- Прокуратурата обвини трима души от "Тад груп" за хакерската атака и за тероризъм. Вие виждате ли индикации, че става дума за престъпна група?

- Все още има много малко информация. Проблемът с краденето на данни в никакъв случай не е нов и в никакъв случай не му знаем мащабите. Още в средата на 90-те години имаше огромно използване на публични данни за частни нужди. Търговците крадяха митническа информация за конкурентите. Когато се появи българската митническа информационна система, възникна модерен инструмент за противопоставяне на масовата контрабанда и корупция. За моя изненада хора с изключително ниска компютърна грамотност проявиха чудовищна адаптация. Те инсталираха сложни софтуери за кражба на пароли на колегите си. Тази система беше една от големите машини за пари. Подобна е ситуацията в НАП. Там вероятно има най-добрия човешки капацитет по отношение на информационните системи, макар че не харчат достатъчно за сигурност.

- Допускате ли фирмата, в която работи Кристиян, да се занимава с киберрекет?

- Аз потърсих някакви данни за фирмата в регистъра. За мен тя изглежда странна. Собственикът ѝ първо се занимава с други неща, а след това влиза в този специфичен пазар на киберсигурността. Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, очевидно не е да се търси търговска цел, защото съм сигурен, че много по-големи обеми на публична информация се търкалят в частния сектор. Проблемът е, че там се плаща за нея. Има много чужди компании, които плащат на служители на НАП, въобще на публичната администрация, за да получават масиви данни. Парадоксът е, че има доста скъпа информация, и ниски заплати в администрацията, която се занимава с управление на тези бази.

- Считате ли, че информационните системи на държавата са достатъчно добре защитени от кибератаки?

-  Държава с нашето ниво на брутен вътрешен продукт, с нивото на социална организация, е доста уязвима. От една страна, имаме немалко количество хора, които си изкарват хляба с IT услуги извън България. Нивото на квалификация на тези хора, средно наеманите у нас, не е изключително. Няма защо да говорим със суперлативи, че имаме изключителни IT специалисти. Ситуацията е на нивото, каквото е равнището на развитие на страната, икономиката, социалния капитал.

- В тази връзка службите ни разполагат ли с капацитет да разкриват подобен тип престъпления?

- Няма капацитет при такова ниво на богатство. Такъв може да има в големи страни с достатъчно човешки ресурси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, например Швейцария понесе много тежки икономически щети от точно този тип кибероръжия с изтичането на огромни бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност.

- Преди евроизборите се заговори за офшорни сметки на политици. Главният прокурор Сотир Цацаров дори изиска информация от ДАНС и разпореди проверки. Очаквате ли разкрития?

- Не, това беше някакво предизборно усилие. Имаше, да го наречем, център, който се опитваше да направи такъв пробив, но той трупаше по-скоро слухове, нямаше реални данни.

- Има ли основания да мислим, че политическият елит е скрил пари в чужбина?

- Това е частично използваният инструмент, но не основен. Сложно е да кажем какво наричаме политически елит - първите 300 или първите 3000 души. Министрите и депутатите не са единствените в политическия елит. Сега имаме много интересен социален експеримент в Държавния фонд "Земеделие". От 26 директори 23-ма се разболяха или излязоха в отпуск. Имайте предвид, че през ДФЗ минават половината от европейските пари, а те са гигантски фактор за България. Видяхте какво се случи с темата "Миню Стайков". Фонд "Земеделие" се създава 20 г., откакто започнаха предприсъединителните мерки на ЕС и има много сложни клиентели, оплели се там. Но това пак е част от нивото, на което се намира страната.

- През последните години премиерът Борисов изтъква колко са ниски нивата на контрабанда у нас. Финансовият министър Владислав Горанов все пак призна, че все още държавата губи стотици милиони от сивия сектор в горивата. Достатъчен ли е контролът, който държавата упражнява в това направление?

- Проблемът с горивата е много сложен. Финансовият министър говори за едни стотин милиона, а би трябвало да има някаква оценка. Аз от 20 години следя сектора с незаконните цигари и тютюневи изделия в България и съм свидетел на много дълга еволюция. За мое учудване възникна механизъм в страна като нашата, което е изненада заради нашето ниво на администрация и корупция. Практически този изключително балкански феномен – криминалният _­­­пазар на цигари, изчезна. 4% е в рамките на грешката. Има страни, които се намират в центъра на Европа, с добра администрация – те не могат да имат такива нива.

- Оставаме с впечатление обаче, че службите борят единствено контрабандата на цигари.

- Фокусът е много повече към цигарите, защото има независим индикатор, измерител, който големите международни цигарени компании си финансират. Прави се със световно признат метод, който представлява изследване на празните опаковки. Хубавото на този инструмент е, че на локално ниво е известно кой е виновен и знаем какъв е процентът на пазара на контрабандни цигари. Знаем също така къде колко има – в София, Хасково и т.н. За горивата обаче всичко това не го знаем. Пазарът е много по-сложен. Големите вериги от бензиностанции не са успели да се договорят за стандартно изследване и оценка.

- Според вас контрабандата на горива има ли корени при големите играчи на пазара като "ЛУКойл" и други?

- "ЛУКойл" е много дискусионна тема, която е свързана с доминиращата ѝ позиция, че има единствената рафинерия. От друга страна, видяхте, че в момента, в който "ЛУКойл" се опита да наложи някакъв закон, включително подкрепен от всички други големи търговци на горива, малките успяха да спрат този закон.  

- Вие имате ли оценка колко е голям сивият сектор в горивата?

- Имам оценка, но използвам чужди данни. Според мен незаконният пазар е около 15%.

- Стана ясна номинацията на Иван Гешев за поста на главния прокурор. Какво е вашето мнение за нея?

- Нека да видим какво ще се случи с гласуването. Тя беше очаквана за мен, въпреки че самият Гешев заяви, че шансът е 1%. Аз избягвам лични оценки, като не познавам човека. Когато не си работил с него, може да следиш преди всичко от медийните му прояви. А те очевидно не го представят в благоприятна светлина.

- Ще има ли развитие с проверките на НАП по скандала „Апартаментгейт“?

- Аз по-скоро съм скептичен. Още в началото, като се появи случаят на Цветанов, си мислех, че хората, които са подготвяли сделката юридически, са помислили как да го направят добре. Темата беше по-скоро морална. Може би едно агресивно разследване би могло да извади допълнителни факти, които да създадат на някои от собствениците проблеми. На този етап обаче не виждам как това ще се случи.