Руският президент Владимир Путин не би посмял да нападне страна от НАТО. Това заяви патетично генералният секретар на НАТО Марк Рюте по време на Мюнхенската конференция по сигурността миналата седмица. Още по-драматично той добави, че Москва ще се изправи пред "яростна и разрушителна атака" от страна на Алианса, ако това се случи. 

Успокояващите изявления на шефа на Алианса идват на фона на разгръщането на над 10 000 войници, кораби, самолети, танкове, ракетни установки на територията на България, Румъния и Гърция. Това е най-голямото учение на НАТО за 2025 г.  Steadfast Dart 2025 (STDT25), в което има реално развръщане на формированията от Съюзните сили за реагиране (Allied Reaction Force - ARF). 

Мнозина са позабравили

как дълги месеци преди нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. 

от САЩ и НАТО вървяха подобни успокояващи лозунги. Как Русия никога няма да нападне, че само дрънка оръжие, че Алиансът сдържа и още подобни. Така говореха и Джо Байдън, и тогавашните шефове на Пентагона - Лойд Остин, и на НАТО - Йенс Столтенберг, и куп европейски ръководители.

Единствено най-висшият военен на САЩ по онова време ген. Марк Мили, низвергнат сега от Доналд Тръмп, предупреждаваше за значителен брой жертви, за тежки боеве около важни пътища и в населени места, за използване на артилерия и балистични ракети. Все неща, които наблюдаваме вече три години.

Месец преди началото на кръвопролитната война на Москва срещу Киев руският външен министър Сергей Лавров обвърза историята с Украйна с излизане на България и Румъния от НАТО.

''Един от стълбовете на нашата инициатива е нарочно формулирана много ясно и не позволява двусмислени интерпретации. Говорим за изтегляне на чужди сили, техника и въоръжение и предприемане на други стъпки, за да се върнем към конфигурацията на НАТО от 1997 г. Това означава както изтегляне на силите от България, така и от Румъния'', обявиха по онова време Лавров и неговото външно министерство.

Затова изобщо не беше изненада, когато веднага след нахлуването на Русия в Украйна започна основно засилване и укрепване точно на Източния фланг на НАТО. Постепенно пространството бе наситено с нови десетки хиляди войници, с постоянни учения, с

покупки на самолети, кораби, бронирана техника, ракетни системи за милиарди,

започна изграждането на огромни военни бази, на обучителни центрове, военните заводи заработиха на три смени.

Страните от Източна Европа започнаха да приемат още десетки хиляди войници от Запада чрез създаването на многонационални бойни групи на принципа на т.нар. водещи държави.Така България е с водеща държава Италия, Румъния - с водеща страна Франция,  Естония - с водеща страна Великобритания ...

След срещата във Вилнюс стана ясно и, че НАТО прие три нови регионални отбранителни плана - Север, Център и Юг, съответно за Атлантика, Северна Европа и Средиземноморието и Черно море. За изпълнението на плановете бе предвидено да се разчита вече на 300 000 военни във висока степен на готовност, което значи най-елитни части - парашутно-десантни, разузнавателни групи, химически, противотанкови части, бронирани подразделения, авиационни звена, морски модули. 

Така бе ускорено изграждането на

американска база за противоракетна отбрана в северната част на Полша

Комплексът в Реджиково е част от по-широкия ракетен щит на НАТО, който според алианса е способен да прехваща балистични ракети с малък и среден обсег. Други ключови елементи са подобна база в Румъния, както и американски разрушители в испанското пристанище Рота и радар за ранно предупреждаване в турския град Куреджик.

В Полша беше разположена противоракетната система Aegis Ashore, разчитаща на 24 пускови установки Mk 41 за ракети Standard Missile 3 (SM-3), които са с радиус на действие 2,5 хил.км. От Реджиково до Москва има 1300 км, до Минск е 680 км, а разстоянието от базата до Калининград е около 200 км.

