Националистическите партии и предизвикващата паника фиксидея за миграцията заеха централно място в кампанията за европейските избори. Това, което остана на заден план в цялата суматоха обаче, са две други демографски тенденции, които тихо оформят утрешната Европа по траен и структурен начин: застаряването на населението и миграцията от една държава от ЕС в друга.

За по-малко от 30 години 20% от румънците, 12% от българите и 7% от поляците са напуснали родните си страни и са заминали в други страни от ЕС според данни на Евростат. Тази вълна на миграция представлява сериозна демографска промяна, с многобройни последствия за стабилността на ЕС. В началото, след падането на Берлинската стена, масовата емиграция включваше хора от Централна и Източна Европа. Този процес обаче придоби друго измерение след финансовата криза през 2008 г., а след това се засили заради дълговата криза през 2011 г.

Колапсът на Южна Европа принуди милиони португалци, испанци, гърци и италианци да напуснат родните си страни, за да търсят работа в Германия или във Великобритания. От 2008 г. над 2 млн. млади италианци са напуснали родината си. В Португалия

броят на емигриращите достигна 10 000 души на месец

през 2012 г. и може да се сравни с 60-те години на ХХ век. Тогава страната беше управлявана от военния режим на Антонио Саласар. В последните повече от 10 години 5% от населението на Португалия е избрало да напусне родината. В Германия се наблюдава точно обратното - за същия период страната е приела 2.7 млн. европейци според германската статистическа служба Дестатис. Това е повече от броя на бежанците, които търсеха убежище в Европа по време на мигрантската вълна през 2015 г. Затова и не трябва да ни шокира, че в Унгария, управлявана от Виктор Орбан, или в Италия, където вицепремиер е Матео Салвини, населението днес е много по-притеснено от емиграцията, отколкото от имиграцията, става ясно от огромно проучване на общественото мнение, направено от  YouGov за Европейския съвет по външни отношения.

За разлика от масовите изселвания, на които станахме свидетели в началото на ХХ век или през 60-те години, сега родните си страни напускат млади и образовани хора. Това води до намаляване на броя на трудоспособните и резултатът е свиване на производителността в родните им страни. Този феномен също така е свързан и с огромно прехвърляне на богатство. В материал за „Проджект синдикейт“ журналистът Федерико Фубини изчислява, че в периода между 2009 г. и 2017 г. Източна и Южна Европа – чрез образоване и обучение на млади хора, които след това губи заради емиграцията –

са допринесли с над 200 млрд. евро за развитието на икономиката на Германия

Иронично е колко колеблива е Северна Европа, когато трябва да помогне за покриването на разходите на по-икономически затруднените държави - членки на ЕС. Германия, с търговските и бюджетните си излишъци, е най-големият печеливш от монетарния съюз. Не само това, но страната успя да привлече огромен брой продуктивни граждани от държавите, които толкова се опитват да направят необходимите реформи и да се интегрират в ЕС. Тези страни обаче търпят двойно наказание.

На следващо място се нарежда проблемът със застаряващото население. Заради намаляването на раждаемостта населението в ЕС като цяло се очаква да започне да се свива до средата на века. И когато това се случи, потребностите и структурата на т.нар. най-голям световен пазар ще се променят напълно. Изплащането на пенсиите е само един от проблемите, които вече са на хоризонта, а решаването му ще изисква координирани европейски действия.

От едната страна е застаряващото население, а от другата – масово изселване. За държавите, които губят хора заради емиграцията, тези неща са

страните на една и съща монета

Това са две злини: след като изгуби толкова много опитна работна ръка в чужбина, Южна Европа и повечето от централно- и източноевропейските държави са изправени пред още по-голямо предизвикателство: да се опитат да поддържат на повърхността пенсионните си системи.

Ситуацията обаче не навсякъде е еднаква. Централна и Източна Европа, които в момента отчитат стабилен ръст, започват да се сблъскват с липса на кадри. Този проблем все още не е толкова сериозен, че да бъдат вдигнати заплатите до нива, осигуряващи икономическа конвергенция със Запада и Севера. Правителствата на тези страни не се интересуват от това да привлекат инвеститори, нито пък от създаването на средна класа, чиято покупателна способност да е сравнима с тази на западната. Масовата емиграция няма да приключи скоро, а въпросът откъде ще се взимат парите за пенсии остава без отговор.От друга страна, Италия страда от анемичен растеж заради липсата на достатъчно квалифициран персонал. Очаква се тази тенденция да продължи, което ще превърне постигането на балансиран бюджет, за което ЕК настоява, в нещо почти невъзможно.

За съжаление, никой от тези проблеми не успя да привлече вниманието по време на кампанията на евровота. А демографските промени са реални и неотложни, следващите години ще докажат, че са от огромно значение.

-----------------

Финландия - европейската Япония

Социалната система на страната е под силен натиск заради застаряващото население

"Политико"

Анте Рине спечели парламентарните избори с обещание да стабилизира социалната система на Финландия. Голямото предизвикателство, пред което сега е изправен избраният за министър-председател, е как да обезвреди часовниковия механизъм на демографската бомба.

