Quantcast
Културата на отмяната помогна за узаконяване на гей брака в САЩ | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Културата на отмяната помогна за узаконяване на гей брака в САЩ

Срамът и посочването с пръст могат да служат като мощен инструмент за политическа промяна
2 289
 ЕЮ Обзървър
ЛГБТИ правата са тест за толерантността на едно общество. Но разрешаването на еднополовите бракове в САЩ не се случи без методите на cancel culture.

Твърди се, че родената в САЩ фраза „култура на отмяната“ (cancel culture) произхожда от неясния жаргонен термин „отмяна“, отнасящ се до скъсване на отношенията с някого и използван за пръв път в песен от 80-те години. След това той се споменава във филми и в телевизията, а по-късно се развива и придобива популярност в социалните медии. 

Днес cancel culture се е превърнала в дълбоко оспорвана идея в политическия дискурс на САЩ (и не само). Има много дискусии за това какво точно е - дали инструмент за търсене на отговорност, тактика за несправедливо наказание, цензура или комбинация от тези неща. Някои дори твърдят, че култура на отмяната не съществува.

По-скоро не е спирала да съществува. При древните гърци остракизмът — изгонването от общността за срок от десет години на хора,  смятани опасни за демокрацията, е ставало с гласуване на всички граждани. Не съдът, а общественото мнение е решавало кого да "отмени". 

Културата на отмяната е начин да потърсим отговорност за социални, етични или законови нарушения на личности, компании и институции с власт и влияние, чрез отказ от подкрепа или публично осъждане (главно в социалните мрежи). Тази мярка напомня и на остракизма в древна Атина, и на традиционния български обичай грамада, и на някогашните другарски съдилища, и на изключването от Партията или Съюза на писателите, на изгонването на Бродски и Солженицин, на мерките срещу Блага Димитрова след излизането на "Лице" и четенето на нейни текстове по "Свободна Европа"… последните примери обаче само имитират обществено възмущение, а всъщност са инициативи на тоталитарната власт.

Културата на отмяната може да бъде вредна и полезна, зависи от степента и посоката. 

------

В месеца на гей прайдовете по света "Ню Йорк таймс" публикува един противоречив пример как тя е послужила като инструмент за узаконяване на еднополовите бракове в САЩ. Анализът е на Саша Айзенберг, автор на книгата "Годежът: четвъртвековната битка на Америка с едпополовите бракове". 

За да се разбере как от позволени само в един щат преди десет години през 2015-а гей браковете станаха законни в цялата страна, не бива да се пренебрегва малката група, събрала се пред хотел "Манчестър Гранд Хаят" в Сан Диего в един петъчен следобед през юли 2008 г. с плакати с надписи "Хотелът на лицемерието", пише той. Присъстващите бяха обединени от пенсиониран деец на Републиканската партия, на име Фред Каргър. Неговата цел бе да разгроми предложената за гласуване точка 8, чието приемане щеше да забрани еднополовите бракове в Калифорния. Вместо да се стреми да мобилизира избирателите или да насочи общественото мнение срещу мярката, той реши да се насочи към парите зад нея.

Дарението на бизнесмена Дъг Манчестър в размер на 125 000 долара не беше най-голямото в подкрепа на точка 8, но бе най-значимата цел, която Каргър успя да намери. И активистът започна да организира протести срещу известните бизнеси на Манчестър, включително въпросния хотел с конгресен център. Това е първият случай, в който защитниците на гей браковете използваха стратегия за сплашване на противниците си.

Движението за узаконяване на еднополовите бракове се схваща като една от най-важните стъпки в борбата за граждански права. Несъмнено много фактори изиграха роля за успеха му. Но обикновено се забравя как група политически предприемачи промениха икономическия терен, на който се води този културен конфликт. Те демонстрираха, че

 

срамът и отхвърлянето могат да служат като мощно оръжие

 

за политическа промяна

Въздействието им върху дебата за брака стана видимо в края на 2012 г., когато защитниците на еднополовите бракове спечелиха четири щата; преди това те загубиха във всеки един от 35-те, които бяха поставили въпроса пред избирателите. Комбинация от целенасочени бойкоти и общо културно несъгласие бяха така насочени в създаването на стигма около неодобрението на еднополовите бракове, че много от най-големите им индивидуални, корпоративни и институционални противници просто се отказаха от борбата. 

До този момент двете страни се конкурираха с приблизително изравнени сили. През 2004 г., когато 13 щата одобриха конституционни изменения срещу гей браковете, 6,8 млн. долара бяха похарчени в подкрепа на тяхното решение, а 6,6 млн. - за обратното. През 2008 г., когато още три щата приеха конституционни забрани, съотношението бе съответно $49,8 млн. "за" забраните и 50,8 милиона срещу тях.

Тогава Каргър реши да направи известен всеки значим донор, чиито пари са допринесли за приемането на точка 8. Неговата група "Калифорнийци срещу омразата" намери и посочи с пръст всички, които са допринесли с 5000 долара или повече за приемането на т. 8 и качи техните имена, телефонни номера и фирмени адреси в 

 

уебсайт на "безчестието"

 

Други активисти направиха данните откриваеми чрез Google Maps. 

Каргър организира стачни постове пред луксозните супермаркети в Ню Йорк и Вашингтон, за да обезкуражи клиентите на Bolthouse Farms, чийто основател е дарил 100 000 долара за референдума. След като точка 8 беше приета, Каргър поведе двуседмичен бойкот на Ken Garff Automotive Group, отделила същата сума. „Физически лица и компании дадоха огромни суми, за да ни отнемат равенството, и ние искаме да знаете кои са те“, клейми Каргър.

