Какво прави президентът Румен Радев, когато ходи на Европейски съвет в Брюксел поради липса на редовен премиер? Среща се с войнолюбци. Но в България изразява непоносимост към тях.
На последния Европейски съвет през миналата година българският президент се подписа под заключенията на 15 декември, в които се казва: "Европейският съюз остава ангажиран с предоставянето на политическа и военна подкрепа на Украйна, по-специално чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира и военната мисия на ЕС за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна и като засили предоставянето на подкрепа на двустранна основа".
Седмица по-късно той остави в сила решението на Народното събрание за военна помощ на Украйна, но даде да се разбере, че го прави с отвращение. "За съжаление, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с огромно мнозинство и задължиха служебното правителство да сключи договор с Украйна за такава помощ", каза той на 23 декември в отговор на критиките на лидерката на БСП Корнелия Нинова, че не е наложил вето. С други думи, назначеното от Радев служебно правителство е невинно, самият той не е поемал никакъв ангажимент в Брюксел, а войнолюбци извиват ръцете на борците за мир в България.
Къде президентът е искрен - в Брюксел или в София?
Правилният отговор е: нито там, нито тук. Когато човек има коренно различно поведение на две места, вероятно гледа да угоди на трето. За да бъде разгадано поведението му, най-добре е да не се слуша какво приказва, а да се провери какво премълчава. В новогодишното си приветствие към българския народ той укри в словесната плява едно рационално зърно. Каза ни, че "близо до нас избухна опустошителна за Европа война, която продължава да се разгаря и ожесточава". После продължи в същия тон, че "и тази година не ни подминаха природните бедствия". Излиза, че няма виновни, защото всичко се е стоварило от небето. За природните бедствия може да е донякъде прав, но дали е така за войната? Тя едва ли се самозапалва като горски пожар в летните горещини. Радев е единственият висш военен начело на държава в ЕС, но само той пропусна в новогодишното си послание да спомене причинителя на войната. Сякаш във висшите военни школи са го учили кога и как се берат билки и гъби, а не кой и как управлява оръжия.
Всички знаят кой е агресорът, но езикът на българския президент не можа да се обърне и да каже "Русия". Ако се придържа към правилото да говори за Русия само добро или нищо, ще излезе, че вече я е отписал. Но Русия не бива да се третира като умряла работа. Тя е голяма и все някой ден ще намери сили да се опомни. Тогава тайните или явни съмишленици на подпалвачите на война ще се чувстват неудобно.
Радев няма защо да чака неопределеното бъдеще, защото и днес
има причини да е конфузeн
Не толкова пред Путин, който не му прати поздравителна картичка, а пред българското общество и европейските партньори на България. Все по-видимо става, че президентът изолира България в европейския ъгъл, въпреки че за заблуда вдига безполезен шум за влизане в Шенгенската зона. Европа не само не бърза да я приобщи в пространството без вътрешни граници, но изостря своята подозрителност към политиката на българските власти. Причините са две: безнаказаната корупция на високо равнище и добавеното през миналата година двуличие към руската агресия. Това са същите две причини, поради които през 2022 г. бяха замразени 6,3 млрд. евро, полагащи се на Унгария от редовния европейски бюджет.
Президентът получава информация от първа ръка и вероятно разбира, че ако върви по пътя на унгарския премиер Виктор Орбан, трябва да подготви държавата за самозадоволяване при евентуално пресъхване на европейската помощ. Едва ли е случайно неговото предупреждение в новогодишното му послание, че "никой отвън няма да се загрижи за нашия напредък, за нашето достойнство и място под слънцето, за бъдещето на нашата Родина и децата на България". Това означава, че или не разбира смисъла на европейската солидарност, или е решил, че държавата може да мине без нея в името на други ценности.
Въпреки че владее чужди езици,
Радев показва затруднена способност
за разбираема комуникация със своите европейски партньори. В това отношение той може да се окаже по-зле поставен дори от Бойко Борисов, който разчиташе на безсловесно общуване чрез жестове и език на тялото (прегръдки, потупване по гърба и пр.) Ако трябва с две думи да се оцени европейското му присъствие, те са отчуждаване и студенина. Поканата на концерт във Виена и очакваното на 23 януари посещение в България на австрийския канцлер Карл Нехамер едва ли ще разтопи ледовете, защото Радев вече развива синдром на еврофобия, от който преди него заболя лидерката на БСП Корнелия Нинова.
По-нататъшните му участия в Европейския съвет ще бъдат мъка за душата му, защото решителността на Европа да помага на Украйна расте, а неговата намалява. Най-доброто, на което може да се надява, за да спаси авторитета си, е да се състави редовно правителство с премиер, който да го отърве от брюкселските му страдания.
