Само преди дни българският премиер Бойко Борисов се скъса да се хвали как ги редува САЩ и Русия - от "Америка за България" се прехвърлял на руския посланик, от там минавал през руска зам.-министърка на образованието, за да стигнел пак до САЩ и НАТО. Като оставим настрана този неясен начин на дипломатически шегички, то няма как да не забележим, че при срещата си с шефа на Военния комитет на НАТО сър Стюарт Пийч българският премиер неспирно се е опиянявал от разказа си за това колко много пари за отбрана отделя България. Той докладвал, че докато за всички страни в НАТО са заложени 2 на сто от БВП да отиват за отбрана, то със закупуването на 8 броя самолети F-16 през настоящата година целта вече е постигната и в края на 2019-а се очаквало разходите ни за отбрана да надвишат 3 на сто от БВП. Всъщност само преди няколко седмици стана известно, че след като правителството преведе наведнъж 1 млрд. и 200 млн. долара по сметките на САЩ за осемте нови изтребителя F-16, България се е изстреляла на второ място по разходи в целия алианс. От всички 29 съюзници в НАТО най-много пари за отбрана отделят САЩ - 3.42 на сто от БВП, следва България - 2.6 на сто, а след това се нареждат Гърция, Великобритания, Естония, Румъния, Полша, Латвия и др. Вторият важен показател е колко процента от разходите за отбрана отиват за ново въоръжение. Тези 2.2 млрд. лв., които България вече преведе за новите изтребители F-16, представлявали 60 на сто от разходите ни за отбрана, което
ни нареждало на първо място в НАТО по този показател
Цялата история с изтребителите роди и легендарните твърдения на българския премиер за това как сме щели да пазим с тях и въздушното пространство на Северна Македония, "защото така или иначе тези самолети не могат да завият толкова близо и ходят" над нейна територия. Очевидно, че Борисов ще трябва да почака да охранява Скопие и Северна Македония, още повече че самолетите ще дойдат най-рано след три години. Отгоре на всичко вече стана ясно, че с тази задача ще се заеме Гърция, но това е друга тема.
Така или иначе, всичко това с милиардните разходи за въоръжения от време на време подклажда самовлюбеността на родните управници и политици, но някак с тези цифри май свършва всичко, с което можем да се похвалим по линия на армия и отбрана.
Защото от официалното съобщение на правителството за срещата на Борисов с шефа на Военния съвет на НАТО става ясно, че той го информирал как се полагали усилия за популяризиране на военната професия и повишаване на нейната конкурентоспособност на пазара на труда.
Няма как да не ни се види странно и дори абсурдно да има такива хвалби, при положение че е повече от ясно, че най-големият проблем на армията е с човешкия фактор. И че в момента
армията изживява истинска кадрова криза,
като официално свободните места са около 5500, но неофициално се говори за над 6000, че и дори повече. При всички положения поне 1/5 от армията е цифри, зад които липсват хора.
Самата армия признава, че в някои съединения има дори 25% недокомплект, като най-тежко е положението в Сухопътните войски. Но например дори при гвардейците липсват цели 50% от състава. Проблеми има и във ВМС, а при ВВС драмата е и с хората, и с техниката.
Военното министерство пробва с инициативи като "Бъди войник" и с промени в закона, с които да се въведе т.нар. доброволна служба да позакърпи нещата, но нещата изглеждат обречени. За събирането на войници по градовете вече стана дума, а пък доброволната служба срещна отпор от страна на бизнеса, защото проектът предвижда неглижиране на работодателите и поставянето им в зависимост от някакви имагинерни обезщетения, които щели да се определят от министъра на отбраната.
В документ МО признава в прав текст: "Анализите показват, че в рамките на следващите 10–15 г. България няма да разполага с достатъчно
подготвени граждани за защита на отечеството,
придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования". Като пример се привежда обстоятелството, че "за периода на провеждане на курсовете за подготовка на гражданите за защита на отечеството от 2015 г. до днес начална военна подготовка са преминали 337 български граждани, а в курсове за специална военна подготовка за нуждите на въоръжените сили - едва 27".
И за да е сигурно, че ситуацията е повече от драматична, то ръководството на МО в лицето на неговия ръководител направи отчаян ход - да поиска връщането на наборната служба.
Защото в тези времена да искаш подобно нещо, когато има и идват избори, когато е ясно как майки и изобщо родители биха посрещнали подобно нещо, как биха го изтълкували стотиците хиляди младежи, които учат или работят в чужбина, то има два варианта: или искаш събиране на няколко гласа на хора, които биха подкрепили носталгично подобно нещо, или пък си е бягане преди вятъра, когато лъсне отчайващото състояние на армията като кадрови ресурс.
"От 2021 г. може да се въведе наборната военна служба, ако сега държавата започне да работи по темата. Няма да е лесно, но и няма да е толкова скъпо, колкото се опитват да ни обясняват", обяви само преди дни силовият вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов. Той направи заявката по време на Втория национален събор на запасното воинство в България.
Според Каракачанов възстановяването на наборната военна служба e
абсолютно задължително, тъй като на практика армията няма резерв
Той уточни, че ако сега се случи нещо и се наложи да се мобилизират младите хора между 18 и 30 години, те ще окажат пушечно месо и лесни мишени.
Според министъра на отбраната крайно време е младите хора да бъдат възпитавани в дух и умения, а не като джендъри. Министърът допълни, че използваните досегашни аргументи срещу връщането на наборната казарма „вече не важат“, тъй като много страни от ЕС и наши съседски са върнали наборната служба, а в някои никога не е била отменяна. Оптималният срок за военната наборна служба според военния министър е 6-9 месеца, като за жените и момичетата тя е доброволна.
"Дори сега да я въведем, сме закъснели",
счита Каракачанов и отчита като грешка политическото решение за премахването на наборната военна служба преди 12 години.
Всъщност именно от края на 2007 г. в България няма наборна военна служба. И оттогава почти всичко свързано и с резерва е напълно неглижирано. Няма запасни сборове, няма поддържане на подготовка. Проблемът изобщо не са само младежите, но и всички останали. Защото
може ли да каже някой министър или депутат,
който е бил в казармата, дали е викан запас, дали е ходил на учение, дали е наясно какво да прави, къде да отиде, ако не дай боже, има мобилизация по някаква причина? Със сигурност нищо подобно няма и не се е случвало всички тези не 12, а сигурно цели 30 години.
Дори хората, които отчитат и считат, че премахването на наборната служба, без да се оцени и прогнозира ефекта от професионална армия, е грешка, смятат, че евентуално нейно връщане би коствало не само много усилия, но и много, много време. Факт е, че никой не погледна напред и не видя, че при демографска криза, при заплати от 600-700-800 лв. за кадрови войник няма да има никакъв интерес. Или ако в началото е имало нещо подобно, то желанието бързо ще угасне.
Какво се случи вместо това? Постепенното ликвидиране на мобилизационния резерв на страната, отчуждаването на армията от хората и обществото, липсата на каквато и да е военна подготовка, постепенна загуба на гордост от войската, изразяваща се вече единствено в ходене на парад на въоръжение на възраст 40-50 години, и то ако има такъв. И ако това не е трагично положение?
