facebook
twitter

Наблюдател

Купи-дари, или за публичното милосърдие

2226

Точно преди една седмица посредством ритуала „черен петък“ нашият патриотичен и влюбен в традициите си народ даде старт на празничното пазаруване. Сега предстои един месец пъшкане и олюляване с разтреперани под тежестта на пакетите колене. Но на черния петък, както и през всички останали дни в рамките на „духа на Коледа“, когато „стават чудеса“, потребителят ще си купи не само телевизори, дрехи и хладилници, но и нещо повече: чиста съвест.

Чистата съвест, освен липса на вина за сторено зло, е и удовлетворение от извършено добро. А че съвестта се продава както всяка друга стока, е видно от начина на нейното предлагане. Едва ли има голяма търговска верига, която с помощта на талантливи рекламисти и вещи пиари да не предлага разнообразни начини именно в нея да задоволите нагона си за благотворителност. Реклами на инициативите се излъчват по всички медии, апелира се към благородството ви чрез остроумни слогани; пъстри плакати, листовки и банери крещят колко човечни са търговските вериги, организирали тази тъй хубава акция и колко още по-благородни сте вие, задето сте се включили в нея. Нарочни екипи стоят на входа и на изхода. На входа ви дават списък с продукти за избор, а на изхода, под веселия звън на касовите апарати, събират закупеното, за да го проводят на нуждаещите се. И сигурно дарените продукти наистина стигат до получателите си, не се съмнявам. Това е чудесно, но не там е въпросът.

Пазарът предлага много начини да си купите самодоволство и „чиста съвест“. И всички те са свързани с търговски оборот и печалба в полза на организатора. Можете, например, да закупите необходим за вас продукт – да речем, козметичен препарат, някакъв крем, с който да мажете повехналото си тяло, тъй че ако сте на 60, да не изглеждате на повече от 45 – и част от цената, тоест част от търговската печалба на продавача, веднага отива за отглеждане на сираци. Ситуацията е win-win, добра за всички участници: търговецът е на печалба, сираците са отгледани, а Потребителят е застанал пред огледалото и тихичко е въздъхнал от самовъзхищение.

Можеш да нахраниш дете. Как става това? Отиваш в специално заведение за сандвичи (организатор на кампанията), взимаш си сандвич, но вместо един, плащаш два, че и повече според големината на сърцето си. В края на годината организаторът туря чертата, установява, че са платени еди-колко-си сандвича, и ги отнася да ги раздаде (вероятно маскиран като Дядо Мраз) на дечицата, като неуморно щипка бузки и роши палави перчемчета под светкавиците на фотоапаратите. Има такава кампания. Просто не казвам името на сандвичите, защото не казвам имената и на другите.

Най-лесно е, разбира се, да пуснеш стотинки в кутия до касата. Обикновено това са монети, които си получил като ресто и не искаш да ти надуват джобовете. Лесно е да си купиш и поздравителна картичка. Поздравителните картички са нещо като квитанции срещу същите стотинки. Но може би най-лесно и приятно е да пуснеш благотворителен есемес. Представи си: току-що си се върнал от мола и си разопаковал новия телевизор. Включил си го и си тръшнал морно тяло в новото кресло, което, за разлика от старото (как въобще си могъл да живееш с него!), се повдига под краката. С дискретно „пст“ отпушваш биричка. Не щеш ли, по цялата 50-инчова повърхност на новия ти телевизор тръгва клип: зима, заскрежен прозорец, зад прозореца – тъжно детско личице. Отдолу – кратък номер за изпращане на есемес на стойност един лев без ДДС (Абе, какво става с ДДС-то от благотворителните кампании? Карай, това е тема на друг разговор). Клипът докосва сърцето ти, ти посягаш към смартфона, също нов и закупен в рамките на черния петък, казваш си: „егати якия дисплей!“ и пускаш есемес. После се замисляш със свъсено чело и пускаш още един: „Баси колко съм щедър!“.

Така е. Обаче в крайна сметка всичко това е по-добре да го има, отколкото да го няма. По принцип, ако някой се нуждае от нещо и го получи, то едва ли за него ще има особено значение кой и с какви съображения му го дава: дали някой търговец е станал два пъти по-богат или дали някой потребител се е почувствал два пъти по-добър. Помощта си е помощ, доброто си е добро. Много пъти съм се питал, когато преценяваме дали нещо е добро или зло, какво гледаме по-напред – намерението или резултата? Коварен въпрос. Ако гледаме резултата, то празничната благотворителност би следвало да е чисто добро, защото някой слаб е получил подкрепа, някой отхвърлен е получил надежда, най-сетне някой гладен и гол е получил храна и дрехи.

