Безспорно 5 март ще остане важна дата в европейската история. Във вторник сутринта европейските граждани се събудиха с послание, отправено им от един национален лидер на собствените им езици. Френският президент Еманюел Макрон публикува своето послание за спасяването на Европа - или по-скоро за възраждането й - на всичките 24 официални езика на ЕС в подбрани медии във всяка членка и в социалните мрежи. Това е без прецедент в ЕС досега. Използвайки медиите и социалните мрежи, френският президент успя да се обърне директно към европейските граждани, прескачайки множеството национални прегради.
Проблемът е обаче, че посланието му е по-скоро символично
Той добре напипва най-големите предизвикателства пред Европа – лъжата и измамата, тоест фалшивите новини и политиците, които обещават лесни решения на сложни проблеми; проблемите с демокрацията; нуждата от обща отбрана; климатичните промени; свободната търговия, но и държавно-защитените индустрии; доминацията на интернет гигантите; технологичното изоставане на Европа. Всичко това наистина са най-големите проблеми на Европа, много преди миграцията. Но откъм идеи посланието на г-н Макрон е слабо.
Защита на кои демокрации?
Обръщението му на практика надгражда речта му от Сорбоната, с която той връхлетя на европейската сцена няколко месеца след избирането му за президент. Той претопля някои от старите си идеи, други доразвива, а трети са съвсем нови. По най-важната тема, включително и според неговия анализ на положението в Европа - подкопаването на демокрацията - предлага създаването на Европейска агенция за защита на демокрациите. Любопитното е, че думата е поставена в множествено число, но от предложението му става ясно, че то се отнася само за развитите демокрации. Макрон предлага въпросната агенция да изпраща експерти у страните членки, които да им помагат в борбата срещу кибератаки и манипулации по време на избори. Вероятно тук огромна роля е изиграл личният му опит от президентските избори, когато Русия се опита в последния момент да преобърне вота в полза на Марин льо Пен чрез хакване на мейлове и кампании в Туитър и Фейсбук. Отвъд това идеята му очевидно засяга само развитите демокрации, като целта е да бъдат пазени от външни вражески сили.
Но какво правим с демокрациите, застрашени отвътре?
Като унгарската, полската, българската, хърватската. Тези млади и слаби демокрации са застрашени както отвътре, така и отвън. Не само това, но и развиват туморите си с помощта на европейските политически партии, за които Макрон не предлага решение. Той препоръчва единствено да се забрани финансирането на партии от заинтересовани страни извън ЕС. А като добавим към това и факта, че той се обръща към европейските граждани по повод изборите за Европейския парламент през май, които той правилно нарича съдбоносни за ЕС, това допълнително олекотява съдържанието на обръщението му. Човекът, който се бореше със зъби и нокти за транснационална изборна листа и за разбиване на монопола на европейските политически партии, не споменава нищо за стената, която националните партии изграждат между гражданите и ЕС.
Протекционизъм по макронски
Друга тема, която виси във въздуха вече от доста време и за съжаление не предизвиква достатъчно задълбочена дискусия, е опитът на Франция и Германия да възстановят меркантилизма като отговор на предизвикателствата пред свободната търговия, създавани от протекционистични режими в Китай и САЩ. Макрон все още не може да преглътне решението на Европейската комисия да забрани сливането на два европейски гиганта – френската железопътна компания Alstom и германската Siemens, което щеше да направи една гига европейска компания. Според френския президент, а също и според управляващите в Берлин, създаването на мегакомпании в Европа е единственият възможен отговор на държавно-спонсорираните концерни от Китай и САЩ. Това обаче представлява реална заплаха за конкуренцията, която и сега не е безпроблемна в ЕС, тъй като вътрешният пазар не е завършен.
ЕС има сериозен проблем с Китай
и той ще бъде повдигнат отново по време на предстоящата през пролетта среща на върха ЕС - Китай, но голяма част от този проблем е вътрешен – това, че ЕС все още не намира сили в себе си да се заеме с проблема със залитането на цялата югоизточна и централна част на Съюза към Китай – така нареченото партньорство 16 + 1, което Китай много умело използва, за да влезе в ЕС през задния двор. Създаването на стратегически индустрии, ползващи се с държавна, съответно и ЕС подкрепа, няма да реши този проблем, но за сметка на това ще задълбочи проблема с глобалната търговия. Макрон предлага в своето обръщение да се дават преференции на европейските стратегически индустрии (да не говорим какви спорове ще предизвика въпросът кои индустрии да бъдат определени за стратегически), което означава всички по-малки държави членки да останат изолирани от глобалната надпревара.
И все пак Макрон сложи пръст в раната
Всъщност няма никакво значение дали сме съгласни с Макрон. Дори е полезно за дебата да не сме. Важното в случая е, че той постави на масата най-големите проблеми пред Европа, като по този начин се опитва да измести наложения от популистите фалшив дневен ред на съюза. Всички негови идеи са пречупени през френската перспектива, френското виждане за европейската цивилизация и европейския хуманизъм. Но този възглед е само един от 28 (все още). Обръщението на Макрон директно към европейските граждани показва, че европейското лидерство е възможно. Той е също и подаване на ръка към онези политически лидери, които все още не намират начин да излязат от черупката си. Наивно би било да очакваме лидерът на Франция да даде отговор на всички наши проблеми. Това, което неговото обръщение показва, е, че Европа е жадна за визионери. Няма нищо лошо в това да не сте съгласни с Макрон. Той точно това иска – дебати, из целия континент. Европа е бъдещето ни и в това няма никакво съмнение. Останалото са подробности, по които ще се договорим. Важното е да започнем. А още по-важното е да спрем да слушаме лъжепророците. Няма лесни решения. Светът е твърде сложен за това. И това всъщност е хубаво, защото намирането на решения на трудни проблеми движи човечеството напред. Европа винаги е била двигател на дълбоки обществени промени и е налагала обществени стандарти. Тези избори са шанс да продължим да го правим. Не само Европа, но и светът имат нужда от пътеводна светлина. В този смисъл текстът на Макрон наистина носи възрожденска сила. Тя е призив за събуждане на политическите лидери с принципи и визия.