Забързано бе и изграждането на румънската база „Михаил Когълничану“, която се намира недалеч от България, и се превръща в най-голямата военновъздушна база на НАТО в Европа. Нейната цел е да защитава именно югоизточния фланг на алианса от Русия. Базата, която е разположена в окръг Кюстенджа/Констанца и носи името на известен румънски либерален политик от ХІХ век, ще струва 2,5 млрд. долара. Тя ще бъде на площ 2,8 хиляди хектара и в нея ще могат да бъдат дислоцирани 10 000 военнослужещи.

Това е само на 150 км от Варна по суша и дори по-малко по въздух и море

"Михаил Когълничану" ще разполага с нови писти за излитане и кацане, оръжейни платформи, хангари за военни самолети, а също така модерни казарми и полигони. Това ще бъде истински военен град, защото се предвижда да има училища, болници, детски градини и магазини.

Базата ще бъде по-голяма от "Рамщайн" в Германия. За това допринася нейното стратегическо положение. Тя се намира само на 20 км от брега на Черно море, на 300 км от Одеса и на 400 км от пристанището Севастопол в окупирания от Русия Крим.

Всъщност  битката за контрола на Черно море, което е ключово за сигурността на континента, става все по-ожесточена и видима. Бъдещето изцяло зависи от съдбата на войната в Украйна. Безпокойството на Брюксел и Вашингтон от голямото руско присъствие най-сериозно си пролича, когато през декември 2022 г. Комисията по външна политика на САЩ прие

Закона за сигурността в Черно море,

който определи региона като "арена на руска агресия". Тук трябва да се отбележи, че на фона на успехите, които Румъния и Полша демонстрираха в модернизацията на своята армия, в укрепването на своята сигурност, прави впечатление отсъствието на България. Въпреки че сме черноморска страна и това би трябвало да повиши ролята ни и да спомогне за модернизацията ни – военна и техническа, такива признаци не се наблюдават. 

Страната ни така и не успя да се възползва от възможността през първите месеци от руската инвазия да замени старите си съветски оръжия с по-съвременни натовски. Въпреки че през 2023 г. и 2024 г. България все пак успя да заема по-решителна позиция в подкрепата за Украйна и да придвижи през последните месеци напред проектите за закупуване на нови военни системи за армията - самолети, кораби, бронирани машини, все още у нас липсва сериозно присъствие на Алианса, каквото наблюдаваме в Румъния и дори в Албания. 

Междувренно страните от Източния фланг на НАТО, сред които и България, призоваха за засилване на военното присъствие на САЩ в региона. Това стана след срещата на външните министри на 

държавите от т. нар. Букурещка деветка (Б-9)

в полския град Лодз през 2023 г.

Форматът включва България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония и дълго време той се смяташе, че ще сплоти Източния фланг на НАТО и, че всички те осъзнават какво може да им се случи заедно и по единично.

Постепенно стана ясно, че например Унгария и Словакия, особено след идването на власт на Роберт Фицо, си играят своя игра, в която предпочитат руските опорки и Владимир Путин. Нещо повече.

И Орбан, и Фицо обсъдиха войната с Украйна не с кого да е,

а с Путин, докато никой друг дори и не си помисляше да си позволи да има какъвто и да е контакт с Русия. Дълги месеци унгарският премиер държеше във въздуха помощта за Украйна от страна на ЕС, блокираше я и я пусна едва, когато се разбра, че няма да бъдат дадени 50 млрд. евро за Будапеща.

Отделно Словакия дори започна да преследва хората, които са предоставили военна помощ за Украйна, включително и заради решението да се предадат МиГ 29 на Киев. Обявено бе дори разследване за държавна измяна, докато страните от НАТО се събираха в базата в Рамщайн, за да решат за следващия пакет помощ за Украйна.

Точно покрай Б-9 се видя, че българският президент се равнява по Фицо и Орбан

Като се има предвид, че Радев не е бутафорната фигура на държавния глава, а е върховен главнокомандващ на българската армия, плюс това, че доскоро правеше служебен кабинет след служебен кабинет, нещата са още по-остри и очевадни.

