Има трудни за коментиране политически случки, и лесни. Подредбата на листите за парламентарните и европейски избори е сред първите. Скука абсолютна - да се чуди коментаторът да занимава ли публиката с участващите или липсващи лица - нищо ново и интересно. Дори интриги като липсата на Мария Габриел от европейския списък на ГЕРБ са досада - голямата политическа тема все така е триумфът на не-промяната, изобличаването на надеждите като илюзия. Поредните избори и участниците в тях са дребнотемие в този 4-годишен цикъл. 

Всъщност, говорейки за лица и не-промяна, следва да се отбележи, че две грейнаха знаково още в навечерието на предизборната кампания. Седнаха заедно,

говориха, усмихваха се,

снимаха се. И преди го бяха правили, но някак работно, неминуемо. Сега беше церемониално Лицата бяха Бойко Борисов и Делян Пеевски. На 25 април заедно приеха в парламента недоволни миньори, енергетици, а и кмета на Ямбол заради строящата се в района му военна база. Конкретните събеседници нямаха значение. Важното бе посланието - Борисов и Пеевски заедно покриват целия социум, решават проблемите му - тук са, като едно цяло, като факт. В своите си книги философите наричат такива процеси "обективизиране" - конструиране на наличност; конкретизиране на мъглявост. Борисов и Пеевски се конкретизираха заедно във видимия свят преди избори - това се случи. Имаха нужда, понеже управлението на една държава изисква видимости, не може всичко да е тайно (по същата причина и Пеевски от година си е задействал "обективизиране" като нормален публичен политик).

Тази снимка на Борисов и Пеевски, това заставане един до друг, е най-важната листа. Тя бе нов прекрачен ценностен предел - невъзможната им до вчера публична заедност (по Доган), вече е факт - за да управляват социални, икономически и военни неволи, тоест държавата.

Другото нататък е дребнотемие. И все пак:

Мария Габриел не е в евролистата на ГЕРБ. Не знаем защо, ще се разбере.

Борисов се оказа верен приятел на Йорданка Фандъкова и Цвета Караянчева. С избираеми места в София и Пловдив-област удължи политическата им кариера. При Караянчева - след неуспехите да влезе от родния си Кърджали. При Фандъкова - насред яснотата вече, че я

отказа от кметската надпревара, за да я съхрани

като депутат.

ПП и ДБ потретиха парламентарните си листи. Нищо ново няма и в европейската. Липсва единствено напусналото ги "Зелено движение". ПП и ДБ явно не разбират, че поговорката за стария бардак се отнася вече и за тях.

Волгин е новата Йончева. Ваня - новата Мая. Васил Божков си е Васил Божков. Енигма е Иван Гешев ще стане ли Божков.

Все пак при Ваня Григорова е любопитно. Тя не се притеснява да показва, че Столичната община не я е вълнувала  - води я много по-голяма лична амбиция. Общинските избори са били загрявка пред наивници. Ако някой припознава Ваня Григорова като "новото", нека знае -  "новото" е тая лъжа.

Бай Джевдет ще кара старините си в Брюксел. Най-младият

преуспял син на партията

ще съпредседателства това, на което е единствен председател.

Парламентарните избори ще покажат и ще имаме ли дистанционен диванен депутат в пост ковид ерата (Слави Трифонов). Както и ще излезе ли житейската калкулация на Хазарти и Кодзили за трудоустрояване - хубава европейска заплатка на гърба на музикални, интернет и други имащи се за много умни фенове. 

Това е, друго няма. Чакаме изборите, за да видим как Борисов и Пеевски ще наредят държавата.