65 болници от градове, които не са областни центрове, трябва да посрещат пациенти с коронавирус съгласно разпорежданията на здравното министерство. В общия случай те са с малки възможности и ще се разчита на тях, ако големите заведения се напълнят с пациенти. За някои от тези болници (в Белоградчик и Гоце Делчев) се шуми доста тези дни, защото лекари подадоха молби за напускане. Животът в огромна част от другите тече тихо, което обаче не значи, че липсват проблеми свързани с готовността срещу вируса.

Има, и то какви!

Например: дарен предпазен костюм... пропуска прах от кафе.

Има няколко общи черти между тези болници. Всички те поне един път през последните 30 години са били пред закриване, а сега се разчита на тях при световна криза. Засипани са от многобройни дарения през последните дни - процес и хаотичен, и доказващ огромна човешка добрина. Изпитват огромни проблеми, като най-острият сред тях е

застаряващият персонал.

Отдавна в такива болници 50-годишни лекар или сестра са считат за млади – просто те са сред хората, останали да живеят в българските градчета и села. Точно такива медици - от най-рисковата група, трябва да се изправят срещу заразата. Не е сигурно биха ли останали при пациенти с COVID-19, а заминат ли, в перспектива се отваря бездна – самото заведение е в риск, защото други кадри няма.

Една такава е МБАЛ „Царица Йоанна” в Провадия. Според разчетите тя трябва да приеме до 16 пациенти с коронавирус в среднотежко положение. Разположена е на по 50 км от Варна и Шумен, териториалното й значение е стратегическо. През 2013 г. болницата е с над 600 000 лв. дългове, а сега сметките с доставчици са уредени, заплатите се плащат навреме. В очите на Министерството на здравеопазването заведението е отличник, но това е илюзия. Особено при хипотеза да се лекува коронавирус.

„Не сме отличници.

Правим каквото можем със собствени средства или дарения, но не сме готови. Персоналът е на минимума. Лекарите не, но част от сестрите обмислят евентуално да напуснат. Възрастни са, притесняват се близките за тях, разбирам ги... Навсякъде е такава ситуацията, не само при нас. Подготвяме екипи, гледаме по-млади хора да са, макар че ги няма... Но те са от други отделения, тези отделения няма да работят. Чуваме, че доброволци ще се наемат, но в нашата община и такива са кът”, казва управителят Светослав Неделчев.

Другият голям проблем е липсата на техника –

около 70 000 лв. са нужни за подвижен рентген и още апаратура, която общината няма възможност да осигури. „За да се сключи договор със Здравната каса по пътеката, трябва да подпиша декларация, че сме постигнали изискванията. Но не сме ги постигнали" - продължава Неделчев - "Дано все пак с бавното развитие на епидемията и бързата реакция на щаба и правителството да се подготвим. Не мога да си мисля

какво щеше да стане, ако имаше бум на болни”.

Много ни е трудно. Добре разбирам, че ако има рязко повишаване на пациентите и нашата болница трябва да влезе в действие. Но няма смисъл да правим картината розова, когато не е”. Най-фрапиращото е, че пулмологът на „Царица Йоанна” е 84-годишен.

МБАЛ – Исперих е с ремонтиран сграден фонд, част от апаратурата е модерна. Капацитетът й за коронавирус е 34 неусложнени пациенти и 6 за интензивно лечение. През очите на управителя й Абдулах Заргар нещата изглеждат „средна хубост”:

„Надяваме се да нямаме такива пациенти.

Имаме техника, но никоя болница от нашия калибър не би имала нужната апаратура, ако не дай Боже се появи вариант като в Италия или Испания. Като за начало, за няколко пациенти – готови сме. Предпазната ни екипировка е в ограничени количества засега, проблемът не е финансов, просто в световен мащаб са малки наличностите. Имаме специалисти, но не може да претендираме за голям стандарт. Надявам се да се справим! Имаме и колебаещи се хора от персонала. Всеки си има различна причина – един гледа възрастен човек вкъщи, друг - друго. Но пък трети  си казват:

„Лекари сме, оставаме!"".

Болницата в Исперих се прочу с предоставената пенсия от 80-годишната баба Надие. Но не дарява само тя. „Нов швейцарски аспиратор чакаме, със средства от народа тук”, казва д-р Заргар, който е иранец по произход.

В Девин преди седмица се разчу за напуснала лекарка, самата тя отрече мотив да е коронавируса. Местната МБАЛ трябва да лекува до 40 неусложнени пациенти. Бяха тествани болни, резултатите им са отрицателни. Управителката Радка Грозданова разказва: „Трудно е и при нас, но разпорежданията сме ги спазили. Възрастта на медицинския персонал ясно каква е, хората обаче са готови поемат отговорност. Дай Боже да минем по-леко!”.

23-ма неусложнени пациенти пък е капацитетът на чирпанската болница. Управителят Неделчо Тотев е прям:

„Кревати имаме колко искате,

но за да станат медицински легла, трябва да има обучен персонал. Имаме персонал, който може да обслужва една група пациенти. Нямаме такъв, който да обслужва и коронавирус, и останалите пациенти. Нямаме компетентни лекари реаниматори. Имаме анестезиолози, но те не са реаниматори. При такава опасна инфекция трябва висш пилотаж. Редови войници може да причинят вреди. Не бива някой да мисли, че бягаме от отговорност. Работим с неизследвани хора от край време, и сега продължаваме с тях, някои от тях вероятно са носители. Но трябва да бъдат ясни нещата - когато се работи с такъв пациент, трябва да ги имаш компетенциите, да разполагаш със средства за осигуряване на обслужването, лекарства.

Нямаме грам лекарства”.

Тотев е откровен и за екипировката: „30-40 гащеризона имаме от дарители. Голяма част от тях са еднократни, най-вероятно ще ги ползваме многократно, което не е редно. Другите, общо взето, могат да се перат”. Маските в болницата били най-обикновени, ръкавиците - на изчерпване, разчитало се на дарители за доставка, шлемовете - горе-долу в наличност... А сертифицирани ли са все пак предпазните костюми? „Сертификат в България е най-лесно да извадиш. Едните дарени костюми са всичко друго, но не и предпазни. Не че аз разбирам, но и хората, които ги купуват, не разбират, нормално е. Кой откъдето намери - купува”, казва Тотев. Примерът с кафето за един от дарените костюми е негов:

„Пропуска водата, стой та гледай...

Пропуска и прах. Хвърлихме една шепа кафе за куриоз, отдолу мина прахта. Щом пропуска част от кафе едро смляно, какво остава за водни пръски?!”. Все пак в последните дни дошли нови костюми, които изглеждали надеждни.

Тотев е и председател на сдружението на общинските болници. В качеството на такъв предлага пациентите да се съсредоточават в големите заведения, разполагащи с нужния сграден капацитет. Така и болните няма да се смесват. Същото решение вижда и д-р Неделчев от Провадия. Но както стана ясно, в думите на всички личи най-вече едно: просто се надяват да няма много болни, за да се избегнат нерешими дилеми.