Милосърдието е проява на любов, а милостинята е една от петте основни форми на покаяние според св. Йоан Златоуст. „Истина ви казвам (казва Христос): доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Къде тогава е неясното, къде е смущаващото?

Няма да се уморя да повтарям, че проблемът с доброто и злото и трудността на избора между тях идва оттам, че те не съществуват разделени, а винаги смесени. Така е и при модерното, медийно разбиране на милосърдието в консуматорското общество. Масовото, публичното милосърдие е не само полезно, но и опасно, при това и за двете страни.

Този, който извършва акта на милосърдие, рискува да попадне в положение да си купува индулгенции. Нали знаете какво са индулгенциите? Те са свързани с едно изобретение на католицизма, наречено „свръхдлъжностни заслуги“. Според това учение светиите са по-праведни, извършили са повече от необходимите за спасението си добри дела, излишъкът от които може да бъде разпределен между онези, които не са извършили достатъчно добри дела. Разпределянето се извършва от папата срещу заплащане. Прекаляването с индулгенциите довежда до появата на реформацията и протестантството в началото на XVI век.

Този, който проявява милосърдие чрез пускане на есемес или купуване на определена стока, колкото да му се махне тази грижа от глава (иначе казано – да изпълни хуманния си дълг), успокоява съвестта си и повишава самочувствието си на приемлива цена. Нещо по-лошо: този вид благодетел развива един вид „презрение“ към слабите и отхвърлените и иска те никога да не престанат да бъдат такива, за може и той винаги изгодно да си купува индулгенцията.

Масовото, публичното милосърдие е опасно и за получаващия. На него започват да гледат не само като на професионална жертва, но едва ли не и като на отделен биологичен вид. Пиарите го откриват и сами отиват при него, за да го облекат за ролята в следващия спектакъл. Той вече не е ближният, който е залитнал и на когото си подал ръка, за да не падне; не е скръбният, когото си утешил. Получаващият публично милосърдие се превръща в онтологично онеправдано същество, към което интересът се прекратява, когато престане да бъде онеправдано. Обичайки слабия и нуждаещия се, вече не обичаме брата си, а само обекта на самодоволното си благородство. Спре ли да бъде слаб, ще спрем и да го обичаме. И още по-лошо: публичното милосърдие мобилизира предприемчиви бенефициенти, които го превръщат в свой поминък, в своя професия. Често заради тях истински нуждаещите се плахо подсмърчат отзад и до тях не достига нищо, защото им е неудобно да протегнат ръка.

Кое е злото, коя е лъжицата катран в кацата с меда? Това са думите „публично“ и „масово“. Милосърдието трябва да е тайно, „дясната ръка да не знае какво прави лявата“. Нахранѝ гладен, после разкажи на приятелите си на по ракия и ще убиеш всичко. Освен публично, милосърдието не трябва да бъде и масово, а лично; да не го правим всички, а да го прави всеки. И да не го правим за удоволствие, нито даже за удовлетворение; да не го правим от чувство на дълг, а само защото не можем да търпим страданието на другия, от което сърцето ни се свива. И това не си го измислям аз – кой съм аз, че да си измислям такива неща! Казали са го много по-умни хора преди хилядолетия. Да запазим милосърдието такова, каквото са ни го завещали, и да не допускаме да се превърне в уродливата си противоположност, както се случи с други добродетели. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

32

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Властовата пирамида на ГЕРБ се клати - не от комплоти, а от лакомия

Юлиан Войнов*

12.12.2018

1320 14
Франция е в гражданска война след закъснялата либерализация
Как САЩ сами си печелят врагове?

Коментари

Страници

Meto_ot_Interneto

"Кое е злото, коя е лъжицата катран в кацата с меда? Това са думите „публично“ и „масово“. Милосърдието трябва да е тайно, „дясната ръка да не знае какво прави лявата“. Нахранѝ гладен, после разкажи на приятелите си на по ракия и ще убиеш всичко."

👍

Sine_metu

Чистата съвест, освен липса на вина за сторено зло, е и удовлетворение от извършено добро. А че съвестта се продава както всяка друга стока

Жал ми е за теб, Иване. Защо си губиш времето със слово?

Ето, сравни убогите си напъни за съвестта с това :

 

Съвестта е най- дълбокото, най- тайнственото ядро на човека.