Преди него този инструмент е по-често използван от противниците на правата на ЛГБТИ. Например Американската семейна асоциация пропагандираше бойкот на Disney и American Airlines за про-гей политики. Но Каргър осъзна как интернет е намалил бариерите пред сплотяването на потребителите. Макар медиите да отразяваха протеста му в "Гранд Хаят", той не беше зависим от тях, за да информира; можеше да разпространява информация за своите цели в блог.

В началото бойкотът на Каргър не бе приет много сериозно. Манчестър каза, че това е "въпрос на свобода на словото, Първата поправка". Брайън Браун от Националната брачна организация - водеща група срещу еднополовите бракове - се похвали след протеста пред "Гранд Хаят", че "тормозът" на Каргър е дал обратен ефект. "Докато те демонстрираха, ние събрахме 240 000 долара за поправката, а привържениците ни се увеличиха с поне 2000".

Но Манчестър не запази дълго оптимизма си Следващата година той изпрати човек на Международната гей пътническа асоциация с предложение: 25 000 долара в брой и 100 000 в хотелски кредити за отказ от бойкота. Никой не прие сделката и Каргър продължи да оказва натиск върху хотелите, убеждавайки хората да не организират конференции в тях. Година по-късно Манчестър е принуден да продаде този бизнес.

Други от бойкотираните се

 

опитаха да отвърнат на натиска с натиск

 

Групата за защита на традиционното семейство Protect Marriage оспори системата на Калифорния за финансиране във федералния съд с аргумента, че правилата за оповестяване на донорите заплашват свободите от Първата поправка със "систематични опити за сплашване и тормоз". Националната организация за брака се зае да съди щата Мейн за противоконституционност на закона, изискващ оповестяване на имената на дарителите. (Съдилищата подкрепиха режимите за финансиране на кампании и в двата щата.)

През лятото на 2010 г. леви активисти подтикнаха компанията Target да откаже дарението си за републиканския кандидат за губернатор Том Емер, който смяташе да подкрепи конституционна поправка за дефиниране на брака като съюз между мъж и жена. Петицията срещу Таргет бързо събра 150 000 подписа, каузата получи и подкрепа във Фейсбук. Тази заплаха накара изпълнителния директор Грег Щайнхафел да направи необичайно публично изявление, че "изключително съжалява" за одобреното дарение.

По времето, когато въпросът за брака стигна до бюлетините на четири щата през ноември 2012 г., беше ясно, че активистите са успели да направят "социално неприемливо даването на огромни суми, за да се отнемат правата на малцинства" по думите на Каргър.

Дори религиозните деноминации реагираха на новия натиск. Католическата епархия на Портланд, дарила 550 000 долара за приемане на Въпрос 1, мярка от 2009 г. за забрана на еднополовите бракове, не допринесе с нищо, когато проблемът се появи отново през 2012 г. Алън Аштън - съосновател на WordPerfect и епископ в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, беше дарил 1 милион. Четири години по-късно и той се оттегли от дарителството.

"Въздействието на изплашените донори беше значително", заяви главният стратег на Националната организация за брака Франк Шуберт. "Първото нещо, което искаха да знаят, е:

 

"Ще бъде ли публично разкрито името ми?".

 

Междувременно от другата страна се появиха нови дарители извън тесния кръг на гей филантропите. Повече от две трети от парите, похарчени за референдуми за гласуване през 2012 г., отидоха в подкрепа на еднополовите бракове. Във Вашингтон, където основателят на Amazon Джеф Безос и съпругата му дадоха 2,5 млн. долара за каузата, привържениците надхвърлиха опонентите пет пъти. И макар че поддръжниците на гей браковете обикновено приписват промяната на подобрените си кампании, най-очевидното им ново предимство е под формата на ресурси. През 2012 г. на големите медийни пазари те имаха рекламно предимство от 2:1 спрямо опонентите на еднополовите семейства. 

Оттогава призивите за бойкот като част от по-широка идеологическа кауза стават все по-чести.

Зачестяват обаче и критиките. Последен засега тази позиция зае бившият президент Барак Обама. "Голямата опасност идва от това, че ние просто

 

през цялото време осъждаме хората

 

Сред връстниците на  дъщерите ми — те ще признаят това — има много хора, които наистина прекаляват", каза Обама в интервю за  CNN.

Още през 2019 г. Обама разкритикува културата, която оставя малко място за прошка за грешки, допуснати в обществения, а често и в личния живот. „Тази идея за пълна невинност, отсъствие на всякакви компрометиращи постъпки, постоянна политическа будност и т.н. - това трябва да бъде преодоляно бързо. Светът е разхвърляно и объркано място. Има неясноти. Хората, които правят наистина добри неща, имат и недостатъци."

Според Обама да съдиш другите в социалните медии не е активизъм. "Ако аз пиша или хаштагвам за това как не сте направили нещо правилно или сте използвали погрешна дума, тогава мога да се отпусна и да се почувствам доста добре, защото „хей, вижте ме колко съм буден, аз не пропускам чуждите грешки", добави той.

Още

Щеше ли "Приятели" да бъде възможен днес

28.05.2021

3011
ЕК ще предложи признаване на еднополовите бракове в целия ЕС

13.11.2020

4907
Папа Франциск се обяви в полза на еднополовите двойки

21.10.2020

2265