С приближаването на следващото преброяване на населението през 2021 г. въпросът за промяна на броя на общините ще става все по-актуален. Фактите показват, че е необходимо обединяване на административни единици в някои части на страната. Има поне шест причини за такава реформа.
Продължаващият спад на населението в редица райони води до
все по-фрапиращи съотношения общински чиновници - обслужвано население
Това показват и данните на Министерството на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители. Общините с най-малък брой чиновници спрямо населението са Столичната община, Казанлък, Добрич и Перник. Във всяка от тях се падат над 500 души население на всеки общински служител. Подобна е ситуацията и в повечето по-големи градове без Плевен, където данните показват 247 души на общински служител.
Доста различна е картината в малките общини. Класически пример е община Трекляно в област Кюстендил, където на всеки 26 души се пада по един общински служител. В 41 български общини на един местен чиновник се падат под 100 души население.
Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.
Дисбалансът в съотношението между общинските служители и местното население се дължи в голяма степен именно на знаменателя в уравнението – броя на хората, които живеят в една община. Колкото и малобройно да е населението, общинската администрация трябва да извършва определен минимум услуги.
Факт е обаче, че има
общини, които не отговарят на първото по ред изискване на Закона
за административно-териториалното устройство за създаване на община - наличието на население над 6 хиляди души. По данни на НСИ между 2000 и 2017 г. броят на тези общини се удвоява. През последната година една четвърт от всички общини (общо 72) не отговарят на това изискване на закона.
По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация има в Северозападна България. В допълнение има 15 общини, в които населението е близо до критичния минимум - държи се над 6 хиляди, но под 7 хиляди. Тенденцията в повечето такива общини е към спад.
Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен поради следните произтичащи от това проблеми: превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес; изключително ограничени собствени приходи на общината и де факто пълна фискална зависимост от централния бюджет; достигане на нездравословно високи съотношения между числеността на чиновниците и местните жители, т.е. липса на административна ефикасност.
Продължаващият отказ от провеждане на териториално-административна реформа въпреки демографската логика води и до
невъзможност за провеждане на местни политики,
вкл. и с европейско финансиране, поради липса на административен капацитет и достатъчно средства. Показателен пример е една от най-малките общини – Ковачевци, с население под 1700 души. Към средата на 2018 г. тя няма нито един лев усвоени средства по оперативните програми на ЕС. Други 9 общини имат само по един успешно завършен проект в настоящия програмен период (2014-2020).
От старта на оперативните програми българските общини са използвали общо 10.7 млрд. лева (към 15 юни 2018 г.), като са използвани средно по 1513 лв. на човек. Най-много са изплатените евросредства в Созопол и Костинброд – единствените с по над 5000 лв. на жител.
Малките общини в страната са изправени пред
сериозни трудности и в сферата на образованието
Разликата в качеството на образованието стана особено ясна след затягането на контрола на зрелостните изпити. Докато по-големите общини и области продължават да постигат сходни резултати, в някои части на страната спадът на средните оценки и ръстът в дела на неуспешно положилите изпита са значителни.
През 2018 г. само пет общини са със средна оценка под среден 3.00. Няма нито една община със средна оценка над 5.00, но пък цели 90 са с над 4.00, а 15 – с над 4.50. Това е за общо 237 общини, където са се провели зрелостни изпити. В останалите няма нито едно училище с поне един явил се ученик.
Тежкото демографско състояние на редица общини и неспособността на местните власти да влияят върху социално-икономическите се отразяват и на трудовите пазари.
И през 2017 г. съществуват компактни
клъстери от общини, които биват „заобикаляни” от цялостното подобрение
на икономическата конюнктура в страната.
Човек може да пропътува 206-те километра от Макреш (Видинско) през Вълчедръм (област Монтана) до община Ябланица (област Ловеч), без да мине през нито една община с безработица под 25%. Подобни са и в смесените райони в североизточната част на страната ( Самуил - Венец - Хитрино - Каолиново - Никола Козлево).
Сред причините за това са слабата бизнес активност в тези и близки до тях общини, както и сравнително ниската трудова мобилност на населението, включително и заради проблеми с квалификацията и образованието на местните.
