Струва ви се невъзможно в центъра на столицата на претендираща за нормална държава някакъв субект да безчинства с мощен джип, с 50 акта за пътни нарушения, с фалшиви немски номера, с неясна швейцарска книжка, нарамил две стоп палки на МВР и полицейска синя лампа? Мислите, че няма как въпросното лице да е спирано само преди три седмици от полицията, да се е оказало, че шофира друсан, и само дни по-късно да разцепи джипа си надве на възлово столично кръстовище и да отнеме живота на две млади пешеходки?
Случи се на място, на което можеше да е всеки от нас.
Нещо повече. В деня на трагедията същото лице е извършило и друго пътнотранспортно нарушение, което е останало ненаказано.
В белия свят всичко това може да е абсурдно, но в претендиращата за цивилизованост, правов ред и висока политика България е всекидневие. До степен, в която изглежда, че човешкият живот няма никаква стойност. В държава, в която 15-годишен се качва на кола и прегазва възрастен човек. В която неизвестно и до момента за полицията лице влетява в столично заведение с "Тесла" и после успява да избяга. В която младеж с коктейл от три наркотика убива с мощния си джип известен журналист ... Примерите могат да бъдат давани всекидневно.
Сигурно сега желязната държавна ръка ще се стовари върху виновния
в условията на "след дъжд качулка", може да остане в ареста за някой месец, може дори след някоя и друга година да получи присъда и да полежи в затвора. Още по-сигурно е обаче, че вината, и то в по-голяма степен, е на държавната машина, на всички тези десетки хиляди чиновници, които позволяват вече години джигити да си карат напълно необезпокоявани по пътищата, докато не вземат поредната невинна жертва. Които позволяват повсеместната пътна корупция и докато всички възлови места не са виждали от месеци полицаи, те се крият в храстите, за да засекат някого срещу някой лев.
Няма по-голямо безумие в България от касапницата по пътищата. Парадоксалното е, че жертвите в катастрофи се увеличават паралелно със стотиците закани, предложения, програми, инициативи, целящи да ги ограничат. Години наред президенти, премиери, правителства, депутати, прокурори, съдии, висши полицаи се надпреварват да говорят по темата, да предлагат и приемат какви ли не закони под лозунга за справяне с пътното хулиганство, с пътната корупция, с плащането на пътните глоби.
След всяко такова усилие България чупи всички кървави рекорди
по жертви и ранени по пътищата.
И за това има цял комплекс причини, в огромната си част, свързани с държавната машина, пръскаща стотици милиони за заплати на огромна армия от контролни, правоохранителни и правораздавателни органи и органчета, които уж трябва да гарантират живота и здравето на хората.
Така и години наред не се реши проблемът със събирането на пътните глоби. Годишно се установяват по около 1 млн. нарушения на пътя, налагат се стотици хиляди глоби за десетки милиони левове. И накрая се събира мижава сума, само защото държавата я мързи да си влезе в ролята и да направи поне това. Така се стига до
фактически отказ от репресия срещу нарушителите,
до възпитаване чувство за безнаказаност, до усещането, че и с акт, и без акт, със свалени номера на колата или с тях, с установена употреба на алкохол и наркотици, все тази.
То не бяха закани, че неиздължилите глоби ще лежат в затвора, идеи за промени в закона, които да позволят частни съдебни изпълнители да се нагърбят със събирането на парите, срещи, дискусии, показни клипчета с катастрофи ... Резултат - никакъв. Нещо повече. Дори шофьорите, които искат да си платят глобите, не знаят как и къде да го направят. Те трябва да потрошат куп време и нерви, за да открият на коя сметка каква сума да внесат. Да говорим ли изобщо за потенциалните пътни бандити, на които изобщо не им пука?
Снощният джигит с 50-те акта е само пример докъде довежда всичко това
Съществува почти пълна безнаказаност и в съдебна фаза, където процеси се точат с години, за да се стигне до условна присъда за причинена смърт, дори на по няколко лица. Истински състрадателният съд, който дава само условни или мизерни присъди за шофьорите убийци. Не били искали, случвало се, имали чисто съдебно минало и всякакви такива извинения. А че заради небрежност, немарливост, неподготвеност, хулиганщина, алкохол, дрога са зачернени цели семейства, напълнени са всички вестникарски страници с некролози ... Е, това явно няма значение в България.
