Сред световните публични личности, които са оцелели след тежкия си алкохолизъм и наркомании, запазили са се трезви и чисти за дълъг период от време и до днес ходят на сбирки на "Анонимни алкохолици", са: Лайза Минели, Деми Мур, Мел Гибсън, Наоми Кембъл, Ал Пачино, Оуен Уилсън, Гари Олдман, Тоби Магуайър, Кейт Мос, Ръсел Бранд, Ози Озбърн, Бен Афлек, Парис Хилтън, Дон Джонсън, Ник Нолти, Крисчън Слейтър, Ерик Клептън, Еминем, Антъни Хопкинс, Чарли Шийн, Белинда Карлайл... И много още.
"Какъв е основният принос на Америка към световната култура? Много от вас
биха отвърнали: джазът
Аз съм страстен любител на джаза, но ще отвърна другояче: движението "Анонимни алкохолици". Аз не съм алкохолик. Ако бях, щях да се втурна на първата среща на АА и да си призная: КАЗВАМ СЕ КЪРТ ВОНЕГЪТ И СЪМ АЛКОХОЛИК. С Божията помощ това би било първата ми стъпка по дългия и стръмен обратен път към трезвостта. Схемата, по която действа АА и която изисква подобаващо признание, е първата по рода си успешна стъпка в борбата със склонността на част от хората (около десет процента от всяка произволно избрана нация) да се пристрастяват към субстанции, които им носят краткотрайно удоволствие, но в дългосрочен план разрушават не само техния личен живот, но и живота на близките им." Това пише в "Съдби по-лоши от смъртта", Кърт Вонегът.
А ето как се самоопределят членуващите в общността "Анонимни алкохолици": "Анонимни алкохолици" е общност между мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото изискване за членство в АА е желанието да се спре пиенето."
Няма такси или вноски за членуване в АА. Членовете на "Анонимни алкохолици" се издържат сами чрез собствените си волни дарения. АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политическа организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи. "Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост." - казват хората, преминали през ада на дългогодишната злоупотреба с алкохол.
"Всички ние, които сме сега в АА, трябваше да вземем едно важно решение, преди да се чувстваме сигурни в новата програма на живот без алкохол. Ние трябваше да погледнем фактите за нас и нашето пиене честно и реалистично. Ние трябваше да признаем,
че сме безсилни пред алкохола
Не знаехме какво точно представлява алкохолизмът. Имахме наша собствена представа за думата "алкохолик". Асоциациите ни се свързваха с изпадналия до крайна бедност деградирал човек. Следователно човек със слаб характер, без воля. Някои от нас така и не искаха да признаят, че са алкохолици; други го правеха с уговорки.
Така или иначе, повечето от нас почувстваха облекчение, когато разбраха, че алкохолизмът е заболяване. Виждахме вече смисъл да се борим със заболяването, защото то заплашваше да ни унищожи."
Началото на "Aнонимни алкохолици" е поставено през юни 1935 година от борсовия посредник от Ню Йорк Бил Уилсън и хирурга от Акрон, щата Охайо, които тогава са били "безнадеждни" пияници, стигнали до най-ниското стъпало на житейските си съдби. Те основават първата група на АА, за да помогнат на други страдащи от алкохолизъм да се възстановят, а на себе си - да живеят в трезвеност.
В първата среща доктор Боб разказва на Бил историята на своя живот с надеждата, че той ще го разбере и ще може да му помогне да се избави от тежащото му ужасно проклятие. И Бил го разбира, както само един алкохолик може да разбере друг алкохолик. За първи път в своя живот д-р Боб не се чувства самотен в своето заболяване. Очаквайки, че Бил ще започне да му изнася лекции, да му дава непоискани съвети, той се удивява, когато Бил му заявява:"Имах нужда от друг алкохолик и вероятно ти ми беше нужен много повече,
отколкото аз някога ще ти бъда. Ето защо ти благодаря, че ме изслуша. Сега знам, че няма да се напия, и съм ти благодарен за това." Почти едновременно те разбират, че единственият начин за тях да останат трезви е като разговарят с други алкохолици за своята обща беда.
Първият ден на трезвост на д-р Боб е на 10.06.1935 година. Вече има не един, а двама трезви, възстановяващи се алкохолици. Този ден се приема за рождена дата на "Обществото на АА".
