Нямаше и да обърна внимание на трагикомичната новина за "надбягването с каруци" край Черганово и инцидентите с цигани и полицаи в Мъглиж, ако те не ме присетиха за собствен опит с ромата. Имал съм си работа с представители на това малцинство - и не ми се преразказва, защото в този си опит съм виждал и добро, и лошо. И простодушие, и лъжливост; и добронамереност, и злодейство. Искам обаче да обърна внимание на една интересна особеност, указана ми от преподаватели в училища със смесено население. Тя е в пропорциите. Когато в един клас от трийсетина ученици учат двайсетина и няколко българчета и четири-пет циганчета, това някак помага и на двата етноса, споделиха ми поне двама учители. Българчетата ставали по-толерантни, а и някак по-задружни, пък циганчетата се стараели повече, учели по-добре, свиквали по-лесно с правилата. Когато обаче пропорциите били обратни - циганчетата били мнозинство, а българчетата - малцинство, то като че ли и двата етноса давали назад; възцарявали се лежерност и непукизъм, а общото равнище
рязко падало
Дали чисто статистически е тъкмо така и какви са критичните числа на успешното съжителство - и в клас, и в държавата, не знам. Не се наемам да гадая. Случилото се обаче край Мъглиж, обезсмъртен от Гео Милев в "Септември" с онова "Мъглиж беше пръв", е показателно. Забележете какви са първите съобщения - служителите на реда получават два сигнала за "нерегламентирани състезания с конски каруци". Патрулът, изпратен да възстанови реда, е "посрещнат с дърва и камъни". Полицаите стреляли във въздуха, а циганите ги нападали и повредели както полицейски коли, така и ранили няколко полицаи. Един полицай бил дори "ухапан" от ром - колкото и нелепо да звучи. При всички положения ромите са имали числено превъзходство.
Мисля си за случилото се и с какво е показателно. С численото превъзходство, но и с други неща. Забележете последните съобщения за инциденти от междуетнически характер. Те не са вече защото някой крадял ток или крадял друго. Или пък защото банда скинари нападнали наплашени цигани край гетото. Напротив - свързани са с веселба, спорт и развлечения! Силната музика е част от поне два конфликта с полиция през последните месеци. А това край Мъглиж е ново явление - "нелегално надбягване с каруци" или "незаконна кушия", както го нарекоха различни медии. То не е социален бунт, нито спонтанен протест срещу, да речем, високата безработица, цените на енергоносителите или слабата загриженост на властите за здраве или образование... Де да беше. Нищо подобно. Това е зле организирано и на неразрешено място - общински път, но състезание, спортно събитие! Ако забелязахте, имаше и двуколки - купени ли, или доставени по друг начин, но съвсем състезателни двуколки, чиято фабрична олекотеност абсолютно не се вписва в понятието "каруца". По света, а и вече у нас има официални състезания с такива двуколки, в тях най-често се запрягат представители на т.нар. порода "френски рисак", а доколкото знам, има и създадена наша асоциация за тези коне.
Ще ви кажа за какво ви давам тези подробности. Защото циганите около Мъглиж, а и не само там, не ми приличат на потиснато малцинство, което се чуди как да преживява в гетата си, а на население, добило самочувствие от численото си превъзходство. Макар и още в ограничени райони,
то иска да се весели и забавлява, както умее,
ала на воля. Усещането, че не си малцинство, а мнозинство, като че ти дава формалното право да живееш по своите порядки. Това, че тези порядки понякога са следствие на по-примитивни манталитетни особености, включващи представата, че числата - часове за почивка и години за пълнолетие например, не играят роля в истинския живот, не променя факта, че циганите се чувстват в правото си. Да надуват музика, когато им се разиграе сърцето, независимо колко е часът, да се женят на 13, да блокират общински път, щото са решили да си организират състезание. Сякаш казват с това - ама тука живеем ние, не вие, затова ще я караме по нашему. Вижда им се естествено.
Някой ще каже: преувеличаваш. Не. Спомняте се как едва преди няколко дни излязоха резултатите от изследване, поръчано от фондация "Фридрих Еберт" и извършено от учени от Софийския университет и БАН. Според тези резултати до 2030 година 60 на сто от територията на България ще се превърне в т.нар. демографска пустиня. А почти половината българи ще живеят в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Близо 1000 населени места ще изчезнат от картата на България в следващите 12 години. Няма да ви припомням други демографски страшилки от преди, как примерно до 2050 г. българите сме щели да сме "екзотично малцинство", а щели да преобладават етносите на ромите и турците, при това в пропорции 8 : 1.5 : 0.3 като роми, турци и българи. Дали ще е така, или не; какво точно означава това, лично за мен - свикнал да мери хората с аршина на морала, смислеността и трудолюбието, а не с аршина на гена, цвета и нацията, не е толкова важно. То и пред САЩ, и пред Русия, и пред Европа демографите чертаят тъмни цветове за след време. Не го гледам като трагедия, както не съм гледал
на белия супрематизъм
като на светъл идеал, похабен от изнежеността и размножителния мързел на бледоликите...
Ала двуколката ли, каруцата ли на нацията трябва да върви по пътя на закона. А и законът, и вкарването в пътя зависят от управниците ни. Ако не се справят, ще дойдат други. Те ще се справят, но може вече да не сме ние, които ги номинират за това.
