Quantcast
На училище без учебник и домашни – мисията е възможна | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

На училище без учебник и домашни – мисията е възможна

Алтернативните системи на обучение изглеждат като игра, но въпреки това дават солидна подготовка на възпитаниците си
13 244
 Институт за прогресивно образование
Прогресивното образование може да бъде много различно от стандартното - например без учебници и домашни.

Напоследък стана модно училищата у нас да стават иновативни. В регистъра на МОН иновативните школа наброяват над 500, т.е. близо 1/4 от всички училища. Разместването на няколко чина или обединяването на няколко часа обаче само по себе си не прави промяната ефективна. Извън този опит на системата да се разчупи един друг вид училища у нас предлагат истински различна алтернатива на обичайните методи на обучение. В тях не дават домашни, учениците започват деня с флейта, таблицата за умножение се учи с движения, а вместо учебници работят с тетрадки, които превръщат в произведения на изкуството. Всичко това звучи чудесно, но в един момент неизбежно поражда въпроса как тази алтернатива се съревновава с "нормалното" образование и до каква степен нейните възпитаници са в крак със знанията и уменията на своите връстници.

 

Ученикът наистина е в центъра

Основна отлика на алтернативното образование е специалното внимание към ученика. "Монтесори" образованието например следва индивидуален подход към всяко дете спрямо неговите нужди. Класната стая е разчупена, движението е свободно, а на помощ в заниманията има специално разработени материали, които помагат за възприемане на абстрактните концепции. Когнитивното развитие и солидната академична основа са важни, но също толкова важно е социалното, емоционалното, духовното и физическото развитие на детето, казва Анна-Мария Йоцова, директор на частно училище "Откривател" в София, в което се обучават около 60 деца.

Частно средно училище "Проф. Н. Райнов" в София пък е първото и засега единствено у нас Валдорфско училище, работещо по педагогиката на Рудолф Шайнер. То започва през 2011 г. с две деца и един преподавател, а днес има 110 деца и 30 преподаватели. За разлика от обичайната ни представа за училището като за клас деца, които прекарват по-голямата част от деня на чиновете, тук в началния етап се залага много на физическата активност, както и на музиката и изкуствата, а някои умения са оставени за по-късен момент от обичайното. "Не преподаваме на децата от 1-ви и 2-ри клас мерните единици и познаването на часовника, защото сме установили, че те усвояват този материал много по-лесно в 3-ти клас, когато са доста по-добре развити физически", дава пример Нели Колева от училището.

 В прогресивната образователна философия силно застъпени са откривателството като подход към по-дълбоко учене, а също и поемането на лична отговорност за напредъка. "Учителят ти помага да си поставиш смислени за теб учебни цели и те насочва как да ги постигнеш самостоятелно. Неуспехите са част от ученето, стига да са добре осмислени", разказва Олга Нинова-Траянова, председател на Института за прогресивно образование, който развива този модел в България от 2012 г. и чиято мисия е да го направи достъпен за всички държавни и общински училища у нас. През 2016 г. Институтът създава първото прогресивно училище в България (Основно прогресивно училище 1 в столичния кв. "Стрелбище"), като в момента вече има три такива училища и над 200 обучени преподаватели.

 

Учебни програми

Алтернативните училища са лицензирани от МОН, т.е. учебните им планове и програми са одобрени от ведомството и отговарят на държавните образователни стандарти, колкото и понякога да изглеждат далеч от тях. Учениците получават всички знания за дадения етап, които по план са заложени и за връстниците им от стандартните училища, вземат същите дипломи, признати от МОН и българското законодателство.

"Програмата ни е международна (по стандартите на Международната асоциация "Монтесори"), но не противоречи на тази от МОН. Когато учим за растежа на живите организми например, наблягаме на историите. Когато учим за растенията, разказваме история и за функциите на различните им части", казва Анна-Мария Йоцова от училище "Откривател".