Днес сбирки на "Анонимни алкохолици" се провеждат в близо 180 държави. Над 118 000 са групите на АА, в които членуват над 2 000 000 души с алкохолна зависимост от цял свят, които са избрали трезвия начин на живот без нито капка алкохол или друго, променящо съзнанието вещество.
В България сбирки на "Анонимни алкохолици" се провеждат в 16 града
Членовете на АА си сътрудничат с лекари и психолози от цялата страна, правят се така наречените открити сбирки на АА пред обществеността, за да разберат институциите, които се занимават със зависими, къде биха могли да ги изпратят след лечение в болнично заведение или след излежаване на присъда в затвор или затворническо общежитие. От години сбирки на АА се провеждат в няколко психиатрични отделения и болници, където се лекуват пациентите с алкохолна зависимост. "Ползата от това един алкохолик в употреба да разговаря с друг, който е бил като него, но е спрял и се е оправил, е огромна", твърдят психиатрите. Хората от "Анонимни алкохолици" наричат този изцелителен процес "споделяне на опит, сила и надежда". Сбирки на "Анонимни алкохолици" се провеждат и в няколко затвора. Пенитенциарните служители също са убедени, че срещите на затворниците с "Анонимни алкохолици" оказва благотворно въздействие. Във философията на АА пък трезвостта се поддържа най-добре, когато един трезв алкохолик предава опита си на друг, който още е в клопките на смъртоносната болест. Така процесът на общуване е взаимнополезен.
"Горещо препоръчвам на много пациенти още по време на болничното лечение, а и след изписването, да посещават сбирките на групите за взаимопомощ "Анонимни алкохолици", казва д-р Иван Добринов, психиатър в ДПБ Раднево.
"Анонимни алкохолици" не са кръстоносци, те не са и общество на въздържатели. Те знаят, че никога не бива да пият. Помагат на други със сходни проблеми... В такава атмосфера алкохоликът често преодолява прекомерното съсредоточаване върху самия себе си. Учейки се да зависи от по-висша сила и ангажирайки се в работа с други алкохолици, той остава трезвен ден след ден.", е мнението на Ф. Б., лекар, член на АА.
А как алкохолиците
остават трезви в "Анонимни алкохолици"?
Според експертното мнение на лекари сбирките действат като групова терапия и взаимопомощ. Споделянето на едни и същи проблеми и заимстването на опит от алкохолиците с по-голям срок трезвост към новодошлите, които още пият, силното желание за оцеляване, стремежът "щом те са успели да спрат, значи и аз ще мога" - това са все силни стимули за човек, който е наясно с проблема си и търси начин да се справи. Да се справи - означава на първо време да спре да пие в този свят, в който алкохолът е навсякъде в изобилие и пиенето е неотлъчна част от живот на милиони хора. Пие се в домашен кръг по всякакви поводи, пие се в заведенията, пие се по работните места, в празник и делник, на обед и на вечеря...
Всички центрове, клиники, токсикологии, психиатрии и други институции и форми на терапия, познати в традиционната медицина, са изключително полезни и животоспасяващи в първия етап от възстановяването на един алкохолик. Но нито една терапевтична програма не може да трае цял живот, в болнично заведение се лежи за кратко, а болестта е за цял живот - хронична, прогресираща и смъртоносна.
Хапчета против алкохолизъм няма открити
Има множество медикаменти, които само облекчават симптомите на алкохолизма. Проблемът е, че някои от тях създават зависимост и често алкохоликът, който се опитва да спре да пие, се "закача" за хапчета. Алкохолизмът не е излекуван, защото е нелечима болест. При спирането на употребата на алкохол се говори за ремисия, спирането за дълго време е "дълготрайна ремисия".
Много психиатри, незапознати с естеството на заболяването, препоръчват "контролирана" употреба и предписват различни препарати. Същността на болестта "алкохолизъм" е, че болният не може да контролира пиенето си изобщо. За алкохолика е недопустима и една капка алкохол. Рано или късно алкохоликът почва отново да пие заедно с хапчетата и вече е двойно зависим - и от хапчета, и от алкохол.