Именно там той се отдалечава с помощта на умствените си способности в пълно уединение от света, насаме със себе си или, по-добре казано, насаме с Бога, чийто глас като ехо звучи в съвестта.

Там човекът взема решенията си досежно доброто и злото. Там прави избора си между победата и поражението.

Затова съвестта е светая светих.

galfonizator

...После се замисляш със свъсено чело и пускаш още един: „Баси колко съм щедър!“.

"Баси ужаса! " възкликна Стивън Кинг, след като прочете Сульовата статийка

Мето от Факултето

Те са свързани с едно изобретение на католицизма, наречено „свръхдлъжностни заслуги“.

 

18. А Шимон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари


19. и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.


20. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът             Божий.


21. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.

     😁

Памфуций
снимка на Памфуций

Милосърдието е проява на любов, а милостинята е една от петте основни форми на покаяние според св. Йоан Златоуст. „Истина ви казвам (казва Христос): доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Къде тогава е неясното, къде е смущаващото?

Няма да се уморя да повтарям, че проблемът с доброто и злото и трудността на избора между тях идва оттам, че те не съществуват разделени, а винаги смесени. Така е и при модерното, медийно разбиране на милосърдието в консуматорското общество.

Масовото, публичното милосърдие е не само полезно, но и опасно, при това и за двете страни.

....

Кое е злото, коя е лъжицата катран в кацата с меда? Това са думите „публично“ и „масово“. Милосърдието трябва да е тайно, „дясната ръка да не знае какво прави лявата“. Нахранѝ гладен, после разкажи на приятелите си на по ракия и ще убиеш всичко. Освен публично, милосърдието не трябва да бъде и масово, а лично; да не го правим всички, а да го прави всеки. И да не го правим за удоволствие, нито даже за удовлетворение; да не го правим от чувство на дълг, а само защото не можем да търпим страданието на другия, от което сърцето ни се свива.

Всъщност милосърдието е любов. А лъжицата катран е подаяние без любов, безразлично дали поради гордост, задължение, сметка или други подобни. Такова подаяние не е милосърдие.

 

Текстове:

 

Св. Евангелие от Лука 6:

20. И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23. Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
24. Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
25. Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
26. Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
27. Но вам, които слушате, казвам; обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
28. благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
29. На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
30. Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.

31. И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към Злите.
36. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

 

Допълнителна яснота внася Св. Павел в 1 Коринтяни 13 (синодален превод):

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

 

В гръцкия текст Св. Павел употребява думата ἀγάπη, която обичайно превеждаме като "любов" (срв. нем. превод на Лутер - Liebe), в латински думата е caritas (Ориген я обяснява изумително добре, а от там Климент Александрийски и Григорий Ниски дообясняват ἀγάπη) от където е дала френското la charité и англ. charity.
 

Думи думи

 на български - обич.

annetaz

Не е нормално общество, при което има хора  в беда. И не е открило  механизъм, в който  да не бъдат просяци и унизени. И какво като   помогнеш на един нещастник на Коледа?  А през  другото време си сляп  за всички нещастници? Не само си сляп, но и се ядосваш във ФБ, че плащаш  данъци и осигуровки, а други не плащат, а ползват нещичко?! Наричаш ги  некадърници, мързеливци, боклуци?!  Можеш ли да си купиш индулгенция с един смс??? Сякаш Господ не вижда колко е  черна  душата ти и колко са алчни очите ти и че въобще не се разкайваш за нищо?! Греховете се изкупват, дами и  господа! Ако не престанете да вършите зло, едно добро дело не мже да ги плати. Вие не вярвате в Бог, вие просто се ужасявате, че може да съществува. И 360 дни в  годината се опитвате да не си спомняте за това. Та всяка търговски верига може да направи  добро като повиши заплатите и  си плати  данъците.

Ivan Vassilev15...

Хубав, въздействащ текст. Поздравления.👍

mongol_cosmonaut

...и накрая като разруши Картаген на картагенците милостиня и добро дело ли ще е направил... 
Чиста пародия на проповядване и избелване на мръсна съвест са тия кампании... Не случайно са по протестантско-англикански тертип - изтъпани се там един пастор/падре и напътства стадото да е смирено...
и най-обичат и други да поучават. Това за пасторите не за автора- той е почерпил вдъхновение от тях.

Думи думи

За мен благотворителността в този вид, в който ни се представя в днешни дни си е чиста проба лицемерие.

