В началото на лятото обединеният парламентарен юмрук, който площадът кръсти коалиция “Ориент експрес”, свали “правителството на промяната“. Разбира се, коалицията между ГЕРБ и ДПС, ”Възраждане“ и ИТН е нетраен формат, тя трудно ще издържи на летните жеги, но фактът си е факт - една уж невъзможна задруга между толкова непасващи си партии даде всичко от себе си и бутна правителството.
Слави ли свали кабинета, Пеевски и мафията ли направиха това, Русия ли даде рамо - това вече няма толкова голямо значение - това вече е част от речта на Кирил Петков и от плакатите на площада. По-важно е какво ще става оттук-нататък.
В сряда вечерта Петков подчерта факта, че един вот на недоверие не е краят на света. При вот на недоверие кабинетът продължава да управлява, докато не дойде ново редовно или ново служебно правителство. Парламентът не е разпуснат, пред него има минимум още два месеца живот. Успешният вот на недоверие, макар и чудо невиждано у нас, наистина е една демократична процедура.
Петков дава вид на човек, който смята, че през следващите десетина дни, докато получи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство, може да намери нови депутати, които да подкрепят “промяната“. Т.е. Петков все още вижда възможност за реинкарнацията на досегашното управление, само че в
нов аватар - тройна коалиция плюс новопокръстени демократи.
Това е сън в лятна нощ.
Петков не успя да намери достатъчно депутати преди вота, няма да ги намери и след вота. На всичкото отгоре вече стана ясно - той ще търси подкрепа сред депутати, като им предложи същото правителство, а те вече са гласували ”против“ него... Това е нонсенс и по-добре хич и да не го прави. Както не беше добра идея да търси депутатска подкрепа по министерски квартири. ПП и ДБ няма да направят правителство, ГЕРБ въобще няма да се опитат да направят правителство. С мандат на Нинова може да се роди едно голямо нищо или такова животно, което по нашия край няма.
Въобще не е нужно Кирил Петков да търси депутати. Дори и да намери 6 души, дори и да състави правителство, то ще има абсолютно тънка, дантелена подкрепа. Правителството и досега едва оцеляваше - нека не забравяме, че в определени моменти парламентарната дейност се диктуваше от активността на депутатите от ДПС и ГЕРБ. Пасивността на ИТН и неориентираността на ПП правеше така, че дневният ред на парламента зависеше от опозицията. А и с изключването на ИТН коалиционните проблеми няма да свършат - дори и в момента темата “Македония” е червена линия между партньорите БСП и ПП.
Правителство в рамките на действащия парламент просто е невъзможно.
А и да е възможно, не бива.
Това, че парламентът няма капацитет да излъчи правителство и ще трябва да бъде разпуснат, също не е болка за умиране. Бяха споменати актуализацията бюджета, 22 закона и т.н., които не могат да бъдат приети.... но това също е част от политическата риторика и нищо повече. Държавата може да функционира нормално, както функционира нормално половин година без парламент през 2021-а.
Накратко - идват нови избори. В края на септември или началото на октомври. И това е добра новина, тъй като всеки избор е добра новина - всеки парламентарен вот актуализира волята на народа.
Лошата новина е, че
предстоящите избори едва ли ще решат българския ребус
Няма да излъчат ясно и категорично мнозинство. В момента имаме партии като ГЕРБ и ДПС, които имат ясен електорат и стабилно представителство. Имаме и партии като ДБ и ПП, които имат достатъчно ясна идентичност и също ще могат да разчитат на добър изборен резултат. Прогнозите дават добри резултати и на трети тип партии - на такива като "Възраждане" и “Български възход“, които представляват съвсем различен електорат. Как тези три съставни части на следващия парламент ще работят заедно? Трудно, до невъзможно.
Решението на кризата може да бъде намерено през следващите месеци. Те ще бъдат предизборни, на практика предизборното говорене вече стартира.
В по-силна позиция в тази предизборна надпревара влизат загубилите битката в парламента. “Продължаваме промяната” за дни се превърна от партия, която трудно водеше парламента и не успяваше да се справи с натискащите ни кризи в беззащитна жертва на статуквото. Такъв образ си гради. Тази атака срещу правителството на Петков изкара на улицата нова вълна протестиращи, които могат да окупират жълтите павета до новите избори. Това дава вдъхва нов живот и на “Демократична България“, която от присъдружна коалиция бързо връща ореола си на основен поборник за свобода и демокрация. Т.е. - всички сме наясно, че тези две партии преди две седмици търпяха електорални щети от властта, но
атаката срещу тях ги връща в играта.
“Това е дълга игра“, както каза Кирил Петков. Прав е. На практика, двете партии се връщат в ситуацията от преди изборите миналата година. Даже малко по-рано - връща ги в месеците на протестите.
Всичко това съвсем не означава, че срещу градската десница има слаб противник. Това, което не направи властта през последните 6 месеца, е нещо просто - не изпълни предизборното си обещание да нанесе сериозен удар по сатанизирания ГЕРБ и да смени главния прокурор. Вместо това имаше комедиен арест на Борисов и абсолютно безсилие да се разклати Гешев. За Пеевски да не говорим - отслабна в опозиция и сега бодро ходи на митинги. Сигурно ще бъдат изтъкнати сто причини за това нищоправене на ПП, но важен е резултатът - днес ГЕРБ окончателно се утвърди като национална партия със стабилни структури и електорат. ДПС си е все същото. ГЕРБ и ДПС се стабилизираха при управлението на ПП.
Те са солидни фактори в българската политика
Учудващо е, че сега, около вота, се чуха гласове от типа - по важните въпроси трябва да се говори и с тях. Разбира се, Христо Иванов, по важните въпроси трябва да се говори с всички. Но първо ще трябва да се смени тона, защото в момента 90% от наличния политически пейзаж е в категорията “мафия”.
От цялата сценка около падането на правителството и свалянето на парламентарния шеф като че ли най-много пострадаха ИТН, които научно доказаха, че могат да свалят правителства и да гласуват с ГЕРБ. И “Възраждане”, които цяло лято ще има да се обясняват какво правеше ДПС на митинг, свикан от тях. Честно казано, най-неясна е съдбата на БСП. Корнелия Нинова едва се докопа до властта. Но беше за кратко. Сега ще трябва да се докопа до парламентарната бариера.
Както е тръгнало, изборите в началото на есента могат да не се окажат единствените тази година. Това ще е ужасно дежавю. Ако изборите не могат да родят ясно мнозинство, тогава вече няма да говорим за парламентарна, институционална, лидерска и не знам каква още криза. Ще настане хаос.