Финландия има една от най-всеобхватните социални системи в Европа. Подобно на съседна Швеция, данъкоплатците финансират здравните и социалните грижи, както и образованието. Населението във Финландия обаче застарява по-бързо в сравнение с голяма част от държавите в Европа. Според официалните прогнози намаляващата раждаемост в страната означава, че делът на гражданите в трудоспособна възраст – между 15 г. и 64 г. – ще спадне от сегашните 62% на 60% до 2030 г. и на 58% до 2050 г. До 2050 г. финландците в трудоспособна възраст ще намалеят с 200 000 души спрямо днес при население на скандинавската страна от 5.5 милиона души. Това ще има сериозно отражение върху държавните финанси, смятат властите. По-малко служители ще внасят пари в държавната хазна, а

все повече пари ще са необходими за нарастващия брой застаряващи финландци

Икономистите във Финландия говорят за задаваща се „пропаст в устойчивостта“. Централната банка обяви, че публичният дълг спрямо икономическото производство намалява, но увеличаването на обществените разходи заради застаряването на населението в следващите десетилетия заплашва да промени това.

Предизвикателството, пред което са изправени Финландия и Рине, чиято Социалдемократическа партия с малка преднина спечели изборите през април, е голямо, тъй като страната застарява с по-бързи темпове от съседите си. В държавите в Европа, от Германия до Италия и Португалия, също започва да се наблюдава увеличаване на броя на по-възрастните граждани.

„Финландия  е като червена лампа за Европа по отношение на демографията“,

казва Берт Колийн, икономист и експерт в холандската банка ING. Официалната статистика показва, че раждаемостта във Финландия вече намалява и тази тенденция се наблюдава в изминалите осем години. В региона Южна Карелия, който се намира на изток и е близо до границата с Русия, раждаемостта е намаляла с 11% през миналата година. В сградата, където се помещава регионалният съвет, чиновниците проследяват случващото се с нарастваща тревога. „Разбира се, че това създава безпокойство“, споделя Йоханес Моисио, който е част от регионалния съвет. „Общинските финанси вече са под натиск.

Болниците и домовете за възрастни хора са голяма тежест за общините,

защото този вид услуги са много скъпи“.

Моисио казва, че училищата в по-малките градове затварят врати, а услугите в регионалните градски центрове като Лапеенранта полагат усилия, за да намаляват разходите си. Вече има случаи, при които не могат да се полагат добре грижи за възрастните, тъй като общините се опитват да намерят правилния баланс между качество на услугите и ефективност.

Притеснението за Финландия, а и за останалата част от Европа е, че бъдещето им ще повтори сегашното икономическо състояние на най-застарялата нация в света - японската. Икономиката на Япония е в застой и сериозните фискални и монетарни усилия на лидерите на страната все още не успяват да дадат резултати. „Финландия сега е изправена пред

проблеми, подобни на тези, с които Япония вече се бори повече от десетилетие“,

се казва в доклад на финландската централна банка от 2016 г. „Населението застарява, бавният икономически ръст не генерира достатъчно средства, за да бъдат покривани увеличаващите се обществени разходи; общият правителствен дълг заплашва да стане неустойчив“.

Според Централната банка разходите на Япония показват, че отлагането на решения за реформа на икономическите сектори прекалено далеч във времето може да доведе до намаляване на растежа и работните места, а резултатът от това са високи разходи. Предизвикателството за Финландия е да бъде постигнато политическо споразумение за бъдещите действия.

Бившият министър-председател Юха Сипиля подкрепя строга икономическа политика и затова оряза обществените разходи - той стартира ревизия на публичните услуги, като се опитваше да създаде по-малко на брой регионални центрове за осигуряване на здравни и социални услуги. Сипиля върна икономиката към растеж, но усилията му за реформа на обществените финанси не успяха да спечелят парламентарна подкрепа и правителството му се оказа принудено да подаде оставка през март.

„Желанието за реформи изглежда, че намалява, и това става ясно от отложените реформи в сферата на социалните и здравните грижи“, се казва в доклад на „Стандард енд Пуърс“ от март. „Увеличава се консолидацията на публичния сектор, но дългосрочната устойчивост на обществените финанси е зависима от реформи, за да се даде тласък на работната сила и да се увеличи производителността“.

Междувременно дясноцентристкият съюзник на Сипиля, партията „Национална коалиция“, предлага приватизацията като начин, за да се заздравят в дългосрочен план обществените средства. Социалдемократите казват, че искат да увеличат данъците, за да финансират обществените услуги, но все още не могат да обяснят как това ще донесе устойчивост. В Южна Карелия чиновникът Моисио иска да види какво ще предприеме новият кабинет. „Социалдемократите по традиция са партия, която се грижи за здравето и социалните въпроси, така че ще видим какво ще предложат“, казва още той.