"Нашите ученици свирят на флейта - това е с цел развитие на дробовете и оросяване на мозъка. Едва след това почваме да учим", дава за пример Нели Колева от Валдорфското училище, което също работи по учебните програми на МОН. Разликата е само в поредността на различните теми - някои от уроците например са оставени за по-горен или долен клас, но в края на етапа взетият материал се изравнява с този в държавните учебни заведения.

Първото прогресивно училище у нас също се води от стандартната програма на МОН, но заедно с нея използва и друга - на международната организация IB PYP.  "Отделните предмети като физика, химия, математика и технологии сe преподават интегрирано и трансдисциплинарно", казва Олга Нинова-Траянова. Училището например надгражда образователния стандарт на МОН със световноизвестната програма JUMP Math. 

 

Без учебници

"В началния етап учениците ни не използват учебници. Имат специални валдорфски тетрадки с бели листове, на които записват, често и с рисунки, най-важното от урока. Преподавателите ни сами решават кои материали или учебници да използват, не ги вкарваме в рамки, те избират задачите според потребностите на класа", казва Нели Колева. По думите ѝ децата във Валдорфското училище почти нямат и домашни. "Това натискане на децата с много домашни, помагала и учебници смачква креативността им", смята тя.

"Не ограничаваме учениците, включително и да ползват определени учебници. Ако някой има страст към геометричните фигури, целта е тя да не спира с написаното в урока", дава за пример и Анна-Мария Йоцова. "Преподаването по учебник е остаряла образователна концепция. Учителите могат да използват разнообразни ресурси, а учениците самостоятелно изследват дадена тема, като консултират различни източници на информация. Ученето е живо и с преживяване, с много изследователски проекти, презентации, работа в малки и големи екипи", казва Олга Траянова.

 

Резултати

Към подобен вид училища често има критики, че не предлагат сериозно образование, и макар в началния етап на ограмотяването да са много добри заради хармоничното и всестранно развитие на децата, то за по-горните класове водят до изоставане и проблем с академичната дисциплина. За щастие, тези училища също участват в националното външно оценяване и за резултатите им има количествени показатели.

"В момента учениците ни са до 6-и клас, догодина ще имаме 7-и, който ще се яви на националното външно оценяване. А четвъртокласниците ни бяха по успех сред първите 10 в София на последното НВО за този випуск", споделя Анна-Мария Йоцова, която гледа на тестовете просто като на още едно умение, което трябва да придобият децата. "Резултатите ни са изключително добри - средният успех на четвъртокласниците ни е 5.25, като най-ниският резултат, само на едно дете, е 4.70", споделя и Нели Колева от Валдорфското училище (заради пандемията миналата година нямаше външно оценяване в четвърти клас).

На изпитите за седмокласниците миналата година децата от СУ "Проф. Н. Райнов" са постигнали 55.83 т. по български език и литература и 44.04 по математика - доста над средното за страната. Връстниците им от ОПУ "Прогресивно образование" са изкарали на същото външно оценяване 70.60 точки по български език и литература и 42.25 т. по математика. За сравнение средният резултат на изпита за страната е 51.06 точки по български език и литература и 36.33 точки по математика. Друго училище, което работи по метода "Монтесори" - ЧОУ "Д-р Мария Монтесори" в София, има по-разнопосочни резултати, като по математика е над средното ниво за страната с 39.5 т., но по български език и литература е малко под средното ниво - има 46.7 точки, показва статистика, публикувана в danybon.com.

"Количественото оценяване не е фокус на прогресивното образование. В този модел акцентът се поставя върху овладяването на умения и качествени показатели. Набляга се на т.нар. автентично оценяване, в което учениците демонстрират и прилагат нагледно това, което са научили", казва Олга Траянова. В следващите години предстои да видим дали тези алтернативни системи ще покажат добри резултати и в гимназиалния етап.

Още

Путин събира край Украйна парченца от семейната снимка
Безпаметният избирател – любимецът на българския националист

22.04.2021

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

1111
Батман Борисов приключва като зайче

21.04.2021

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

17083