма и трудно избират децата, които могат да отидат на безплатна почивка. Някои критерии са доста странни, а и миналата година са успели да бъдат класирани тези училища, подали най-напред проекти. Някои малки училища, особено в селата, изглежда въобще нямат достъп до програмата", споделя и Алексиева. Според нея обаче тъкмо за децата от село, които дори в 5, 6 или 7 клас не са излизали до близкия град, подобни почивки биха били много ценни, затова и следва да се намери начин за тези групи да има достъп. По думите й е добре да се преразгледат критериите по програмата, както и да се разшири обхватът й.
Какво стана с ученическите бази?
Шанс за почивка на символични цени предлагат и базите на дружеството "Ученически отдих и спорт", чийто принципал е МОН. Заради лошо стопанисване обаче те изобщо не се използват ефективно и броят на децата, възползвали се от тях, е символичен. Около дружеството преди 2-3 г. избухна огромен скандал - тогавашният служебен министър акад. Николай Денков прати на прокуратурата одитен доклад на ведомството му, установило близо 300 хиляди фиктивни почивки на ученици и над 8 млн. лв. източени средства. От тогава досега обаче развитие по темата няма, а повечето бази все така тънат в разруха, според някои - умишлено, за да бъдат разпродадени на безценица. Ивайло Шопски, създател на първото пътуващо читалище "Бащино огнище", който първи постави въпроса за неефективно работещите ученически бази и разкри различни нарушения - надписване на нощувки, скрити фактури за хиляди левове и др., коментира за "Сега", че в момента положението е същото и може да се опише с две думи - "безстопанственост и безхаберие". По думите му всяка година губим поне по една база, но за сметка на това служителите, натоварени със задачата да ги стопанисват и привличат ученици, продължават да заемат местата си и да получават заплати. "След разкритието за фиктивните нощувки, такива вече не се правят, но драстично се спаднаха и парите от МОН към "Ученически отдих"", казва още Шопски. По думите му държавните бази няма как да се развият и заради програмата на министерството за безплатните почивки, която не насърчава по никакъв начин децата да посещават базите на УОС, а са насочени към частните туроператори, които пък влизат в опасни връзки с директорите. "Тъжен омагьосан кръг, от който излизане има само със строга държавна намеса", казва той.
