Иван Ненков е автор на стихове и песни, които изпълнява и сам, но и са част от репертоара на известни наши изпълнители като Тони Димитрова, "Тоника СВ", "Фамилия Тоника"  и др. 

- Вие съчинявате, но и изпълнявате музика, пишете и стихове. Как се почна?
- От 3-годишен имам влечение към музиката и правех опити за поезия. Учех във Варна, където попаднах сред много интересни хора и творчески среди на поети, писатели, музиканти, художници, артисти (пo-конкретно се запознах с варненския актьор Стойко Пеев, който изигра някога ролята на хан Аспарух във филма на Людмил Стайков). В този период пишех повече стихове. Изпращах някои от творбите си на тогавашните вестник "Септемврийче", "Пламъче", "Родна реч". Започнаха красивите мигове на литературни четения, публикациите, нощите край маса. Клубът на културните дейци беше близо до гарата, разположен на два етажа. Писателите и художниците бяха врата срещу врата, а аз осъмвах, където пожелая, нямаше значение при кого, защото вършехме едно и също (смее се). 
- Добре, това са стиховете, а музиката?
- Около 8-и клас се запознах с другата ми жена - китарата. Първата ми китара (седемструнна) беше подарък от по-голямата ми сестра, която ми я донесе от Съветския съюз. Струваше 8 рубли. Понаучих се да свиря с питане, с помощ от приятели и роднини. Моят братовчед Минчо от Варна ми показа първите три най-елементарни, но задължителни акорди: Am (ла минор), E (ми мажор) и Dm (ре минор). С комбинации от тях могат да се свирят десетки простички мелодии... В началото пръстите много ме боляха, протриха се от струните. Но аз упорствах. Първата песен, която засвирих, беше "Над Мисисипи пада чудна лятна нощ..." След месец-два започнах да посвиквам, постепенно намерих моя хват, научих малко и голямо "баре"...
- А темите? 
- Наред с политическите песни, които бяха популярни тогава, се промъкваха и такива, в които политиката беше любов. Тогава се запознах с група "Вълна" - Мария Бъчварова, Владо Левков, Бойко Богданов (вече наш популярен театрален режисьор). Тогава записах висше образование, последва и казармата, където пишех вече пародии, с ирония и сарказъм, насочени срещу режима и дисциплината. Така си изкарах няколко ареста - заради фейлетони, бягства през оградата и сатирични стихове, в които се разпознаваха някои от офицерите. Служех в артилерията и китарата стоеше под леглото, но ми даваше стимул да оцелея в тази среда. 
Като студент се срещнах с изпълнители, които ми бяха идоли и започнах дори да работя с тях. Правехме опити за създаване на дуети, триа. Най-напред с Асен Масларски - аз учех филология в Шумен, където беше и той. Имах колоритни приятели - Краси Недев, сега юрист, шегобиеца Данчо от Провадия, Владо Стоянов - бард, поет и преводач, който свири и преподава и пътува в чужбина. Запознах се и с моята съпруга, с която като на шега се събрахме, родихме двете си деца, които също пеят. Малката ми Божана още като дете имаше 8 клипа в "Лека нощ, деца", по проект, създаден заедно с композитора Веселин Наков. Тя има вече собствени песни, чиито текстове и музика са нейни. Голямата ми дъщеря беше най-малкият член на "Фамилия Тоника" от 1995 до 1998 г. На концерти тя изпълняваше песни на Сия Бинчева, изпълнителка от първата "Тоника", която по-късно замина в САЩ. 
- А как започнахте да пишете за нашите естрадни изпълнители?
- Контактите с големите изпълнители може би тръгнаха от публикациите ми във в. "Пулс", сп. "Аудитория" и от няколко конкурса на национално ниво.  От 1982 г. се занимавам и с театър, пиша песни  за театрални спектакли, пътувах с актьори. Запознах се с Бойко Илиев - създателя на първия частен театър "Диалог" (отначало се помещаваше в СУ), Анастас Попдимитров (сега шеф на театъра във Враца), Карамфила Кръстева (актриса, която сега е в САЩ). Първото ми съприкосновение с театъра и театралната музика беше постановката "Езоп" (само 3 пъти играна в България). След това с Карамфила и Бойко направихме спектакъл по пиесата "Апетит за череши" на полската авторка Агнешка Ошецка, направихме спектакъл по книгата на Веселин Андреев "Соната за Петя Дубарова". Написах няколко песни за тази пиеса по стихове на Недялко Йорданов и по стихове на самата Петя. Направих музика за едно от най-хубавите стихотворения за Петя, което написа Ангел Малинов, мой състудент. Песента стана любима на нейните родители. С тази песен заедно с Ваня Костова открихме дом-музей "Петя Дубарова" и паметника, посветен на нея, в морската градина в Бургас. 
Покрай публикациите в "Пулс" се запознах с поетесата Маргарита Петкова, която работеше с композитора Стефан Димитров и заедно пишеха песните на Богдана Карадочева и Васил Найденов. Запознах се и със "Щурците" - покрай друга публикация в "Пулс", която написах на 20 години. Стихотворението попадна по някакъв начин в Кирил Маричков, който направи музика, и тази песен се пееше на всичките им концерти, както и във филма за "Щурците", и в албума "Мускетарски марш", където компания ми правят поетите Александър Петров, Миряна Башева, Валди Тотев и Кирил Маричков и Петър Гюзелев като композитори. Началото на професионалната ми работа в музиката започна със запознанството ми с Кристиян Бояджиев, с когото пишехме детски песни. Тогава Маргарита ме срещна с Георги Мамалев, който направи дуо с Велко Кънев, след това трио НЛО с Павел Попандов, а накрая се появи и телевизионното предаване Клуб НЛО, с което работих 6 години като автор на песни. Невероятно много са хората, които познавам, но няма как да не спомена и Стефан Диомов и неговия племенник Стефан Маринов-Чечо, който е музикант в Швейцария, където изгради и семейство.
- А защо заминахте за София? Вие сте от Несебър. В столицата ли е по-добър животът?
- След т.нар. преход от 10 ноември и т.нар. демокрация в Несебър се случиха много неща, в които нямаше нищо демократично. В началото аз бях учител в морски санаториум между Слънчев бряг и Свети Влас. За съжаление красотата на това място привлече интереса на "инвеститорите", започнаха натиск и съдебни спорове, докато се съсипа училището към санаториума, където имаше и болни деца. Те бяха преместени около Малко Търново, защото мястото трябваше да се освободи за други цели. Тогава смених работата си. Започнах да работя като журналист. По-късно прекъснах и тази работа, защото в редакцията ни се намесиха мутри, беше пребит главният ни редактор заради публикации във времето на мирния преход, който само ние знаем колко беше мирен. 
- Какъв е точно животът за барда сега? Ще имаме ли нови поколения, продължаващи традицията?
Винаги ще има, но за съжаление ще остават извън светлината на прожекторите. В момента тази музика е неглижирана и не звучи дори в националните медии. Много малко е истинската българска музика. Ние знаем вече кой определя музикалната среда и звученето, за съжаление. Но както дойдоха тези явления, така и ще си отминат. Защото някъде някой създава истински неща, идва времето, когато се проявява интерес и се налага истинското. А тези, създаваните между другото и само за да устроят някого или да обслужат времето, в което живеят създателите им, постепенно отмират и никой не ги помни. Истинското остава независимо дали се случва в столицата, на сцената или в гаражите (откъдето са тръгнали всички големи групи и изпълнители).