България се сблъсква с нова, по-тежка разновидност на политическата криза. Миналата година също беше лоша – имахме два кратки и напълно парализирани парламента, а избори правихме три пъти. Беше противна ситуация, но поне след всеки вот изглеждаше, че има светлина в края на тунела. Всеки път силите срещу статуквото сякаш се пренареждаха, което даваше надежда, че ще последва позитивен изход от кризата. Сега положението е такова, че възможните решения са едно от друго по-потискащи.
Първа възможност – парламентът одобрява проектокабинета „Василев”. Събира се ново мнозинство, съставено от коалицията на ПП, БСП и ДБ, удържащо се благодарение на неколцина депутати, отлюспили се от останалите парламентарни групи. Вероятността такъв вариант да се получи е много малка. Тройката заедно с всички отцепници към момента го докарва до 116 парламентаристи, броим и несигурната Елена Гунчева, напуснала „Възраждане”.
Дори и отнякъде да изскочат още половин дузина депутати, внезапно прогледнали, че „Промяната” е по-добрата алтернатива от собствените им партии, каква гаранция е това? Днес са решили, че „Промяната” ги устройва, утре обаче започва да им се струва друго – и пуф, новото мнозинство изчезва като дим. И поредният кабинет, скърпен с безкрайни компромиси, рухва. А страната се запътва към предсрочни избори. Покрай тази опция отново се заговори за тематичните мнозинства. Те не са нещо лошо, това предполага вносителите на съответните закони за полагат повече усилия, за да намерят съмишленици. Но крехкото мнозинство при избор на правителство обрича последното да бъде кабинет с примка на шията.
Втора възможност – друга формация, а не ПП, съставя правителство. Изглежда невероятно. ГЕРБ-СДС се кълнат, че няма да го сторят. А и нямат причина. Да можеше някак да се разберат с „Промяната”, може би щеше да помислят. Но откакто Кирил Петков обяви, че ще разговаря с герберите, когато пенсионират Бойко Борисов на някой далечен остров, тази хипотетична възможност съвсем се изпари.
С ДПС изглежда немислимо някой дори да помисли официално да се съюзи. А останалите формации в парламента са прекалено малки, за да може президентът Румен Радев да им възложи мандата за съставяне на правителство. БСП разполага само с 26 депутати, ДБ с едва 16 души, а „Възраждане” – с 12. ИТН дори няма нужда да го споменаваме – при толкова възможности за трайно управление, които провалиха през последната година, не си заслужава Слави Трифонов и хората му дори да бъдат разглеждани като потенциален мандатоносител.
Трета възможност – всички варианти за ново правителство в този парламент са изчерпани и отиваме на предсрочни избори. Тогава обаче камбаната започва да бие на умряло. Защото управлението на страната се поема от служебен кабинет – иначе казано, от Радев. Ако нещо стана ясно от политическите бури през 2021 г., това е, че държавният глава протяга ръце да сграбчи много повече от това, което конституцията му отрежда. И подобни кризисни времена са най-удачното време за него, за да получи каквото желае. Да не говорим, че ако той застане начело на страната, твърде възможно е да преобърне основния външнополитически курс на кабинета „Петков” – раздалечаването от Русия. Спряганият за служебен министър на правосъдието Пламен Киров публично няколко пъти пожела арест за премиера Петков, че изгонил руските дипломати. Това е само пример за компетентността му, като оставяме настрана идеологическите му убеждения, които очевидно надделяват.
За много политически сили предсрочните избори изглеждат най-изгодният вариант
От „Промяната” вярват, че ще усилят повяхналата си в последно време популярност. Все пак могат да се възползват от нарасналата симпатия към тях – заради битката им с „партиите на статуквото”, както и заради безпрецедентно твърдата им политика спрямо Русия. Бойко Борисов и хората му обаче също имат големи очаквания от нови избори. Социолозите в последно време им дават първото място в електоралните класации. Затова бившите управляващи гледат да сграбчат шанса си. „Възраждане” е другата политическа сила, която очаква с нетърпение вота. Националистите смятат, че ще спечелят много, защото поддържаха противоположна на „Промяната” политика по отношение на Русия, ЕС и НАТО.
ДПС си е ДПС – неговото място е подсигурено. В ИТН, изглежда, вече са разбрали, че ще потънат окончателно и не им пука от нищо. Само БСП и ДБ са уплашени от избори. Социалистите рискуват да достигнат финалната, критична фаза на упадъка си. А десните се опасяват, че „Промяната” окончателно ще изсмуче малкото останало от електората им.
И едните, и другите обаче не си дават сметка пред какво са изправени,
когато става въпрос за Радев
Не се знае докъде ще преобърне страната президентът, докато управлява чрез служебното правителство. А това време може да се окаже далеч по-дълго от очакваното, както видяхме миналата година. Въобще да не споменаваме за потенциалните изненади, които могат да поднесат политическите играчи, които са близки до Радев – като Стефан Янев и Мая Манолова. Ако се окаже, че някой от тях влезе в следващия парламент, политическата конфигурация може да стане съвсем непредвидима.
Безспорно е – настоящата политическа криза е далеч по-тежка и сложна от миналогодишната. В основата си обаче те са еднакви. Защото и тогава, и сега политиците са наясно, че страната трябва да разполага с редовно правителство, но почти всеки драпа за предсрочни избори, защото са му по-изгодни. А това е по-скоро път към още повече политическа нестабилност, сметката за която ясно, че ще платят обикновените граждани.