Освен това никой не се интересува отиват ли тези средства по предназначение на първоначално обявената цел. На това и се разчита, защото събраните средства почти никога не стигат там, за където са обявени.Събиране на едни необложени с данък пари, които ...кой ли се интересува от това.

Когато даваш милостиня, или помощ, ти винаги по някакъв начин унижаваш този човек.

Освен ако не е професионален просяк.

Ако искаш да помогнеш, не давай милостиня, а дай възможност на човека да ги заработи тези средства, от които се нуждае, и запази неговото достойнство.

Еднократната милостиня не решава нищо на даден човек изпаднал в нужда, но увеличава неговото унизено положение.

Sine_metu

Върти ви Сула на ниска орбита в псевдо-, както винаги, религиозен сос.

Само колегата Думи думи се е усетил за что иде реч.

Есемесчета, базарчета, черни петъци, рекламни простотйки - пфу

 

Още Лъв XIII в Rerum novarum поставя двата практически въпроса досежно богоугодното обществено поведение - заплащането на работника и подоходните данъци. Актуални и днес. Даже още по- остри в изостанала страна като нашата. Изостанала и изоставаща, благодарение и на писания от сорта на горното.

 

За да не филосософствам излишно, ще питам пак, а вие си отговорете честно : смятате ли, че незабавно трябва да се удвои минималната работна заплата и се върне пропорционалното подоходно облагане?

Думи думи

Ако питаш какво искам, аз какво искам, искам да се върне членът в Конституцията, който гласеше приблизително

Всеки гражданин на Републиката има право и  задължение  да работи, а държавата е задължена да му осигури работа съгласно образованието му.

 

Веднъж чух един израз, който ме накара да се замисля.

Отнемайки работата на един човек,  му отнемаш достойнството, и няма нужда да го убиваш физически, той вече е мъртъв.

 

За кого е тази благотворителност?  За безработните, за бедните?

А нуждаят ли се те от нея?

Нуждаят ли се от подаяния.

Памфуций
снимка на Памфуций

Дори в безкласовия социализъм  и неговата развита социална система имаше хора, които се нуждаеха от помощ и милосърдие от останалите. Разбира се, нямаше такова имуществено разслоение и в статистиките нямаше "бедни", нямаше и официална благотворителност, която днес се е превърнала в бизнес, ПР и какво ли не.

Аз все си мисля, че Сула поставя въпроса погрешно - подбудата и мотивът са важните, а не формата на благотворителността. Те са определящи за да има милосърдие, т.е. акт на вяра, надежда и любов.

Weiß

Думи думи:

Отнемайки работата на един човек,  му отнемаш достойнството, и няма нужда да го убиваш физически, той вече е мъртъв.

Префразирате в някаква степен  Маркс: "В основата на всички човешки свободи, стои икономическата свобода".

 

Сула, кажете най-сетне, какъв е този Картаген,

който трябва да бъде разрушен, за да разберем, какво искате да кажете❓

Sine_metu

Съб., 01/12/2018 - 22:05 (нов)

Weiß

Сула, кажете най-сетне, какъв е този Картаген,

който трябва да бъде разрушен, за да разберем, какво искате да кажете?

 

Картагенът е отдавна изяснен - несъществуващият виновник, с който Сула оправдава неспособността си да посочи истинския.

 

Древен персонаж, кодифициран като Panniculus в римските Atellanae fabulae и Пулчинела- Полишинел, а също и Арлекин в северноиталийския вариант на по- късната Сommedia dell’arte. Той е и Пънч в Британия, немският Хансвурст и др. Ролята му обаче остава непроменена - за чужди греховце да го пердашат другите маски.

Във времена на по- неподправени нрави пердахът е стигал и до разрушаването, към което зове Сула. Например Калигула е заповядал да изгорят жив актьора, а с него и целия театър.

 

Миналия път му предложих, на Сула имам предвид, не на Калигула, да пенсионира Картагена и го замени с по- близък до образа персонаж - Пушкин на Никанор Иванович Босой в Майстора и Маргарита.

Никанор Иванович совершенно не знал произведений поэта Пушкина, но самого его знал прекрасно и ежедневно по нескольку раз произносил фразы вроде: „А за квартиру Пушкин платить будет? “ Или „Лампочку на лестнице, стало быть, Пушкин вывинтил?“, „Нефть, стало быть, Пушкин покупать будет?“

 

 

mi6osp.

Милосърдието чрез събиране на капачки  е точна характеристика на благодетелите в България.