Така през юни м.г. Радев гордо заобяснява на форум на "Букурещката деветка" в Рига, че няма да има обща декларация заради разминавания какъв ще е изходът от войната. 

Още по-гордо той разказа как проекторешението, според която всяка една страна от Б-9 да предоставя военна помощ на Украйна,

било променено по негово настояване

и в резултат е приета позицията всяка страна да решава сама, по собствена преценка и според своите собствени възможности дали и как да помага на Украйна. 

Само преди дни президентът шокира с изявления, в които на практика потърси сметка на европейските лидери, че са подкрепили контранастъплението на Украйна след инвазията на Русия. 

"Кой ще поеме отговорността за стотиците хиляди жертви при контранастъплението на Украйна, което множество европейски лидери насърчаваха с утопичното уверение за победа над Русия", обяви той по време на изказването си на Софийския икономически форум.

"Защо Украйна губи войната, въпреки колосалната финансова и военна помощ, а и съвсем доскоро ни убеждаваха, че ще се случи точно обратното, защо множество европейски лидери надъхваха Украйна не да строи солидни отбранителни линии, а да започне контранастъпление с уверение, че ще победи Русия и кой ще плати цената на тези стотици хиляди жертви на това контранастъпление", нападна българският държавен глава.

Това бе поредното изявление на Радев, в което той повтаря или

защитава позиции за войната, много напомнящи тези на Кремъл

Русия например постоянно повтаря, че западните съюзници на Украйна я насърчават да воюва с цената на много жертви. Държавният глава не спря с това и продължи с опорки, използвани от Русия. "Междувременно от години се насажда внушението, че руската икономика ще рухне, но падат европейски правителства, а европейските икономически санкции срещу Москва се обезсмислят заради покупката на руски енергийни ресурси от държавите от Глобалния Юг", заяви президентът.

Радев многократно е получавал критики - и у нас, и в чужбина, за позициите си по войната в Украйна, която той първоначално наричаше конфликт. Държавният глава много пъти се обявяваше и срещу военната помощ за Киев, напук на призивите на ЕС и особено на НАТО да се дава все повече и повече оръжие на Украйна.

През юни той изненадващо отказа да оглави делегацията за срещата на върха на НАТО във Вашингтон, за което се бореше седмици наред. Стана ясно, че не е съгласен с част от позициите, които са приети от Министерски съвет и които той, ако отиде, трябва да защитава. Наложи се тогавашното правителство и министър на отбраната да му напомнят, че въпросната позиция е предварително подготвената позиция на Алианса.

Преди това 

Радев изненадващо отсъства от срещата на Парламентарната Асамблея на НАТО в София,

но използва паралелното си пребиваване в Швейцария, за да разкритикува Алианса и позицията му в подкрепа на Украйна във войната й с Русия.  "Всички държави-членки на НАТО по един или друг начин са въвлечени във войната в Украйна - чрез предоставяне на разузнавателна информация, целеуказване, оръжия, муниции, подготовка и вече има европейски лидери, които открито говорят за това присъствие",  коментира от Берн тогава президентът Румен Радев. 

Така или иначе Радев е важно звено по посока Москва, но очевидно не е само той. След като само преди дни представителят на българското правителство - социалният министър Борислав Гуцанов, не видя нищо нередно в това, че е бил заедно с посланика на обявилата България за неприятелска държава Русия Елеонора Митрофанова. 

Още по-странното беше, че архитектът на новата правителствена сглобка -

лидерът на ГЕРБ евроатлантикът Бойко Борисов,

се задоволи да каже: "Мислите ли, че ми е приятно да гледам Гуцанов с Митрофанова?". Като се има предвид, че е само въпрос на субективна преценка дали Радев или Борисов се прегръщат по-здраво с Орбан, картината е нарисувана.

Като се има предвид, че в Румъния идват непредвидими президентски избори, в които в момента води Калин Джорджеску, който не спира да сипе критики към НАТО, започва да се очертава и какво го чака Източния фланг на НАТО, ако всичко продължи, както е в момента. Дано скоро да не възникне въпросът има ли го изобщо този фланг.