Протестите у нас, а и по света - Франция, Белгия, кервани към САЩ, при цялата си пъстра палитра от искания и недоволства, ми се виждат в основата си с една причина. Тази причина може да се формулира така: "усещане за бедност". Тоест тези, които се чувстват бедни, заявяват вече не само своето несъгласие, а и своята непоносимост към това чувство. 
Защо казвам "усещане за бедност", а не "бедност" ли? Ами защото 

не бедността е непоносима, а усещането за нея

Освен това бедността е изключително субективно състояние в непременно социален контекст и с много психология в себе си.  Тоест - ние, ако слезем от самолета, качим джип и се доберем до някое от най-затънтените краища на планетата, където живее племе, непознаващо още желязото, ще кажем - тия са бедни. "Тия" обаче, понеже не са ни виждали, няма да знаят, че са бедни. Ще се съизмерват помежду си, не с нас. И вождът, който има десет кози, ще е богат спрямо, да речем, Муляо Кривия, който има само една. Възможно е Муляо да таи завист към вожда, щото няма да му стига млякото. Пък вождът, ако е умен, ще дава на Муляо да пасе десетте му кози срещу допълнително гърне мляко. Така двамата ще се търпят. Това се нарича социален мир. Ако вождът  е келеме, ще мачка Муляо с надменност и безцеремонност, ще гледа да му вземе козата, къщата или жената. Ще се стигне дотам, че Муляо един ден ще вдигне тоягата. И ще падне набит или убит, или пък ще затрие некадърния вожд. Тогава ще дойде друг вожд. Може и Муляо да стане вожд. Тогава ще има десет кози, ще му викат вече Муляо Правия. Нарича се революционна промяна. 
Ако "тия" обаче видят нашите джипове и самолети, ще ги тресне културният шок. Вождът ще размени земята за джип и каса уиски, без дори да разбира напълно какво прави. Всички ще бъдат силно нещастни дълго време, докато осмислят антонимията "богат-беден" в новия цивилизационен аспект.
Преди няколко дни папа Франциск се обяви против социалното неравенство. Папата, когото някои наричат "папата социалист", след като отслужи меса в базиликата "Свети Петър", рече дословно: "Викът на бедните всеки ден става по-силен, но се чува все по-малко, задушен от силата на имащите, 

които са малко, но стават все по-богати". 

После папата даде обяд на 1500 бедни. Менюто било лазаня, пюре и тирамису, съобщиха медиите с подкупваща прецизност. 
Всичко това може да бъде преразказано със скепсис и ирония, само че аз се дистанцирам от такъв преразказ, нищо че наративът леко ме носи натам. Все пак е хилядократно по-добре свръхбогатите хора и институции да правят жестове, дори символични да са, отколкото да плащат за стени, въоръжена охрана и армии, опазващи границата между богатство и бедност в съвременния свят. Тъкмо тази граница е най-чувствителното място на човечеството - както в миналото, така и днес. Парадоксът е, че докато в миналото абсолютната бедност е била много по-голяма от днес (средновековните аристократки са имали едва по две рокли), то днес бедността се понася по-трудно, защото светът е проницаем и единен, благодарение на техническите достижения. (Помня какво ми каза една монахиня, мисля, че беше в Арбанашкия манастир, когато попитах кога е било по-леко да си монах - сега или преди векове. Сега, рече тя. Много по-трудно е, защото всичко се вижда, изкушенията са навсякъде.) 
Впрочем, понеже от революцията отидохме при религията (тези неща са по-свързани, отколкото си мислим), нека припомним чие име носи папа Франциск I. Носи името на доброволно "Обвързания в брак с нищетата" - Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне, наречен впоследствие свети Франциск от Асизи. Джовани Франческо, твърди историята, бил момък от заможна фамилия. Избрал пътя на пълната бедност по съвест, съвсем доброволно, така си и прекарал живота. Да нямаш нищо му станало пътеводен принцип. Говори се, че и хора, и животни обичали свети Франциск, обаче когато последователите му станали много, авторитетите се разтревожили и се загрижили да му направят орден. И да турят ред в схемата. Щото, ако всички нямат нищо и не желаят нищо, освен да спасяват душата си, или поне ако такива люде станат мнозинство, 

то и данъци няма да има кой да плаща, 

и в армията няма да има кой да служи, и изобщо - дори самолети и джипове няма да има кой да прави за бъдещата цивилизация. Това не само никой крал, никой министър-председател и никой министър, но и никой папа не би искал да се случи. Всъщност "министър" идва от minus, казват познавачите на латинския. Значело "малък", "малко" - така се наричали тия, които служели, тоест слугували. С производна на тая дума се нарекли и последователите на свети Франциск - "минорити". Демек "дребни", "нищожни хора", слуги на другите. 
Цялата работа е там, че министър и "женен за нищетата", слуга и господар са свързани неща.  Това, което ги свързва, се нарича "човек". Човек е и защото мечтае - за справедливост, за козите на вожда, за милиардите на Тръмп, за спасението на душата. 
Ама как - един ли мечтае всичко това? - ще попита някой. Ааа, не един, не един - ще кажа, като помисля. Ама е все Муляо.  Дори и мислител да се опитва да бъде.