Този парламент съществува само заради промяната в Конституцията. Новата тройна коалиция – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, иска да се случат определени неща в държавата: да се пренареди върхушката на съдебната система, да се преструктурират Висшият съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата, да се орежат възможностите на президента Румен Радев отново да хване властта чрез служебните правителства. За всичко това трябва да се измени основният закон. А това изисква работещ парламент и мнозинство, в което политиците да са постигнали договорка за конституционните промени. Друг начин няма.
Налице е известен напредък по голямата политическа сделка. ПП и ДБ преклониха глави и се съгласиха да преговарят лично с влиятелния депутат и бизнесмен Делян Пеевски. Фактът, че той е санкциониран по американския закон „Магнитски“, беше временно избутан настрана. Десните и герберите се уговориха за общо правителство (скрепена отново с гласа на Пеевски в пленарната зала), под условието, че кабинетът ще бъде разпуснат, ако реформите зациклят или тръгнат в лоша посока. Създаде се парламентарна комисия по конституционните въпроси, която да работи по промените. Пеевски, който отначало много държеше лично да надзирава процеса, като член на комисията, сега склони да я напусне. Това беше жест към ПП и ДБ, за да не им се налага (още повече) да се червят, когато избирателите им негодуват, че работят рамо до рамо с него. Трите формации се разбраха и да призоват ВСС да изчака с избора на новия главен прокурор, докато те приключат с конституционните промени. Накратко, довчерашните врагове редят сделка след сделка, компромис след компромис и бавничко се движат към голямата цел.
Заедно с това градят и едно ново задкулисие,
където се коват така желаните от тях конституционни промени. Преди непрекъснато обещаваха, че каквото и да правят, то ще се случва пред погледа на целокупния български народ. Особено десните, които проглушиха ушите на хората, че въвеждат нов подход в политиката – с пълна прозрачност, без договорки по стаички, кабинети и диванчета. Е, изглежда дойде време да се откажем (за пореден път) от илюзиите – и на новите, и на старите политици откритостта им дойде в повече, и те се върнаха към познатата и комфортна практика на закритите кабинетни преговори.
Първият сигнал за това дойде, още докато се уговаряше кабинетът „Денков-Габриел“. Беше направо шокиращо, когато лидерите на ПП и ДБ се приземиха в една от стаите на ДПС в парламента, където разговаряха на една маса с Пеевски – човек, когото доскоро обвиняваха за всичко нередно в България, както навремето Иван Костов правеше с Ахмед Доган. След един кратък разговор в малката стаичка, всичко това беше небрежно отхвърлено настрана – с помпозното обяснение, че на страната й трябва „нов обществен договор“ и сътрудничеството с доскорошния противник е жизненоважна част от постигането му. Малко по-късно парламентарните журналисти наблюдаваха с нарастващо изумление как Пеевски открито влезе в кабинета на председателя на Народното събрание. Там водачите на десните и герберите, заедно с бъдещите „ротационни“ премиери Денков и Габриел, водеха финалните преговори по правителството. Какво си казаха вече бившите врагове, можем само да се догаждаме. Резултатът обаче е известен – кабинетът беше нареден, парламентът криво-ляво заработи. Тайната сделка беше влязла в сила.
После скришните разговори по стаичките станаха нещо обичайно.
Медиите и обществеността разбираха какво се случва, само ако участниците в закритите седянки благоволяха да разкажат. Така внезапно научавахме разни странни неща. Например, че се договаря конституционно мнозинство между хората на Бойко Борисов, Кирил Петков и Ахмед Доган. Представяте ли си – още не се знае какво ще се изменя в Конституцията, но вече си имаме мнозинство, което да гласува промяната! Макар че бързичко се разбра, че въпросното неформално мнозинство (няма никакво писмено споразумение, само устни договорки и ръкостискания по стаичките) служи и за съвсем други цели – например, да се създаде временна комисия за депутатските имунитети, която да държи прокуратурата настрана от неколцина политици – на първо място, Бойко Борисов.
Но добре, тези хитрувания са нещо обичайно за политиката, рано или късно всички прилагат подобни номера. Да се договарят на тъмно промените в Конституцията обаче, това просто не може да се търпи. Както се каза, сегашният парламент съществува само заради това. Не минава ден без някой да ни напомни, че това е голямата цел, която стои зад поредния „исторически компромис“ на градската десница с ГЕРБ и ДПС.
А къде са конституционните проекти тогава?
Кога българските граждани – хората, които ще се потърпевши от предстоящите промени, ще могат не само да се запознаят с тях, но и да ги обсъдят? Надълго, нашироко и напоително, както се полага на нещо толкова фундаментално важно. Ами, няма ги.
Само ДПС изтупа прахта от стария си проект, който представи преди година и половина, и го публикува. По него каквото е имало да се каже, вече е било казано. Хората на Доган дори не могат да го внесат в парламента – за това са нужни подписите на поне 60 депутати, а тяхната група е близо наполовина по-малка. Герберите твърдят, че разполагат с проект, но си го държат за себе си – направо да се усъмни човек, че въобще имат такъв. Десните спускат на ден по лъжичка идеите си за конституцията в приятелски медии и изглежда ги обсъждат само помежду си (и с Пеевски, разбира се).
Сега трите фракции умуват дали да внесат трите проекта в конституционната комисия (два от които не сме виждали и на практика не знаем дали съществуват) или да изготвят общ, който да вкарат в комисията. Първият вариант е по-малко вероятен – ще трябва десните и герберите да помагат с депутатски подписи на проекта на ДПС, което едва ли биха сторили с охота. Вторият вариант е по-приемлив за тройната коалиция от чисто практическа гледна точка. Но не и за гражданите. Ако съдим по досегашната потайност на политиците, общият проект ще бъде изготвен в тайна. Всичко, което съпровожда работата по него – компромисите, договорките, сделките, също ще остане скрито. В конституционната комисия поне тези неща биха се случили явно.
Може би затова Пеевски се съгласи да напусне комисията. Просто всички важни хора, които ще решават за конституционните промени, ще се събират другаде, на разни полулегални срещи по кабинети и стаички, където ще си разкриват картите, ще се карат, ще се помиряват и отстъпват. Както върви обаче, гражданите няма да разберат нищо от това.