------
Сбирките на АА на езика на лекарите са поддържаща терапия. Самата среща със себеподобни и съвместните действия на всички в алтруистичната цел да се помогне на други страдащи превръща 12-стъпковата програма за възстановяване в един достоен и красив начин на живот. Това се харесва на бившите пияници. И да, "Анонимни алкохолици" откровено се уповават на висша сила, защото смятат, че при толкова измрели пияници в нечовешко състояние това, че са оцелели, не е просто случайност. Но висша сила така, както всеки я разбира. Без да се налагат религиозни догми и представи за божества и ирационални явления, в 12-стъпковата програма са компилирани основни духовни правила на живот, които са базисни за всички времена, народи и географски ширини - алтруизъм, чистота, помощ на ближния, доброта, безмилостна честност, благородство, прошка, служене, благодарност, мъдрост.... "Анонимни алкохолици" носят Бог, така както всеки го разбира, в сърцата си и действат по законите на Любовта.
Човекът с най-дълга трезвост в АА в България, който и до днес ходи на сбирки всяка седмица, е на 60 г., не пие вече 25 г. А тези, които не пият от няколко часа след десетилетия запои и безнадежност, чиито ръце треперят толкова силно, че не могат да си завържат обувките, но четат този текст, нека съберат последните си сили и да допълзят до първата сбирка на "Анонимни алкохолици" - може още тази вечер... Ще са добре дошли.
Сбирки на анонимни алкохолици в България
http://www.aa-bg.info/
Само факти
• Световната здравна организация (СЗО), е вписала алкохолизма в класификатора с болестите още през 1951 г.
• Почти 90 % от хората употребяват алкохол, а между 4 и 7 % от тях се пристрастяват към него, т.е. стават алкохолици.
• В България алкохолно зависимите са 5% от населението, а злоупотребяващите достигат 40%.
• По данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании от 2007 г. около 1 000 000 лица имат проблеми с употребата на алкохол, в т. ч. около 200 000 са със симптоми на алкохолна зависимост.
• В САЩ болните от алкохолизъм са над 15 милиона.
• Злоупотребата с алкохол като причина за смърт е на трето място след сърдечно-съдовите заболявания и злокачествените образувания (по данни на С. А. Левертов).
• Алкохолът е в основата на повече от 50% от фаталните ПТП и е причина за над 60% от тежките престъпления (убийства, побои, изнасилвания).
• Всяка година над 2000 семейства у нас престават да съществуват поради системно пиянство.
През 1951 г. наградата "Ласкер" е присъдена на "Анонимни алкохолици". В текста на почетната грамота се казва: "Американската асоциация по здравеопазване присъжда наградата "Ласкер" за 1951 година на "Анонимни алкохолици" като признание за уникалния и много успешен подход на лечение на този вечен здравен и социален проблем, алкохолизма".
Зависимост на ума, която те заставя да пиеш до смърт против волята си
През 1925 или 1926 година д-р Юнг лекува американския милионер Роланд Хазард Трети. По това време алкохолизмът все още не е признат за заболяване от Световната здравна организация. След проведения от д-р Юнг едногодишен курс на лечение Хазард Трети придобива необичайна увереност. Физическото и духовното му състояние са необикновено добри. И преди всичко вярва, че е придобил толкова дълбоко познание за хода на собствения си ум и скритите му изблици, че му изглежда невъзможно да се пречупи отново.
И все пак след много кратко време отново се напива. Връща се при д-р Юнг, моли го да му каже цялата истина и най-сетне я узнава. Според мнението на лекаря случаят му е безнадежден. Докторът му казва:
"Имате психиката на хроничен алкохолик. Не съм виждал дори един-единствен случай на възстановяване, когато психиката е променена до такава степен, до каквато е променена вашата".
Пациентът си помисли, че вратите на ада се затварят с трясък зад гърба му:
"Няма ли изключения?"
"Да, - отговори лекарят, - има. Винаги е имало изключения за случаи като вашия. Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се нарича духовен опит. За мен това са уникални случаи. Наподобяват по характер силните емоционални сътресения и пренастройки. Идеите, емоциите и поведението, които преди са били движещи сили в живота на тези хора, изведнъж са отстранени и напълно нови схващания и мотиви започват да ги управляват. Всъщност аз се опитвах да възпроизведа някои подобни емоционални пренастройки у вас. При доста хора методите, които прилагам, се оказват успешни, но никога не съм постигал успех при алкохолици от вашия тип."
Уилиям Дънкан Силкуърт също е световно известен специалист в лечението на алкохолизма. В практиката си е лекувал хиляди алкохолици. Той дефинира болестта алкохолизъм като зависимост на ума, която те заставя да пиеш против волята си до такава степен, че може да те доведе до самоунищожение. Зависимост, която, комбинирана с чувствителността на организма към алкохола, води до лудост или смърт, ако не спреш да пиеш.
