Спонтанния бунт на жената, впримчена в консервативната система мъж-семейство-кариера-общество, по много атрактивен игрови начин представя режисьорът Петър Денчев в новия си спектакъл „Хаос“ по пиесата на известния финландски драматург Мика Миляхо (в случая преведен като Мика Мюлюахо от Росица Цветанова). Продукцията на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, преди броени дни имаше своята софийска премиера в „Theatro отсам канала“, където се очаква да гостува пак, а следващото представление в Града на липите ще бъде на 27 март – Световния ден на театъра.
„Хаос“ е моментна снимка на част от ежедневието на три обикновени млади жени. София е детска учителка, недоволна от новия директор, който мисли само за пари и икономии, водейки повереното му заведение към фалит и закриване. Впоследствие се разбира, че и тя е имала претенции към мястото. Нейните приятелки – сестрите Юлия и Еми, са съответно психотерапевтка, която започва връзка със свой пациент, и репортерка на свободна практика, принудена да жонглира с функциите си на бясно работеща майка в изострени отношения със съпруга си. В един момент вътрешният хаос на момичетата най-сетне се излива във външния свят, изграден от здрави клишета за техните роли – психологически, професионални, социални – и създава още по-голям хаос там. В стилизирания си гняв героините пият, заливат с питиета, бият, повръщат, неочаквано за тях самите вдигат скандали и проявяват забележителна агресия, опитват се да си помагат взаимно, но най-често си пречат, обсебени от собственото его и неговите проблеми и фобии. Толкова е смешно, че на моменти дори е страшно.
На сцената са шест отлични актриси, безпроблемно лавиращи между гротесковата комедийност и лирично-драматичните изблици: Миленка Сотирова, Мария Енева, Тони Тончева, Ванина Йорданова, Екатерина Лазаревска, Симона Тодорова. Наред с трите основни женски персонажи се явяват и още доста други, някои от тях и мъжки, съпътстващи малките им лични битки: директорът на училището, любовникът, чиято личност при това се раздвоява, барманка, флиртуваща „дама с гол гръб“ и още, и още… Според указанията на автора, който е и директор на Националния театър на Финландия, всички роли в пиесата се изпълняват от жени. А според интерпретацията на режисьора – всички те са облечени в еднакви черни мъжки костюми с панталон и бюстие и еднакви черни перуки. Така главните героини изглеждат почти неразличими една от друга – може би иронизирайки щампите в мъжкото мислене, в доминираното от консервативни фактори обществено мнение, според което всички сме еднакви, (взаимно)заменими и индивидуалността е ненужна глезотия. Но със същите костюми и перуки са и „мъжете“ в спектакъла – може би в знак на това, че всички сме човешки същества и съвсем малък полъх от действие извън рамките на общоприетото може да наруши установеното разпределение на силите, да превърне традиционния победител в жертва и обратно…
Финалът – кратък миг на хармония в хаоса, провижда всички момичета такива, каквито са: актрисите свалят перуките и заявяват правото на героините си на самоопределение и различност. Навярно – до следващите делнични битки.
Спектакълът „Хаос“ със своя феминистки патос, след „Портокалова кожа“ и „Дездемона“, е поредното театрално изследване на Петър Денчев по една от темите, които го вълнуват особено: положението на жената в съвременния свят, клишетата в сексуалните и социалните роли и тяхното развенчаване, културата на бърза консумация и плъзгане по повърхността. Подобно на „Портокалова кожа“, и „Хаос“ е естетски стилизирано зрелище, с остра модерна рефлексия за обществото и ефектна аудио-визуална „опаковка“ – геометрия в декора (Петър Митев), неонови светлини и невротизираща музика (Христо Намлиев).
