Следващият главен прокурор, както и членовете на новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, няма да бъдат избрани до 3 месеца след приемането на конституционните промени, както първоначално искаха вносителите им от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. На днешното заседание на парламентарната конституционна комисия бяха приети много по-дълги срокове за избор на нови ръководители на съдебната власт.
С новите срокове престоят на Борислав Сарафов като временен главен прокурор може да се удължи с още близо година. А членовете на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) могат потенциално да изкарат на постовете си общо 2 години над вече изтеклия си мандат. Оправданието на управляващите да се откажат от късия срок е, че той е недостатъчен, за да се подготвят необходимите за процедурата по избора законови промени и да се проведе самата процедура.
ПРОМЕНИ И ОБЯСНЕНИЯ
Вчера комисията одобри предложения за Конституцията, с които се правят редица съществени промени в съдебната власт. Най-важната е разделянето на настоящия ВСС на два висши съвета – съдийски и прокурорски. Веднъж гласувани от парламента (което се очаква да се случи следващата седмица – бел.а.), тези промени трябва да се вкарат и в Закона за съдебната власт. Всъщност, много от останалите поправки в Конституцията също ще изискват да се изменят редица други закони.
Сега ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС решиха, че всички законодателни промени, които засягат прилагането на конституционните поправки, трябва да се приемат от парламента в 6-месечен срок от влизането в сила на изменената Конституция. С други думи, депутатите си дадоха време за тази задача до средата на 2024 г.
Освен това управляващите записаха в законопроекта, че членовете на съдийския и прокурорския съвет ще се избират в срок до 3 месеца от влизането в сила на споменатите промени в Закона за съдебната власт. Чак след това ще започне двумесечната процедура по избора на следващия главен прокурор – според конституционните промени той ще се назначава от прокурорския съвет, тоест, докато не бъде избран съветът, не може да се определи новият шеф на държавното обвинение.
Като се съберат всички тези срокове, теоретично излиза, че членовете на действащия ВСС, както и временно изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов (който замести сваления от същия ВСС Иван Гешев – бел.а.), могат да изкарат още близо година по местата си. А ВСС вече е с изтекъл мандат. Сарафов, като временен шеф на обвинението, въобще няма мандат.
Това открои и Велислав Величков от сдружението "Правосъдие за всеки", който участваше в заседанието на конституционната комисия. "ВСС е с изтекъл мандат от 2 октомври 2022 г. и така той ще изкара на практика две години след мандата си, а главният прокурор – повече от година без мандат на поста си", посочи той. Това време може да се удължи и повече, ако мнозинството се разпадне и се стигне до нови предсрочни парламентарни избори, преди да се приемат законовите промени и да стартира изборът.
Правосъдният министър Атанас Славов отговори, че тепърва ведомството му ще се занимава с претворяването на конституционните изменения в закона. По негови оценки написването на законопроекта ще отнеме между месец и месец и половина; ще трябва и още време за междуведомствено съгласуване, изготвяне на предварителна оценка на въздействието, обществени консултации. Затова минималният срок, в който тази административна процедура може да приключи, е до месец март. Не се знае колко време ще се бавят депутатите с промените в Закона за съдебната власт - трябва да ги гласуват на две четения, а и да проведат собствено обществено обсъждане. Шест месеца е разумен срок, в който целият процес може да приключи, смята Славов. Той благодари на конституционната комисия, че се е съобразила с това.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС успокоително добави, че става въпрос за максимални срокове, и обеща поне нейната парламентарна група да действа максимално бързо след внасянето на законопроекта.
ЗА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО
Вчера депутатите не гласуваха новите текстове в Конституцията, засягащи промените в служебното правителство. Управляващите бяха предложили да се запази правото на държавния глава да назначава служебния кабинет. Той обаче ще трябва да подбира премиера не по своя преценка, а от тесен кръг висши държавни служители - председателят на Народното събрание, председателят на Върховния касационен съд (ВКС), управителят и подуправителите на БНБ, шефът на Сметната палата и омбудсманът, както и техните заместници.
От ВКС обаче отказаха "честта" председателят на съда да бъде сред потенциалните премиери с мотива, че така се нарушава независимостта на съдебната власт. Срещу шефа на Сметната палата беше издигнато оправданото възражение, че той одитира правителството и като премиер ще трябва да проверява сам себе си. Шефът на конституционната комисия Радомир Чолаков снощи обяви, че ще се търси нова редакция на тези текстове. Днес обаче управляващите безмълвно одобриха недомисленото си предложение. Вероятно ще го ревизират направо в пленарната зала следващата седмица.
ЗА МАНДАТА НА ПАРЛАМЕНТА
Снощи комисията се отказа да се занимава и с друг недомислен текст - за непрекъсната работа на парламента, така че да не се оказваме без законодателна власт, когато управлява служебно правителство. Тук ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС имаха идея Народното събрание да работи постоянно, освен по време на едномесечната предизборна кампания. В предложението им обаче посочените срокове за провеждане на избори правеха така, че се застъпваха мандатите на предишен и следващ парламент.
Тази сутрин Надежда Йорданова от ПП-ДБ предложи редакция на текста. Според предложенето й, което комисията одобри, избори за ново Народно събрание ще се провеждат не по-късно от един месец преди да изтече мандатът на действащия парламент. Когато новоизбраните депутати положат клетва, тогава ще се прекратят пълномощията на предишното Народно събрание.