Така и не се прие като правило, че щом човек седне зад волана след употреба на алкохол и наркотици и причини смърт, това трябва задължително да се приема за умишлено убийство и наказанията да са жестоки. Защото сега какво се получава - и пил, и с дрога, все се разминават с леки присъди, защото това били пътно-транспортни нарушения и престъпления.
Нищо не се получи и от заканите на държавата
как щяла да се справи с джигитите,
с тези, които управляват автомобилите си с по 200-300 км/ч при разрешени 50, с тези, които продължават да си правят гонки из булевардите на големите градове, да си организират опасни дрифтове. Дори чиновниците написаха, а депутатите приеха куп правила срещу тези явления, но и тук резултат - никакъв.
Всички добре знаят, че в основата на трагедиите по пътищата е корупцията и манталитетът на хората зад волана, които безобразничат по пътя и плащат подкупи, като нарушат правилата на движение. Заслуга имат и катаджиите, които вземат рушветите, и полицаите, които спасяват провинилите се, като им крият и заличават актовете. Наскоро стана ясно, че от години е действала стройна система в това отношение.
Самото МВР си признава съществуването на масова корупция по пътищата,
но обвинява шофьорите, които плащат. Така е, няма спор. И през ден съобщава за хванат шофьор, предлагащ подкуп. Но за всекиго е ясно, че това е повече камуфлаж, отколкото реална битка с корупцията на пътя. Защото какво стана например с камерите, с които бяха оборудвани катаджиите, за да се знае във всеки момент къде са, кого са спрели, какво са направили?
Отговорът дойде само преди няколко дни от вътрешния министър Бойко Рашков. Пред ресорната комисия в парламента той обяви, че се разследват полицаи, които открили начин да блокират камерите върху униформите си. Разкритието дойде във връзка с инцидента с турския шофьор на камион, ударен от полицай на магистрала “Тракия”. Оказва се, че
видеото от случката мистериозно е изтрито от камерата на патрулката
Министърът обяви, че в момента се разследват полицаи от Варна, за които е установено, че прикрепената към униформата камера не работи. Във връзка с това се разследват двама служители на МВР, арестувани за съмнения в корупция. “Когато те бяха задържани, в колата им се установи устройство, което на практика елиминира боди камерата, тя не работи. Т.е. полицаите са намерили начин, грубо казано, да се отърват от тази форма на контрол”, обяснява министър Рашков пред депутатите.
Щом тези разкрития са направени само защото е станал скандал, дали вече не е масова практика?
Как пък толкова години
не се провери имущественото състояние на всички катаджии?
Или пък всеки един от тях да бъде подложен на изпит върху закона за движение по пътищата? Или да минат на реподбор - до един, включително и на детектор на лъжата за склонност към вземане на подкуп?Защо не се създаде специално направление в МВР, което да следи колегите си от КАТ? Дори само за една година.
Всъщност достатъчно е вътрешният министър да се поразходи из София няколко часа, за да види за какво всъщност става дума. Защо например във Великобритания, САЩ и Германия никой не смее и да си помисли да даде подкуп? Или пък катаджиите се дърпат, но водачите им пускат парите по джобовете?
На практика контролната система се превърна в една прослойка, която разбира работата си като поредица от хонорари във вид на подкупи. Иначе няма как човек да си обясни, че точно това са местата, където никога няма свободни позиции и има десетки кандидати.
Публична тайна е, че
корупцията не е само в КАТ, но и при шофьорските книжки, и при техническите прегледи,
и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за катастрофи, и при вещите лица, и при лекарите, и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. В общи линии навсякъде. И какво може да очакваме, освен агресия, безпардонност, технически проблеми по колите, катастрофи, жертви? Повече от очевидно е, че катастрофите се правят най-често от хора, на които изобщо не им пука, че минават на червено, че говорят по мобилния телефон, че изпреварват неправилно, че карат с по 100 км/ч над допустимото. И са правили всичко това безпрепятствено, въпреки КАТ и всички контролни органи, десетки и стотици пъти.
И докато всичко това продължава, е ясно едно - че истинският убиец на пътя е безхаберната и корумпирана държава и нейната армия от министри, депутати, чиновници. Останалото е популизъм, хвърляне на прах в очите и снишаване до следващата трагедия, в която всеки от нас може да е жертвата.
