Страховете за ново напрежение в Северна Ирландия заради хаоса около Брекзит се засилват, след като в областта падна още една невинна жертва. Журналистка бе убита по време на сблъсъци между младежи католици, които атакуваха с коктейли "Молотов" и камъни полицаи по време на тяхна спецакция в град Лондондери. Първоначално полицията задържа двама младежи - на 18 и на 19 години, но после ги освободи без обвинения за убийството на журналистката Лайра Маккий, която беше простреляна по време на размириците. Малко след това органите на реда задържаха 57-годишна жена за убийството. 29-годишната журналистка, която пишеше книга за изчезнали млади хора по време на продължилото няколко десетилетия кърваво насилие в британската провинция, бе застреляна, когато въоръжен нападател от екстремистите открил огън в посока на пазителите на реда. Нейната смърт, предшествана от атентат с кола бомба в Лондондери през януари, отново разпали страховете, че малки екстремистки групички се опитват да експлоатират напрежението, породено от британското решение за напускане на Европейския съюз.
Политическите партии в Северна Ирландия, които са разделени между ирландските националисти, стремящи се към обединение на британската провинция с Република Ирландия, и юнионистите, които искат тя да остане в състава на Обединеното кралство, излязоха с общ призив за спокойствие.
Групировката "Нова ИРА" пое отговорност
за убийството на журналистката Лайра Маккий. В писмо до в. "Айриш Таймс" организацията поднася искрените си съболезнования на семейство Маккий, но уточнява, че тя е била убита, докато е стояла до "силите на врага". "Нова ИРА" са сбирщина от различни маргинални групи "луди глави", които са ирландски ултранационалисти, противници на мирното споразумение от 1998 г., възстановило мира и съвместното управление между двете общности в Северна Ирландия. Същата групировка е обвинявана и за взрива на кола бомба пред съда в Лондондери през януари. Политици от цял свят заклеймиха убийството на младата журналистка. Бившият американски президент Бил Клинтън, изиграл ключова роля за постигането на споразумението от 1998 г., каза, че "сърцето му е разбито". "Не можем да зачеркнем последните 21 години на трудно постигнат мир и напредък", написа той в Туитър. Северноирландски политици пак предупредиха, че намерението на Великобритания да напусне ЕС може да подкопае мирния процес и че всяко връщане на ограничителни мерки и съоръжения по границата между Ълстър, както е наричана областта, и Република Ирландия ще бъде взето на прицел от екстремистите.
В редица градове в Северна Ирландия се събраха стотици на бдение за Маккий, която беше и активистка на движението за права на хомосексуалистите. През последните две десетилетия бомбените експлозии в Северна Ирландия бяха останали в миналото и така беше доскоро. Но ето че сега миналото отново се повтаря. Моделът е печално известен: телефонно предупреждение и после - експлозия. Но не и извършителят на деянието, от което, за щастие, не пострада никой. Експлозията разтърси една страна, която днес и бездруго е по-разединена от когато и да било. Още от деня на референдума за Брекзит през 2016 г. постоянно се повтаряше, че мирът в Северна Ирландия ще бъде сериозно застрашен, ако между двете части на Ирландия възникне "твърда" външна граница на ЕС. Това, че основните
политически сили в Северна Ирландия незабавно осъдиха
нападението, дава надежда, че не се връщат времената на старото барикадно мислене.
Преди това през 2009 г. бяха извършени едни от най-кървавите нападения срещу британски военни и полицаи в разделената на католици и протестанти Северна Ирландия, които също напомниха за кървавите времена на тероризъм, страх и невинни жертви. Тогава неизвестни нападатели убиха двама млади британски войници в базата в Масерене, северозападно от Белфаст. При атаката бяха ранени четирима души - двама военни и двама цивилни, единият от които полски емигрант. Това бе първото нападение след примирието между католици и протестанти от 1998 г. Отговорността бе поета от "ИРА истински", които се отцепиха от оригиналната Ирландска републиканска армия (ИРА) през 1997 г. и се обявиха против мирния процес. По същото време в град Крейгавън, близо до Белфаст, бе убит един полицай. Нападението е извършено в район, населен предимно с католици. За това убийство отговорност пое друга отцепническа групировка от ИРА от 1994 г. - "ИРА приемственост", която също се обяви против мирното регулиране на конфликта. Именно те са гръбнакът на появилата се преди няколко години "Нова ИРА", която обедини подобни маргинални групировки.
Най-известната военна групировка е републиканската ИРА, на която освен армията и силите за сигурност й противостоят юнионистки военни формирования като Асоциацията за защита на Ълстър и Доброволческите сили на Ълстър. Преди 10 години тези три основни групи подкрепиха мирното споразумение за взаимно управление на Северна Ирландия. "ИРА истински" и "ИРА приемственост", както и още няколко по-малки републикански отцепнически формирования се обявиха против мирния процес. През 1998 г. "ИРА истински"
извършиха своя първи и най-кървав атентат
в историята на Ълстър. Те взривиха няколко бомби в град Ома, където в мир живеят и двете общности, при което убиха 29 души, а ранените надхвърляха 200. Сред загиналите имаше деца и две бременни жени, което предизвика истински гняв сред католиците и протестантите и подкрепата за групата рязко спадна. През 2000 г. бойците обаче взривяват няколко бомби в Лондон и Бирмингам, без да се стигне до жертви. След това групировката мина в дълбока нелегалност, за което помогна арестът на нейните ръководители, сред които беше и лидерът й Майкъл Маккевит, осъден на 20 г. затвор за терористична дейност. През ноември 2007 г. бойците стреляха по полицаи в Северна Ирландия, като по този начин искаха да предупредят католиците да не постъпват на служба в нея. Спецслужбите успяха да предотвратят атентат с кола бомба, която беше заредена със 136 кг експлозив, пред британска военна база в селището Касълуилан.
Според различни данни тези няколко отцепнически организации наброяват от няколко десетки до 250 активни членове, разделени на нелегални бойни клетки. Британските специални служби отдавна предупреждават, че те са се прегрупирали, разполагат с достатъчно оръжия и експлозиви за атентати и най-важното, са с ново ръководство, което е решило да продължи борбата с помощта на "стоманата и кръвта". Както се предполага, организацията се финансира предимно от дарения на ирландци, живеещи в САЩ, и от подкрепящи я местни жители. Групировките са традиционно силни в граничните области между Северна Ирландия и Република Ирландия.
Раните на Северна Ирландия са дълбоки - Кървавата неделя, Енискилън, междуобщностните убийства на католици и протестанти в Белфаст от паравоенни групи от двете страни и стрелбите и силовите действия на британските сухопътни войски и Кралската полиция на Ълстър.
Времето не е излекувало напълно омразата, недоверието и страха на въвлечените в десетилетния конфликт. Страховете, че мрачните дни на "Смутните времена" може да се върнат, са подклаждани от факта, че поколенията след 1998 г. не помнят насилието и отново се поддават на внушения за превъзходството на едната общност над другата, плюс историческия романтизъм от "добрите стари времена" на битката за каузата. Друго нещо, което не помага, е, че споделящото властта правителство на Северна Ирландия е временно спряло работа от две години заради спор между главните протестантски и католически партии. Затова е наложително всички участници в спора за Брекзит да разберат най-накрая по колко опасен път са тръгнали и че е време да се намери някакъв разумен изход от тази ситуация.
