"Досега ни гледаха с недоверие, подценяваха ни, не ни познаваха. Вече ни имат доверие, гледат на нас с различен поглед, вече сме играч на политическата сцена." С такива думи, преливащи от гордост и самодоволство, министър Лиляна Павлова описа политическите резултати от българското председателство на ЕС. Доколко се съдържа истина в подобно (самонадеяно) твърдение, тепърва предстои да разберем през следващите години. Същественото в случая е, че управляващите са убедени, че са оставили добро впечатление на Европа и на света. А това е ценен политически капитал за ГЕРБ – водещата сила в правителството, който партията несъмнено смята да експлоатира още дълго време.
Затова можем да се обзаложим, че външнополитическата активност на кабинета "Борисов 3" и в частност на ръководните фигури на ГЕРБ няма да намалее във времето до края на мандата, въпреки че председателството приключи. Напротив,
управляващите ще се стремят да оползотворят инерцията,
останала от тласъка, който дипломацията на страната получи благодарение на 6-месечния престой начело на ЕС. Няма друго видимо обяснение за внезапното желание на премиера Бойко Борисов да оглави българската делегация, която участва в тазгодишната сесия на Общото събрание на ООН.
За последен път Борисов влезе в тази функция в далечната 2010 г., скоро след като беше поел за пръв път управлението на страната. След това остави задачата на българските президенти – първо Георги Първанов, а след него Росен Плевнелиев и Румен Радев. Защо суетният Борисов се отказа от присъствие на един от най-значимите световни форуми, трудно може да се каже. Защо реши да възобнови участието си след толкова години – това вече е съвсем очевидно и управляващите дори не крият причината.
„Това решение бе взето и с оглед на успешно приключилото първо българско председателство на Съвета на ЕС и на необходимостта да се обсъди и с други лидери темата за бъдещето на страните от Западните Балкани като фактор за мира в контекста на глобалната политика. Това послание е необходимо да бъде излъчено не само като продължение на българското председателство, но и с цел популяризиране на най-силната и резултатна външнополитическа инициатива на страната ни от много години", коментира въпроса българското външно министерство. В края на миналата година Борисов определи евроатлантическата интеграция на Западните Балкани за приоритет на нашето европредседателство. Затова ревниво пази от политическите си конкуренти лаврите на обединител на Европа, с които сам се закичи.
Това е причината, поради която избра точно настоящия момент, за да дръпне килимчето изпод краката на президента Радев, от когото се очакваше, че ще води и тази година българската делегация в ООН. По конституция държавният глава представлява страната в международните отношения.
Борисов обаче предвкусва своя шанс за слава
и не желае да остави Радев да му го отнеме. Това пролича още при провеждането на срещата на върха ЕС – Западни Балкани през май, на която премиерът събра най-важните държавни ръководители на Европа. Тогава той остави Радев да гледа отстрани, след като не му изпрати покана за участие. Държавният глава веднага разбра, че се посяга на една от малкото му реални възможности да се прояви като водач и лице на нацията. И незабавно атакува Борисов, че прекалява с "фанфарния тон" за резултатите от председателството, разрушава диалога между институциите и "тегли каруцата към автокрация". Прибегна и до оръжието, което най-много дразни герберите – високия си рейтинг и вървящите с него спекулации, че може да основе успешна собствена партия. "Бих приветствал политически субекти, които са насочени към решаване на проблемите на обществото и които срещат неговото разбиране и подкрепа", каза тогава Радев. Така подсказа на премиера, че трябва да му остави поле за действие и изява, ако не иска да му създаде неприятности.
Президентът обаче недооцени важността, която Борисов отдава на своята международна активност. Нещата не опират само до суетното желание на премиера да се нареди за снимка до първенците на световната политика, а до стремежа му да уреди своето историческо наследство. Първият му ход в тази посока беше финализирането на подготвяния с години договор за добросъседство с Македония. Последва фокусът върху интеграцията на Западните Балкани в ЕС и НАТО, която стана приоритетна задача на родната дипломация. Това, което му остава сега, е да обикаля по всеки важен политически форум на планетата и да се рекламира като фактор в постигането на този (трудно осъществим) приоритет. А какво по-подходящо място за това от Общото събрание на ООН, заседанията на който се следят внимателно от целия свят?
