Къде може да видите индийско дете да играе "Бяла роза", боливийче да приготвя баница със сирене, италианче да строи къщичка за птици на Витоша, китайче да учи на кунг фу холандче, а българче да прави индийски рисунки с къна върху ръце? Целият този микс от култури, интереси, дейности и вкусове се случи миналата седмица по време на Глобалните Монтесори игри, организирани за първи път в България. Домакини бяха частно средно училище "Българско школо" и 191 училище "Отец Паисий" в с. Железница, чийто родители приютиха в домовете си 60 деца от 10 държави, дошли да научат едни от най-важните уроци в живота си - тези за взаимното разбиране и приемането между хората, които са различни, но и еднакви в нуждите си, за положителната нагласа, която разчупва граници, и за готовността да помагаш и да поддържаш любопитството си.
Глобалните Монтесори игри (Global Montessori Games) са събитие на Монтесори училища от цял свят, което се организира ежегодно в различни държави. То включва разнообразни дейности с акцент върху спорта, образователното преживяване и културния обмен. Игрите насърчават принципа на участието, забавлението, солидарността и честната игра. Особеното при тях е, че децата се настаняват в семейства от съответната страна-домакин - така могат да се потопят в средата и да усетят напълно нравите, културата, храната и начина на живот на връстниците си. Смисълът е прост - децата да обменят емоции и разбирания, да се научат да се опознават и свързват с други деца от различни култури в дух на сътрудничество. А въздействието на връзките и приятелствата, които създават у тях нагласи за взаимно приемане в многообразието, за сближаване на културите, за уважение и разбирателство, далеч надхвърля границите на една държава.
За тазгодишното издание на игрите
създателите им избират България с голяма доза сантимент - именно у нас е възникнала идеята въобще да се организира подобно събитие. Монтесори учителите Рулант Вайнхартс (Нидерландия), Ейдън Бладуърт (Англия, преподава в Китай) и Юрън Хремен (Нидерландия) се срещат у нас преди 6 г. по време на европейска Монтесори конференция. "Вече имах мечта за събитие в международен мащаб и точно тук се оформи идеята за игрите. 8 месеца след това успяхме да организираме такива в Нидерландия с 120 участници от 9 държави. Това в България е 7-мо по ред, преди това проведохме Монтесори игри в Нидерландия, 2 в Норвегия, в Италия, Боливия, Мексико. Предстои ни в Чили догодина, после в Турция", разказва Юрън.
YouTubeОсвен че е избрана за първи път за Глобалните Монтесори игри, страната ни може да се гордее с още два "пробива"- за първи път домакини на са две училища, а не едно. "Партньорството между училищата не е много често срещана практика у нас, а това събитие сложи началото на съвместната работа между нас", казва директорът на "Българско школо" Даниела Тодорова. По думите й новото т.г. е и че за първи път и игрите за малките във възрастовата група от 9 до 12 г. са били подчинени на някоя от глобалните цели на ООН за устойчиво развитие, които стоят в основата и на организирането на игрите за по-големите (12 до 17 г.). "Децата от двете училище сами предложиха тазгодишната тема - "Живот на Земята. Биоразнообразие". Обединени от тази идея, структурирахме и програмата с най-различни активности - като залесяване на дръвчета, изработване и поставяне на къщички за птици, туристически преходи и почистване на екопътека, наблюдаване на природата в планината, край реката и дори в пещера", разказва Тодорова.
"Голямото откриване беше в "Българско школо"
Имаше игри за опознаване, всички заедно приготвихме баница, направихме и голям Културен пазар, на който всяка държава представи културата си. На следващия ден в Железница организирахме игри в планината, свързани с работа в екип - имаше много предизвикателства, като накрая децата от всеки отбор успяха заедно да отворят сандъче с изненада", разказва Диляна Иванова, координатор на събитието и Монтестори учител в начален етап в 191 ОУ "Отец Паисий" в Железница, където е първата Монтесори паралелка в общинско училище у нас. По думите й всички игри и занимания - като преходът на Витоша, засаждането на дръвчета, построяването на къщички за птици, разходката в пещерата "Проходна" и по екопътека "Луковит" - са сплотили децата, научавайки ги да се подкрепят, да са екип и всички заедно да работят за намирането на дадено решение. "Най-интересното е, че в началото бяха по-мълчаливи, но вече всички говорят свободно", радва се тя. Най-ценно за нея е разширеният мироглед на децата. "Толкова широко се разтваря светът за тях. Да срещнеш деца
от Боливия, Германия, Индия, Испания, Италия, Китай, Нигерия, Нидерландия, Турция, Шотландия
- това остава незабравимо преживяване", смята тя.
