"Мярка за неотклонение "задържане под стража" се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление." Това е записано в чл. 63 от действащия български Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). И в общи линии с това се изчерпват обективните критерии, които законодателят е обявил и за които един съдия трябва да следи, преди да се произнесе дали едно лице остава, или излиза от ареста.
Единствено е направен някакъв опит да се обясни какво трябва да се има предвид под реална опасност за укриване или извършване на престъпление. Приема се, че такава има, ако задържаният е рецидивист или ако е вече осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, или пък, ако е привлечен като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 години затвор, както и ако е бил призован, а не се е явил, без да има уважителни причини.
И толкова. Останалото е субективизъм,
на преценка на съдиите, които единствено могат да постановяват мярката за неотклонение "задържане под стража". Нещо, което изобщо не е добре дошло, особено в България. Защото у нас точно мярката за неотклонение започна да се превръща в нещо като повече от присъда. От една страна, нерядко служи като наказание за лица, които после изобщо не биват осъждани. Но те лежат с месеци и дори години в арест без никаква присъда при очевидно нарушение на презумпцията за невиновност. И после Европейският съд в Страсбург присъжда стотици хиляди евро на година в дела срещу България - за незаконен арест, за прекомерно задържане, за задържане без основание. И тези пари не ги плаща съответният съдия или прокурор, а данъкоплатецът.
От друга страна пък, "задържането под стража" се разбира твърде повратливо. Един съдия оставя едно лице в ареста, а само няколко дни по-късно друг магистрат при същите налични доказателства, при същата фактическа ситуация относно поведение, престъпление, минало го пуска.
Да вземем актуалния случай с
надзирателя, който в пияно състояние блъсна с автомобила си 16-годишно дете,
което почина на място. Първоначално Пазарджишкият окръжен съд го пусна на свобода, като му определи парична гаранция в размер на 10 000 лв. Последваха протести на близките на загиналото момче. И как иначе, след като според установеното от прокуратурата се оказа, че надзирателят е шофирал с 1.58 промила алкохол в кръвта. Веднага след инцидента надзирателят бе отстранен от длъжност, срещу него започна дисциплинарно производство, а Министерството на правосъдието пусна нарочно съобщение, че винаги в такива случаи било безкомпромисно. Прокуратурата му повдигна обвинение и поиска от съда да му наложи постоянен арест. Защото престъплението е тежко, защото е извършено в пияно състояние, защото може пак да го направи. Съдът в Пазарджик обаче го пусна срещу гаранция. Само дни по-късно, без да се е променило каквото и да е,
Апелативният съд в Пловдив отмени определението и наложи на надзирателя все пак „задържане под стража“. Магистратите приеха, че има доказателства, че е извършил деянието, както и че има опасност той да извърши престъпление.
Подобна беше и историята и с Вълчо Арабаджиев, сина на Ветко Арабаджиев. Първоначално хотелиерският син, който е обвинен в пране на пари, бе освободен срещу 20 хил. лв. гаранция. При това на заседание, на което журналистите не бяха допуснати. Аргументите да бъде пуснат в общи линии бяха, че той учи в чужбина, не знаел какви са тези 2.5 млн. евро на баща му и майка му и ред подобни.
Само дни по-късно вече апелативният съд в София прие, че
синът на Арабаджиеви няма как да не е предполагал, че внесените
от него в банкови касети 2.5 млн. евро са придобити чрез престъпление. "Несериозно е да се приеме, че не е бил запознат с начина, по който са действали фирмите на неговите родители", аргументира се апелативният съд. Според адвокатите обаче, когато Вълчо бил внесъл парите в банка, срещу родителите му не е имало образувано дело, така че той е нямало как да знае откъде са сумите. Така в аргументи и контрааргументи, в шеги и закачки един съдия приема едно, а друг друго.
Или пък да вземем случая с депутатския брат, който стана толкова известен, че чак в пленарна зала го разискваха депутати, главен прокурор и вътрешен министър. Та Илия Стоилов, брат на депутата от БСП Георги Стоилов, е обвиняем като лидер на банда за рекет, разпространение на дрога и нанасяне на телесни повреди и бе арестуван от ГДБОП през октомври м.г. В края на август обаче спецсъдът го освободи с "подписка" и оттогава той се оказва в неизвестност, твърдяха някакви източници от МВР. Оказа се, че той е напуснал страната легално и това бе потвърдено и от Сотир Цацаров, и от Валентин Радев. Самият Илия Стоилов пък написа официално писмо, че е обект на атака от страна на ГЕРБ, и дава като примери как майката на подалия сигнал срещу него е активистка на партията. Това обаче е друга тема. Тук става дума за това, че съд е пуснал, и то срещу подписка, човек, обвинен не за какво да е. А много други стоят в арестите примерно за кражба на два буркана с чушки.
Примерите в тази посока могат да бъдат продължавани до безкрай. Нещо, което показва, че
проблемът със задържането под стража е много сериозен
Защото може ли някой да обясни защо примерно надзирател беше пуснат от ареста първоначално, защо се пускат на свобода и куп други пияни шофьори, убили хора на пътя, защо се пускат крадци рецидивисти, за които е ясно, че пак ще отидат да крадат, защо се пускат изнасилвачи, за които е ясно, че пак ще изнасилят, а в същото време примерно съд и прокуратура са се запънали за отстранената кметица на "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова и ги държат в ареста вече месеци наред. Обяснението за продължаващия арест на двете жени е, че могат да извършат друго престъпление. Но какво? Те са отстранени от длъжност. А и делото е вече в съда с все обвинителния акт.
Нима са били преди това осъждани? Или пък са дали основание да се смята, че ще се укрият? Или как точно ще окажат влияние върху някого по делото, след като третият подсъдим, който е и свидетел, си е в ареста, а пък другият основен свидетел ходи от телевизия на телевизия да потвърждава показанията си, че му е бил поискан подкуп? Но не. И прокуратурата, и съдът не ги пускат. Същите тези прокуратура и съд, които странно не говорят за случаите, в които пуснати от тях лица, и то тежки бандити, изчезват и ги няма с години. Примери много, ама много. И тук не става дума дали Иванчева и Петрова са виновни или невинни. Това може да го каже само съд, и то на три инстанции. Обсъждаме разтегливите принципи и критерии, по които прокуратурата иска, а съдът налага или не налага "задържане под стража".
Има само един начин да се сложи ред в налагането на мерките за неотклонение. Става чрез налагане на финансова отговорност - магистратите да са отговорни, когато се окаже, че неправилно са задържали хора с месеци, или пък такива, които след техните действия и решения остават ненаказани.