Първо обаче трябваше да се отърве от държавния глава. Подобен ход обслужваше и тяснопартийния интерес на ГЕРБ – от партията отдавна повтарят, че президентът се намира във "външна изолация" (любима фраза на Цветан Цветанов) и отстраняването му от участие в Ню Йорк би превърнало подобно твърдение в реалност. Така Радев беше изхвърлен от делегацията с аргумента, че е бил неин водач миналата година и сега трябвало да се въведе "принципът на редуване на участията премиер и президент". А
Борисов полетя на крилете на своите блянове,
поддържан от цялата правителствена информационна машина и гравитиращите около нея частни медийни групировки.
Напъните му да се нареди сред големите на световната сцена произведоха, както се очакваше, обичайния комичен ефект. Успя да се докопа до американския президент Доналд Тръмп и да му стисне ръката, но снимката на епохалния момент разсмя цяла България, тъй като беше очевидно набързо направена и го хвана само в гръб. Пробва да заблуди публиката, че заедно с владетеля на Белия дом е "съдомакин" на форума, посветен на неговата глобална инициатива срещу наркотиците, но удобно пропусна факта, че общо 31 държави се явяват "съдомакини" на събитието. И като по поръчка българските митничари хванаха 2 ирански тира с хероин за 46 милиона лева. Новина, достойна да бъде съобщена на Генералната асамблея, което Борисов не пропусна да стори. За негово съжаление хероиновата новина не произведе същия ефект, както преди 8 години в Берлин във фондация "Конрад Аденауер" разказа пред смаяните домакини как вътрешният министър Цветанов в момента "ходи с багер, копае и вади трупове". В ООН Борисов не посмя да импровизира както в Берлин. Предпочете да чете предварително написани банални речи, сричаше, нарече Нелсън Мандела - Мандел. Ако не беше нелепият му опит да се ръкува за 2 секунди с Тръмп и нареждането му нападателите на репортера на "Господари на ефира" да бъдат арестувани веднага, нюйоркската му визита щеше да мине в графа "Трафарет".
А у нас безпардонното му отношение към държавния глава
доведе до неочаквано сериозна ответна реакция,
възможност за която самите управляващи от глупост дадоха на Радев. По същото време се подготвяше смяната на тримата министри, подали оставки по настояване на Борисов заради тежката пътна катастрофа край Своге. Изведнъж, буквално като от нищото, изскочи дребен детайл около кандидатурата на Младен Маринов за шеф на МВР – като главен секретар на ведомството той трябва да бъде освободен с президентски указ, с какъвто е бил и назначен. Радев обаче отказа да подпише такъв документ с мотива, че Министерският съвет не е провел с него необходимата съгласувателна процедура, както изисква собственият му Устройствен правилник. И така внезапно постави парламентарното мнозинство, готвещо се за смените, в състояние на безтегловност, а правителството – на ръба на политическа криза.
В редиците на управляващите настъпи пълно объркване – партийните им лидери отправиха абсурдна покана към Радев на среща с коалиционния им съвет (все едно е негов член!), а Борисов съвсем оплеска положението, когато обяви, че спазването на правилника на Министерския съвет, който той ръководи, било "формално". Неотстъпчивостта на Радев обаче го принуди да капитулира и да проведе съгласувателната процедура. Ядосан, че излезе победен в схватката, Борисов се обърна заядливо към президента "най-сетне да си направи партията или да оглави БСП, да излезе на избори, да си подреди министри и да управлява". След което обаче се примири и обеща, че ще се съобрази с него и с процедурата, когато дойде време да бъде назначен новият главен секретар на МВР.
Цялата тази история показа, че Радев може да влияе, при това доста сериозно, върху стабилността на правителството. Видя се, че когато поиска, президентът може да нанася удари на управляващите, които да ги изкарат от равновесие. А тяхната некомпетентност и небрежността, която демонстрират към закона, безкрайно го улесняват.
И сега остава да виси въпросът –
ще се съгласи ли Борисов да подели мястото си пред прожекторите с президента, или ще упорства, че трябва да представлява сам България пред света? Приеме ли първия вариант, ще трябва да се съревновава с държавния глава, който също ратува за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Ако се спре на втория, тогава буквално изправя Радев пред стената – той има нужда от външнополитическа изява, за да бъде приеман като активен и действен глава на нацията (и политик). Няма да му остави друг избор, освен да засили курса на сблъсък с управляващата коалиция. А както виждаме, Радев разполага с възможности за политическа атака.
Най-вероятно на Борисов ще му се наложи да лавира между тези два сценария, за да избегне пряката конфронтация с президента. Трябва да мисли и за запазването на стабилността на своето правителство все пак, от което за момента не дава индикации, че възнамерява да се откаже. Няма да изостави и мечтите си за световна слава, разбира се, макар че от сега нататък ще му се наложи да мисли два пъти, преди да пресече заради тях амбициите на президента.
