Действащият парламент ни докара (не)коалиция, каквато доскоро не можехме да си представим – между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Доскорошните яростни врагове не само осигуриха подкрепа за редовно правителство, но и си направиха мнозинство в Народното събрание, което се оказа неочаквано стабилно и устойчиво. По аналогия на човек му хрумва – а не може ли нещо подобно да се случи и с опозиционните сили в парламента?
Основания за такава хипотеза не липсват. „Възраждане“, БСП и ИТН
организираха заедно първата голяма атака срещу кабинета
„Денков-Габриел“ - вота на недоверие заради въглищната енергетика. Не предизвикаха особен смут сред управляващите – Бойко Борисов и Делян Пеевски строиха депутатите на ГЕРБ-СДС и ДПС зад правителството и осигуриха оцеляването му. Опозицията обаче показа, че може да действа като единен блок – не само като гласува по един и същи начин, но даже като използва еднакви опорни точки срещу управляващите.
И това далеч не е единственият случай. „Възраждане“, БСП и ИТН отхвърлят предложенията на мнозинството за промени в Конституцията. Опозиционните депутати отказаха, също така, да подкрепят спирането на вноса на руски петрол; опитаха да блокират решението да се предоставят на Украйна зенитни ракети; отхвърлиха новия антикорупционен закон; обединиха се около неуспешния опит на „Възраждане“ да проведе референдум срещу еврото; заедно настояваха да се запазят ограниченията над украинския зърнен внос; оспориха подготвяната от правителството либерализация на пазара на електроенергия; остро критикуват правителствената политика спрямо Северна Македония. Да не говорим, че всеки път, когато в парламента се изпокарат за нещо, каквото и да е то, трите формации действат като една – дори само за да дразнят управляващите.
Така погледнато,
„Възраждане“, БСП и ИТН изглеждат готови за собствена (не)коалиция
И трите формации мразят ПП-ДБ, с чийто мандат управлява правителството – при това далеч повече, отколкото мразят ГЕРБ или ДПС; както и подриват вътрешната и външната политика на кабинета по всички възможни направления. Очевидно общуват активно помежду си и системно стиковат действията си. Стига ли обаче това, за да ги направи трайни съюзници? Не съвсем.
При управляващите няма формация, която категорично да доминира над останалите. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които участват в общото правителство, имат почти еднакъв брой депутати. При опозицията не е така. „Възраждане“ е в очевиден възход – партията продължава да подобрява изборните си резултати, включително след като проби в парламента. При БСП и ИТН обаче положението е точно обратното.
Столетницата се намира в дълбок упадък –
за последните 10 години изгуби над 700 хиляди избиратели и няма признаци, че негативните тенденции ще се променят. А партията на Слави Трифонов остана в историята като политическата сила, която се издигна до върха толкова бързо, колкото се срина от него – от първото място с почти 660 хиляди гласа през юли 2022 г. до изпадане от парламента с 96 хиляди гласа през октомври с.г. Неслучайно при тази ситуация националистите имат самочувствието на бъдещи завоеватели на държавата, а социалистите и сценаристите се чудят как да оцелеят в политиката.
Това, естествено, се отразява и на отношенията помежду им. Откакто „Възраждане“ влезе в парламента, БСП се чувства изключително застрашена. Не без основание – Костадинов и хората му работят на същата нива като социалистите. И едните, и другите паразитират върху проруските нагласи на част от обществото и изповядват онази примитивна форма на български консерватизъм, която се фокусира върху борбата с „джендърите“. „Възраждане“ се справя очевидно по-добре, което силно изнервя „Позитано“ 20 и затова доскоро депутатите на Корнелия Нинова нападаха националистите при всеки удобен повод (даже ги обвиняваха, че подкрепят купуването на американско оръжие, което при проруската ориентация на избирателите им е страшно прегрешение). Що се отнася до ИТН, тя (поне доскоро) рязко се отличаваше от „Възраждане“ и БСП в подкрепата си за борбата на украинците срещу руските нашественици. А това къде стои една партия по отношение на войната е ключов идеологически маркер в наши дни.
Нещата обаче се променят.
В БСП се усетиха, че ако враждуват с „Възраждане“ няма да го докарат до никъде. Прекалено са слаби, за да водят самостоятелно каквато и да било политика в Народното събрание. Това с още по-голяма сила се отнася за ИТН с нейната миниатюрна парламентарна група. Затова „Позитано“ 20 вече не се кара с Костадинов за американските изтребители; а сценаристите на Трифонов полека се отдалечават от проукраинската си позиция в близкото минало. Националистите, колкото и да не могат да си сдържат самочувствието, гледат да работят с другите опозиционни депутати, защото знаят, че имат нужда от тях – не само сега за гласуване на вотове на недоверие и законопроекти, а и за в бъдеще.
За траен политически съюз това, което правят "Възраждане", БСП и ИТН е недостатъчно. За опозиционна сглобка, която да бори управляващата такава, обаче стига. Повече засега никой не иска, така или иначе. Дали това ще се промени, ще започне да проличава след местните избори, на които политиците ще тестват силите си.
