Кремъл призна, че проблем-2024 (когато изтича мандатът на Владимир Путин и той няма право да се кандидатира отново за президент поне за още 6 години, бел.ред.) е нерешим при съществуващия конституционен ред. Суперпрезидентската република, създадена през 1993 г. за бетониране на победата на Борис Елцин над Върховния съвет и добила окончателен облик по време на 20-годишното управление на Владимир Путин, доживява последните си месеци.
Политическият сезон, открит с президентското послание към Федералното събрание на 15 януари,
обещава да стане революционен.
Измененията в Конституцията, които могат да са факт още през септември тази година, развързват ръцете на Кремъл за установяването на всякаква система за управление на страната с хоризонт след 2024 г., но също така поставят под съмнение приоритетите за защита на правата на човека, закрепени в действащата Конституция на Русия. Избраният сценарий за предаване на властта след края на пълномощията на действащия президент е миниран с много рискове - от гражданско разделение до въпроса за съдбата на днешната Конституция до нови вътрешни конфликти в управляващия елит за преразпределение на сферите на влияние.
От поредното президентско послание тази година се очакваше най-вече обсъждане на проблемите, свързани с нарастващата икономическа криза, падането на доходите на гражданите и все по-голямата бедност. Речта на Владимир Путин започна по дежурния начин - в страната е настъпил моментът за промени. След това президентът наистина премина към социалните проблеми, предлагайки няколко направления за социални помощи за различни групи граждани - от майнчинските след раждането на първо дете до подобряване на условията за жилищни кредити и безплатни обяди за учениците. След това обаче мина към съществената част - анонсира мащабна конституционна реформа. Централна част в нея е преразпределението на пълномощията между различните клонове на властта и появата на нов орган - Държавен съвет, в работа на който ще участват губернаторите на различните руски региони. Нови правомощия може да получи и Държавната дума, която ще може самостоятелно да избира и утвърждава кандидатурата на премиера.
Тази идея беше формулирана миналата година от председателя на Думата Вячеслав Володин и формално тя ще способства за "развитието на демокрацията и парламентаризма", но в действителност най-вече
ограничава суперпрезидентската република.
В рамките на действащата Конституция президентът предлага кандидатурата на премиера за утвърждаване от парламента и има право да го разпусне в случая на трикратен отказ да я одобри. Думата ще утвърждава и министрите, като президентът няма да може да се намесва в този процес. За президента остава възможността да уволнява премиера и отделни членове на правителството, ако те загубят неговото доверие.
Президентът съхранява контрола върху силовите ведомства, включително и върху прокурорите в регионите, които той ще назначава след консултации със Съвета на федерациите. Той ще може да отправя запитвания в Конституционния съд за съответствие на приетите закони с Конституцията, а след подкрепа от Съвета на федерациите - ще може да отстранява председателите на Върховния и Конституционния съд.
Изменения от такъв мащаб не са просто промени в Конституцията, това фактически е приемане на изцяло нова Конституция.
Засега не е ясна ролята на самия Владимир Путин в новата конфигурация на властта, но е безспорно, че има широко пространство за маневри.
Най-вероятно, при запазването на действащата забрана за трети пореден президентски мандат, и в условията на отслабване на президентските правомощия, той ще претендира едновременно за длъжността премиер или председател на Държавния съвет.
Слабото място на тази конструкция
изглежда формалното подчинение на ключовите силови структури на президента. Вероятно авторите на промените мислят стратегически - не само за преходния период около 2024 г., но и за по-далечното бъдеще. Те се опитват да избегнат концентрацията на властта в ръцете на приемника на действащия президент и войната за надмощие. Тези изменения в Конституцията не противоречат на другите сценарии за предаването на властта, неформално обсъждани миналата година. Така например Държавният съвет като нов конституционен орган ще може да координира интеграцията на Русия и Беларус.
Паралелно се планират изменения по ключовата 15 алинея на Конститяцията, която постановява приоритет на международното право над руското. Според новата идея международните договори ще действат на територията на страната само в случай, че "те не ограничават правата и свобовите на руските граждани".
Мащабът на конституционната реформа предполага, че властта трябва да получи мандат от гражданите за нея. Няма как да се мине просто с гласуване на парламента, както стана с удължаването на срока на президентския мандат през 2008 г. Затова и измененията в структурата на управление на страната ще се миксират с лозунги за борба за социална справедливост - в новата редакция на Конституцията се предлага да се установи нов минимален жизнен стандарт и да се предвиди регулярна индексация на пенсиите.