"Толкова бях развълнувана и щастлива, за първи път участвам в такова събитие. Страхотно е да се запознаеш с толкова много деца от цял свят", потвърждава на практика казаното от нея Катерина Стоилова от 6 "в" клас в "Българско школо", приютила у дома си 7-класничката Джиневра от Италия. Двете си споделяли всичко - от езикови правила до рецепти за храна и козметични процедури, откривайки сходствата и различията в начина им на живот в двете страни. Кати с изненада установила, че българският език всъщност е доста труден. Научила как е на италиански "Храната е много вкусна", както и други фрази, "които не са за преди медии". Гостенката пък й много се впечатлила от цените у нас - "за нея 35 евро за 5 неща й се вижда супер евтино, а за нас е супер скъпо", както и от голямото ни метро и многото магазинчета по улиците. "Толкова се сближихме с Джини. Открихме толкова много допирни точки - в начина, по който се обличаме, гримираме, в нещата, които харесваме. Не знам просто, това е веднъж в живота", въздъхва тя, осъзнавайки, че скоро ще се раздели с нея.
По същия начин се чувства и приятелката й Магдалена Алтънова от 7 "б" клас на "Българско школо", приютила у дома си италианска Аугуста (най-добрата приятелка на Джини). "Още отсега знам, че ще плача утре на летището. Направо не мога да си представя, че вече няма да съм всеки ден с нея, няма да си говорим, да обсъждаме. Да, ще й пиша всеки ден, ще си пращаме видеа, но ще е различно", разсъждава тя. Затова е намислила, като й минат изпитите в края на 7. клас, да помоли родителите си да посетят Италия семейно. "Била съм в Италия, но никога не съм разбирала така задълбочено всички детайли, които Аугуста ми разказа. Веднъж поръчахме суши и тя бе удивена колко различни видове имаме у нас", разказва Маги. По думите й погледът на другия понякога ни помага да оценим и нашите предимства. "Започвам да оценявам и моите съученици, които ми липсват", казва тя.
"Предполагах, че ще ми е сложно и няма много да мога да го разбера, но не беше така. Когато Лусиан дойде у нас, веднага започнахме да се разбираме, играхме много игри, вкл. и настолни, чиито правила му обяснявахме на английски", споделя опита си и 10-годишният Лео, ученик от 191-то училище в Железница, в чийто дом е отседнал 11-годишният Лусиан от Италия. Майка му Зорница Трифонова признава, че е било истинско удоволствие да посрещне в дома си госта на сина си.
"През игрите децата виждат, че не са толкова различни,
че имат общи преживявания. Дори да са с различни умения, за кратко време успяваха да планират работата си и да намерят общо решение", споделя тя за игрите в планината.
Незабравими спомени от страната ни ще запази в сърцето си и Винея, от учител от Индия. Тя прави впечатление не само със широката си усмивка, а и с красивата си розова рокля. Дошла е с 6 ученици в България заедно с две от своите три дъщери - едната е на 2 г. и "участва" в Глобалните Монтесори игри от 9-месечна възраст, а другата - Вайшнави, на 12 г., е настанена в дома на българско семейство (третата следва в Америка). "Да видиш топлото, гостоприемно посрещане на ново семейство е много докосващо и вдъхновяващо за учениците. Това се носи у тях в сърцата им. Това са неща, които не могат да се преподадат и научат, те трябва да се преживеят. Преживяванията ти помагат да израстваш", казва Винея. По думите й колкото и в клас да казваме на децата, че трябва да са такива или онакива, или да знаят това или онова, те се учат най-добре от това, което виждат с очите си. "Когато пътуват и придобиват опит в друга култура, сами виждат, че всички имаме еднакви нужди и че например е наша обща отговорност да спасим планетата", посочва тя.
Учителката споделя преживяванията на своя ученичка
от престоя й в българско семейство - детето приятно се впечатлило от приказката за лека нощ, която българската майка разказвала всяка вечер на дъщеря си преди лягане. "В Индия имаме много помощници, за децата, за къщата. В България майките правят всичко, а децата - и те помагат в кухнята при отсервиране на чиниите. Много е ценно за семействата да правят заедно неща. Мисля, че трябва да си го отнеса вкъщи и да опитам", смее се Винея. Както и друг положителен опит - изключването на телефоните в 20 ч. и оставянето им далеч от леглото. "На нас ни се струват дребни неща, но за децата това е голямо нещо. Те ще отнесат този опит в домовете си и може би е го следват, защото идва от сърцето им", разсъждава тя. Може би пък дъщеря й Вайшнави, отседнала при две сестри - Ема на 13 г. и Мая на 9 г., и притежаващи три котки, ще си сготви ястието, което е опитала у нас. "Нещо традиционно, не му запомних името - със сирене, яйца и мляко. Много вкусно беше, готвихме заедно", спомня си тя. "Имате много хубави дрехи - много са прости и удобни" - казва момчето, облечено в дълга, красива, синя рокля, доказвайки на практика максимата, от която всички се изкушаваме - за "чуждото, което винаги е по-добро". Или може би, подтиквайки ни да погледнем на себе си с други очи.
