„Самият смисъл на младостта, условията за навлизане в живота и подготовката за професионална кариера се промениха дълбоко за момчетата.“

Марсел Гоше, френски историк и социолог

От ВМРО предложиха химическа кастрация на изнасилвачи и педофили. Предложиха и премахване на съкратеното производство, за да няма нелепо кратки присъди за тежки престъпления. Това отеква в народните уши като нещо справедливо, сигурен съм. Много се съмнявам в резултата обаче.

Дегенератите, които извършват тези престъпления – както в Русе преди няколко месеца, така и в сливенското село тези дни, не си заслужават репродуктивните възможности, съгласен съм. Лично аз не бих изпитал капка жал, ако тези възможности

им се отнемат насила

Нещо повече: самият живот ми се струва неподходящо за подобни индивиди бреме, излишен, така да се каже, дар и тегоба за тях, очевидно не според мерките и теглилките им.

Работата обаче е там, че е добре да ги кастрират преди престъпленията им, а това няма как да стане. Едва ли ще стане без скандали и след това, знаейки нашето правораздаване. Самите пък индивиди, извършващи тези безобразни и зловещи деяния, най-често са неграмотни и примитивни. Превантивната роля на такава законова инициатива за подобните на тях не съществува, защото те първо трябва да се научат да четат каквото и да е, пък след това – да четат, ако може, и закона, който смятат да престъпят и заради което може да ги скопят по най-легален начин. Работа небъдна, според мен.

Само че пиша това не заради ВМРО и предизборните им инициативи. Пиша го

заради гигантската ножица,

която се отваря при биологическите и репродуктивните функции на човечеството днес и която е цяла революция. Вече писах, твърдя го пак, че сме в процес на бърза промяна при сексуалните навици и стереотипи в световен мащаб. Наскоро изследване, базирано върху японската сексуалност, установи, че Япония може би ще се превърне в първото асексуално общество в света. Професор Х. Грийли от Станфордския университет в книгата си "Краят на секса и бъдещето на човешкото възпроизводство" твърди, че на традиционния секс, предвиден за продължаване на рода, му остават минимум 20, максимум 40 години живот. Тезата му е, че хората в развитите страни ще спрат да правят секс с цел създаване на поколение.

Според него и други учени двойките ще използват генетичен материал от няколко клетки на кожата, за да се създадат яйца, които да бъдат оплодени от сперматозоиди на бъдещия татко. Процедурата щяла да позволи на родителите буквално да „проектират” своите бъдещи бебета. 
А за "дизайнерските" бебета ще се използват ембриони, групирани по категории, за да се намали всякакъв риск от болести. Традиционният секс ще останел само за удоволствие и забавление, ще се превърнел в нещо като хоби, смята още професор Грийли. Изобщо сексът щял да бъде освободен от функцията му за създаване на деца. Други анализатори и футуролози пък предвиждат как и сексът като проява на биологичния репродуктивен инстинкт също щял да изчезне в бъдеще и дават за пример намалената сексуална активност на днешната младеж в някои страни на света.

Този въпрос с философските, етичните, биологичните и религиозните си измерения е изключително сложен, за да рискуваме с обобщения. Нека споменем само стария Лев Толстой, който в дневниците си и такива произведения като „Кройцерова соната“ твърди, че сексът всъщност е допустим само за създаване на деца... Разбира се, нито тогава, нито днес този постулат намира симпатизанти освен у крайните аскети и толстоисти.

Аз обаче виждам

връзка между тези две тенденции в днешния свят,

които можем да наблюдаваме, включително в България. Високата наука, сексът като хоби - понякога екзотично и чудато, възпроизвеждането на човека като дизайнерски лабораторен проект, от една страна, и наличието на охотно репродуциращи се, със силен нагон маси сред по-примитивното население на Земята, от друга страна, са тенденции, пораждащи електрическо напрежение за бъдещето.

Едно време големите империи са рухвали, когато по-високата им степен на битова култура и развитата им спрямо околните племена цивилизованост са се оказвали отслабващ „държавотворния мускул“ фактор. Под „държавотворен мускул“ можете да си представите каквото си щете, няма да възразя. Аз лично си представям набор от добродетели, включително такива, които повишават волята за живот, но и за доблест, за отстояване на  собствените норми и достижения.

Този мускул неизбежно отслабва в империите вследствие изнежване на нравите и отдаване на софистицирани удоволствия. И империите рухват под натиска на околните племена, чиято първична сила е с още могъщ жизнен потенциал.

Днес самата Земя изглежда империя – повече или по-малко цялостна, поне откъм електроника. А държавотворният й мускул изглежда омекнал, някак годен само за сеанси във фитнеса.

Другият мускул – на варварите, които вече не са и отвън, дори не изглежда държавотворен. Но жизнеността му е налице.