Думи думи

Защо така обеззначаваш Картагенът?

Щом говорят, и ни говорят за първи Рим, втори, трети, защо да не говорим и Картагени.

Някои все пак се гордеят с произхода на предците си, излезли от онези места.

Други твърдят, че прероденият древен Картаген, това е Земята на Завета, а неговият съвременен клонинг - Китай.

Да отчетем и че Вторият Рим е превзет от картагенците, а Третият Рим е православен, може би нещо като реинкарнация на Византия.

Ние простосмъртните можем само да гадаем..

Sine_metu

Картагенът си е Картаген. Питанката е какво пердашим тук и сега.

 

П.С.

Ако гледаме назад, предпочитам възгледа на Робърт Грейвс. Нали не спорим, че просто няма кого да сравним с него? Та той твърди в "Аз, Клавдий", че разрушаването на Картаген е най- съдбоносното престъпление за самия Рим. Причина и начало на собственото му погиване.

А Катоните направо ги мрази. Калигула описва по- снизходително

Думи думи

Думи пердашим.

Думи на вятъра.😌

Sine_metu

Крайно неблагоразумно е, мен ако питаш.

Нищо друго не си отмъщава по- жестоко

Думи думи

Не се разбира кой си отмъщава.

Думите, или Картагенът.

Sine_metu

Думите на вятъра

Banshee
снимка на Banshee

Смисълът на "публичното милосърдие" е добрият, заразяващ пример. Поне винаги е било така, преди при социализма държавата да поеме грижата за бедните и слабите в свои ръце. Но тъй като отдавна я е изпуснала отново, то Сульовите приказки-опити за преоткриване на топлата вода, са именно катран, а не мед.

Sine_metu

Нед., 02/12/2018 - 13:44 (нов)

Banshee

Смисълът на "публичното милосърдие" е добрият, заразяващ пример.

 

Доброто наистина е заразително. Медицински факт.

Интересното е, че злото не е. Независимо че на Сула не му омръзна да ни клевети, щото доброто и злото "не съществуват разделени, а винаги смесени". Не са смесени. Никога не са. Злото е патология. Затворниците у нас са около 7 800, по един на 700 души деликтоспособно население. Дори да допуснем, че на 1 затворник се падат по 9, които са били, ще бъдат или просто им се е разминало, злите си остават патология. Доста повече са страдащите от наследствени болести дечица, евфемистично наричани "в неравностойно положение", откъде ни напъпли тоя новоговор, мамка му.

 

Няма друго милосърдие, освен публично. Очевидно е, че трябва да бъде такова, ако искаме доброто да заразява, но то е публично и по самата си същност. "Лява ръка, дясна ръка" са глупости. Още никой не е измислил начин да стори добро, което остава известно единствено нему. Един Жан Валжан е опитал, ама разконспирирали и него. Истинският проблем е в обратното - истинското милосърдие у нас остава непознато. Познавам петима българи - изключителни дарители. Сигурен съм, че не сте и чували за даренията им. За сметка на това ни заливат "остроумни" слогани и прочия простотии, заради които човек не "дарителството" ще намрази, ами като мене и иначе нелошите продукти.

Butch
снимка на Butch

За благотворителността:

A picture is worth a thousand words

https://www.youtube.com/watch?v=8gaJbR74ZvM

 

Lillian
снимка на Lillian

а пък ето тук, може да правим дарения - анонимно, явно , кой както намери за добре, за каузи ,които са му присърце

ако някой иска да се занимава с благотворителност, а не знае как, тук  може  да създаде дарителска компания, сравнително лесно е

https://www.platformata.bg/bg/

Sine_metu

Да, това е добра платформа. Участвал съм в три или четири от кампаниите. Не съм сигурен, щото има поне още една подобна.

Но тази е наистина смислено направена.

 

БтВ, другият добър начин е дарителството в месторабота. И не, не е само за по- големи организации

Butch
снимка на Butch

Капиталистическата държава ви граби като еничарин, вие с някое есемесче, ще компенсирате. Не го вярвам. Не е това решението. Църквата на Христос за 2000 години не успя. Трябва да се сетите, че пътя е грешен.

Думи думи

Капиталистическата държава си е капиталистическа държава.

Еничари са тези, дето са се навървили на разните  „програми„.

Sine_metu

Що, социалистическата не грабеше?

Няма сто начина за организиране на държава. Въпросите са "колко", "от кого" и "за какво"

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш