На приключилите местни избори „екзотичните” идеи на пряката демокрация направиха малък пробив у нас. Партия с име „Пряка демокрация”, доскоро съвсем незначителна и маргинална, се сдоби с тринадесет общински съветници в областния град Ямбол. Самият новоизбран кмет на община Ямбол – Валентин Ревански, макар и представян за независим, официално се регистрира и участва в изборите като кандидат на същата партия. Ревански – отчетлива фигура в обществения живот на Ямбол със средно голям бизнес и медийна власт (собственик на радио и кабелна телевизия), заяви в едно интервю, че сам е избрал партията, която му импонира, за да се кандидатира. Това вероятно е точно така - предвид публичната му репутация и потенциал като кандидат той е имал реалната възможност да подбере по-солидна партия, с която да се яви на местните избори. Но Ревански не е направил обичайния компромис в името на по-безпроблемното участие в изборите.
Всъщност още през 2016 г. Валентин Ревански заедно със сина си Цветан регистрира инициативи и предприе подписки за референдуми във всички общини на Ямболска област (между другото това беше първият опит за регионален референдум у нас). Ставаше дума за политиката по миграцията и бежанците и по-конкретно – за правителствен проект за бежански център в с. Бояново. Въпросите на инициаторите бяха отхвърлени като незаконосъобразни и референдумите не се състояха. Но те послужиха като
мощна протестна мобилизация срещу неясните политики
и планове на властта във връзка с бежанците, принудиха администрацията да даде повече информация по въпроса и да оттегли някои от недомислените си проекти.
Всъщност Ямбол е интересен казус за пряката демокрация в България. Преди Ревански беше в ДЕН – „Движение с екологична насоченост”. Неговите активисти Димитър Димитров и Дияна Бончева вложиха голяма гражданска енергия в алармирането на обществеността за нередностите около проекта за регионално депо за твърди отпадъци, предвиден на територията на ямболските села Дражево и Хаджидимитрово. ДЕН също се опита да използва инструмента референдум, за да даде думата на засегнатите по онзи наболял въпрос през 2013-2014 г.
През последните две години в Ямбол бяха направени също опити за предизвикване на референдум относно поемането на общински дълг – нещо, което се случва май само в Швейцария и Северна Америка, макар де юре да е предвидено като възможност в българския Закон за общинския дълг. Последният опит – от преди няколко месеца, трябваше
да предотврати вземането на заем от 9 милиона евро
в самия край на мандата на кмета Славов, наречен впоследствие „деребей” от българския премиер. Кметът си отива, но данъкоплатците остават да плащат - те трябва да знаят нужен ли е заемът и да се съгласят с вземането му. Такава беше логиката на искането за референдум. Инициираха го с гражданска подписка Катя Георгиева, общински съветник от БСП, и нейни съмишленици.
И изненада: на 27 октомври Катя Георгиева се оказа вторият най-популярен политик според изборните резултати в Ямбол и на последвалия балотаж се яви като опонент на Ревански. Забележително е, че и двамата фаворити за кмет на Ямбол имаха в биографиите си
сериозен и автентичен актив като инициатори на референдуми
Сега вече изглежда логично, че „Пряка демокрация” ще има кмет и най-голямата група общински съветници в този български град.
Около местните избори се чуха редица обещания за включване на гражданите, за повече пряко участие в управлението – някои по-автентични, други – изцяло популистки. Сериозно звучеше Константин Павлов, Комитата ( Демократична България), в една национална телевизия веднага след избирането му за районен кмет в София, когато заяви: „Смятам да използвам инструментите на Закона за прякото участие”. Той уточни, че има предвид провеждане на общи събрания по въпроси на градоустройството, за предотвратяване на презастрояването, както и по други важни теми за гражданите на „Лозенец”, където ще бъде районен кмет.
В отговор на искане за референдум и многократни протести на жителите на с. Атия новоизбраният созополски кмет Тихомир Янакиев (БСП) още с встъпването си в длъжност спря проект за депо за отпадъци, за да се види верни ли са твърденията за нередности в процедурите.
Идеята за повече контрол на гражданите върху управлението и участие в определяне на политиките явно става все по-популярна с провалите на традиционните партии, политическото представителство и изборния процес у нас. Не че дълбоко убеденият в пряката демокрация Росен Миленов, човекът партия, с програма за реформи във всеки сектор на българския живот, е успял да събере по площадите кой знае колко поддръжници с призивите си за референдум. Не че българите, като изключим някои активни граждани, искат масово и постоянно да участват. Но всички със сигурност искаме по-малко крадене на публични ресурси, зачитане на нашите права и интереси, повече справедливост, по-добро управление, по-добър и достоен живот в България, не другаде. За съжаление, видяхме, че това няма как да бъде постигнато с
дефектната демократична машинария,
която инсталирахме след 10 ноември и движихме с блокажи и скърцане през годините на Прехода, та чак до днес.
Необходима ни е демократична реформа, не само съдебна. Работещите механизми за пряко участие са важна част от нея. И тук нямам предвид реформа, която само да събори стената на абсурдните прагове за референдуми в нашия закон, които обезсмислиха всичките ни национални усилия да решим пряко някой въпрос. Освен възможността да свикваме от време на време някой референдум или общо събрание, ни трябва още нещо – нещо трайно вградено в политическия процес. Това може да бъде задължителната процедура за референдум при вземане на решения по определен кръг ключови въпроси: от промяна на конституцията до поемане на общински дълг. Само когато ограничим властта на управляващите да решават най-важните въпроси изцяло по свое усмотрение и въведем автоматична процедура за гласуване на референдум, те ще бъдат принудени да се съобразяват с обществения интерес, да ни информират, да мотивират решенията си. Защото ще искат да получат нашето съгласие на граждани, данъкоплатци, суверен.
Задължителните референдуми няма да са панацея
Но определено биха санирали по солиден начин панелите на нефелната ни демокрация, биха ни дали толкова дефицитния днес контрол по вертикалата управлявани-управляващи за времето между политическите избори.
Ще има още много за демократично саниране и ремонт. Засега кметове, които зачитат нашето право на пряко вземане на решение и смятат да използват общи събрания и допитвания през своя мандат, са едно добро начало.
---
*Авторът е политолог, изследовател на пряката демокрация, автор на книгата „Хората решават. Референдуми, инициативи и отзоваване в САЩ”, заместник-председател на международната организация Democracy International.