Какво още разбираме за себе си? "В Нидерландия много сме свикнали с чистата вода за пиене, но тук не можем да пием водата от чешмата, защото има бактерии, от които може да се разболеем. Затова пием от бутилка", разказва Елин, която е била участник в игрите в Мексико, а т.г. е избрана за координатор, който да организира и подпомага участниците в комуникацията с останалите. Друга разлика, която установила, била огромните блокове, в които живеят масово хората. "В моята държава повечето хора не живеят в апартаменти, а в големи къщи с градини. Тук забелязвам, че всеки е в апартамент, който отвън не изглежда много красиво, но вътре е много модерно", казва още Елин и се чуди: "Когато пресичаме в Нидерландия, хората винаги спират, а тук трябва много да се оглеждаш: "Ще минаваме ли, ще чакаме ли". У нас винаги ходим с колелета, а не с коли, а тук всички са с коли или с транспорт", забелязала е още тя.
"Игрите са обмен на песни, танци, готвене,
екипни и образователни дейности, но според мен голяма част от ученето идва след като свърши деня и децата се приберат в семействата. Тогава те се стремят да обяснят от какво имат нужда, да се изразят на чужд език, да установят контакт с някой, който може да бъде много различен от тях. Изключително ценно умение за живота е да намерим пътя към това да се разберем, въпреки че може да ни бъде трудно.", споделя и Петя, координатор на игрите от "Българско школо". Надеждата й е в този несигурен свят, в който живеем, децата да знаят, че там някъде има хора, които ще отворят сърцата и домовете си за тях.
"Децата са деца и между тях няма граници, това бе изключително запомняща се емоция за всички ни, преживяване за цял живот", вълнува се Савина Игнатова, директор на 191-во училище в Железница. "Едно от най-ценните неща за децата е да излзиат от балона, който училище, иска или не, им изгражда. Хубаво е да излизат от своето училища и да виждат и други деца, с друга училищна култура. Това ги обогатява и им дава различна перспектива", казва и директорът на "Българско школо" Даниела Тодорова. Културният базар за нея е бил най-хубавото преживяване, защото учениците сами са ходили по щандовете на връстниците си, задавайки въпроси, питайки какъв е този сувенир или тази храна, дори сами намирайки човек, който би могъл да им помогне в комуникацията, ако нещо не разбират. "Ако учител в класната стая накара учениците да проучат нещо за някоя националност, това ще стане по най-баналния начин и с огромно неудоволствие. А тук децата бяха проактивни - това е, когато създадеш среда, в която естественото любопитство на децата бъде подхранено. Убедена съм, че ще запомнят нещата, които са научили и видели тук, много по-добре от други, преподадени в клас", казва тя. А освен за децата, ползи има и за възрастните. "Това, което ще си взема от игрите, е лекотата, с която видях, че организаторите на събитието приемат нещата, позитивната гледна точка, с която подхождат, независимо какво се случва. Това ни дава възможност да анализираме собствената си култура - ние все сме недоволни и смятаме, че това може да се направи още по-добре. А при тях виждам лекотата, с която приемат всичко и се радват на малките неща", споделя Тодорова.
ОБРАЗОВАНИЕ ЗА МИР
Рулант, Ейдън и Юрън от години са посветени на философията на Мария Монтесори, в основата на която стои взаимопомощта, свободата да изследваш заобикалящия свят и да учиш чрез преживявания. "Учениците учат и в клас, но най-много научават навън, в културата, от начина, по който говорят с другите и реагират. Ние нямаме състезания, всеки може да участва, да комуникира по собствения си начин", споделя Рулънт. "Много е интересно да наблюдаваш как всяко дете играе по собствен начин, темпо и ниво, и в същото време си помагат, докато се катерят по дървета и строят къщички за птици. По време на 4-часовия преход някои деца се умориха, но други им помагаха, едно китайско дете например учеше друго от Нидерландия на кунг фу", казва и Юрън. "По този начин деца, които не се познават и са от различна култура, започват да работят в отбор, те чупят границите, научават, че всички сме еднакви и има какво да направим заедно. Това е образованието за мир, което те пренасят и в страните си", добавя и Ейдън.
И тримата смятат да продължават да организират Монтесори игри главно заради въздействието, което виждат у децата само за седмица. "От срамежливи деца и чувстващи се неловко, накрая стигаме до прегръдки, целувки, сълзи и обещания да са приятели завинаги", споделя Ейдън. "Една майка ми благодари на летището, че синът й, който бе на игрите в Мексико, се върнал с по-добро самочувствие, по-отворен, пораснал и тотално променен - направо не могли да го познаят", казва Юрън. "Още първия ден започнаха да се смесват, без значение кой откъде е, всички сме еднакви. Това е културното споделяне, което най-много харесваме и което изповядва Мария Монтесори - за обучение за мир със споделяне и преживяване", казва и Рулант. "Всички танцувахме, всеки бе щастлив, всеки искаше да участва, да научи танца на другата държавата. Това е опит за цял живот, много е ценно и не изисква много усилия, нали?", пита той.
