Каква стана тя в Брюксел? Тръгнахме като аслани, върнахме се ... мани-мани. Транспортната комисия на Европарламента отхвърли всички поправки, поискани от България за промяна на пакета "Мобилност-1", известен също като Пакета "Макрон", и българските превозвачески фирми са на път да изпаднат от конкуренцията на европейския транспортен пазар. Само преди половин година младият наперен евродепутат от ГЕРБ Андрей Новаков тръбеше пред вратата на същата комисия в Европарламента: "Абсолютна и безусловна капитулация на Пакета "Макрон" и пълна победа на българската позиция тук". Патриотът Ангел Джамбазки от ВМРО пригласяше: "Законът на Макрон бе разбит на парчета".
Не аслани, ами лъвове-титани!
Тия двамата имаха славната мисия да покажат на обществото, че след тъй успешното българско европредседателство управляващата коалиция е набрала висока европейска скорост и вече няма какво да я спре. Месец преди този триумф премиерът Бойко Борисов разказваше с героично измъчена физиономия как цяла нощ е завивал с одеяла в София френския президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел, докато им е обяснявал и накрая ги е убедил, че трябва да променят предложените правила за хигиената на труда в международния автомобилен транспорт. Условията на труд са бойното поле, на което от години се разиграва конкурентната война между транспортните фирми от Западна и Източна Европа. Предимството на Изтока е, че неговите
шофьори спартанци носят на мръсно и несгодно
в шофьорските кабини и следователно струват по-евтино, докато западняците вече са се преборили за по-човешки условия на труд, което струва скъпо на техните работодатели. Освен това нашите се радват и на по-малки заплати. При състезанието за товари фирмите клиенти избират по-евтината услуга, защото в крайна сметка и с едните, и с другите постигат една и съща цел на различна цена, а именно да преместят определен товар от едно място на друго.
Открай време се знае, че тировете (TIR - Transports Internationaux Routiers, фр.) служат за международни превози. Никой не можеше да се противопостави на нашите камиони, докато возеха товари между различни държави. Проблемът възникна, когато държавите от Изтока получиха пълен достъп до европейския пазар съгласно принципа за свободно движение на хора, стоки и капитали. Това означаваше, че техните фирми могат да предложат услугите си за вътрешни превози в по-богатите държави и съответно да печелят повече и по-бързо в сравнение с международните превози. Западните превозвачи изреваха, защото на техен терен
възникна въпросът "кой-кого?"
Пред тях се откриха две възможности. Първата бе да свалят цената на труда на своите шофьори, но в държави с борбени синдикати това бе невъзможно. Втората бе да притиснат своите правителства да използват влиянието си в евроинституциите и да въведат общи правила, на които източните конкуренти трудно биха устояли. И го измислиха под лозунга "Работете като хора, а не като животни!"
Прави ли ви впечатление, че в разгорелия се спор начело са шефове на фирми, а не обикновените шофьори. Кой от шофьорите би възразил да получава по-висока заплата при по-добри условия на труд? Рискът при тях е, че при фалит на фирмите ще загубят работата си и тогава няма да получават дори толкова, колкото им дават днес. Това ли предстои? Да видим какво е положението във Франция, откъдето дойде главната съпротива срещу нашите превозвачи. Там има недостиг на хиляди шофьори на камиони. Затрудняването на външните превозвачи ще засили търсенето на кадри, каквито очевидно са дефицитни. Тамошните компании ще тръгнат
на "лов за глави" в Източна Европа,
защото камионите им стоят празни. Малко преди Коледа в България се регистрира френска фирма за набиране на шофьори за работа във Франция. Преди това тя направи същия демарш в Румъния. Разполага с 300 камиона и не може да им намери достатъчно шофьори. Предлага наши шофьори да извършват вътрешни превози във Франция, като им плаща френски заплати. Условието е следното: работят три месеца във Франция и след това се връщат със самолет в България, където почиват три седмици. Живеят при човешки условия, а не в кабините на камионите. Колко от нашите тираджии, чиито заплати в най-добрия случай са наполовина, не биха проявили любопитство към такава оферта?
Французите криво-ляво ще се оправят, но
какво да предприемат нашите фирми?
Те също имат две възможности. Едната е да подобрят условията на труд и заплащане, за да бъдат конкурентоспособни на социалния терен. Втората е да упражняват натиск над националните власти за отпор на международен терен срещу западните правителства. Започнаха от втората, защото е по-болезнено да бъркат в собствения си джоб. Само че, както се вижда, там силите са неравни. Социалната битка отдавна е спечелена от Запада и неслучайно толкова много българи напуснаха държавата си в търсене на други работодатели и други условия на труд. Тираджиите бяха в уникално положение, защото, намирайки се на своего рода национален терен в кабината на камиона, заработваха препитанието си на западния пазар. За разлика от емигрантите те можеха постоянно да се връщат в родината си, без да губят работата си на Запад. Така българските фирми не бяха длъжни да се регистрират в западни държави, за да оперират там, и съответно не бяха длъжни да се подчиняват на техните правила за бизнес и труд. Благодарение на качеството мобилност бяха
едновременно и тук, и там
Пакетът "Мобилност-1" се появи, за да запълни нормативната празнина и да отнеме тяхното предимство. Ако се опитате по сигнали на наши депутати и проправителствени медии да разберете какво се случи вчера в Брюксел, може би ще се затрудните. Оттам за кой ли път се чуват възгласи на победители. Но какво е постигнато? Нищо друго освен протакане на процедурата. Надеждата на България е да се добере като пехливанин на мазни борби до края на тепиха и да спечели още време. Предстоят европейски избори през май и ако този Европарламент не успее поради изтичане на мандата му да гласува в пленарна зала Пакета "Макрон", ще минат доста месеци, а може би и година, преди да бъде вкарана темата отново в дневния ред на следващия състав на Европарламента. Надеждата е, че тогава и Еврокомисията ще бъде друга, защото сегашната твърдо стои зад предложените нови нормативи.
Европейската машина обаче може да се забави, но не и да спре. Тя е като валяк, който трудно ще бъде отклонен. Заплахата на нашите превозвачи, че ще поискат национален референдум за излизане от ЕС, ако Брюксел не ги чуе, може да бъде отнесена към политекзотиката. Най-смисленото, което би могла да направи нашата държава, е да настоява за премахване на онези клаузи в Пакета "Макрон", които явно се разминават със здравия разум и определено са дискриминационни, като искането камионите да се връщат, макар и празни, на четири седмици в родината си.
Борбата занапред ще бъде не толкова за товари, колкото за хора. Няма значение с колко камиона разполага дадена фирма, ако стоят без шофьори. Лека-полека трябва да се осъзнае, че свободното движение на стоки се съчетава и със свободно движение на хора и няма смисъл да се оплаква отпадането на робските вериги, с които някои си мислят, че са привързали шофьорите към своите камиони.
