- Г-жо Иванова, правителството на свое извънредно заседание одобри законопроект за промени в НПК и ЗСВ, с които да се създаде независим прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негови заместници. Очаквате ли те да постигнат целта си и наистина да гарантират ефективно разследване в тези случаи?

- Не. Скоростта, с която правителството действа, показва, че то преследва конюнктурна цел, а не се опитва да гарантира ефективно разследване в посочените хипотези. Най-вероятно новият състав на Европейската комисия е готов да обяви решение за отпадане на мониторинга върху съдебните реформи в България и Румъния и нашето правителство трябва да направи категоричен жест, с който новата комисия да може да се мотивира.

Само така мога да си обясня защо правителството одобри законопроект, който нарушава редица разпоредби на Закона за нормативните актове: няма обществено обсъждане, няма предварителна оценка на въздействието, не е проведена съгласувателна процедура с министерствата и други заинтересовани държавни органи. Нарушен е и Законът за съдебната власт, защото чл.30, ал.2, т.13 от него определя като правомощие на Висшия съдебен съвет (ВСС) да дава становища по законопроектите на Министерски съвет, когато те засягат съдебната власт. Това не е просто пожелание, а задължение.

Освен това, както вече беше посочено и в коментар на адв. Даниела Доковска, правителството взе решение да поиска отмяната на текстове от ЗСВ и НПК, които обаче възпроизвеждат дословно текст от нашата конституция – чл.126, ал.2. Обикновени закони не могат да отменят правомощието на главния прокурор да упражнява контрол за законност и методическо ръководство над дейността на всички прокурори. Това е негово конституционно правомощие и може да бъде ревизирано само с промяна в конституцията.

- Вашето основно възражение срещу промените е за нарушенията на законодателната процедура. Така ли?

- Не само. Основното ми възражение е, че законопроектът не решава проблема. У нас в момента няма формална пречка всеки прокурор да повдигне обвинение на своя началник, включително и на главния прокурор. Това на практика не става и въпросът е защо. Всички прокурори са зависими от главния прокурор. Правителството се опитва да ни убеди, че ще постигне нещо, като направи един прокурор независим. Това просто не е възможно. Трябва да намерим начин да гарантираме срещу корупционно влияние всички прокурори, не само един от тях.  

Законопроектът приема, че в основата на корупционното влияние на главния прокурор над обикновените прокурори стои правомощието на главния прокурор да наблюдават законността (т.е. да отменя актове на по-нискостоящите прокурори) и да им дава методически указания, когато разследването засяга него лично или неговите заместници. На практика обаче по-висшестоящите прокурори, които искат да попречат на определени разследвания, не действат така. По делото Колеви например няма документирано прокурор да е предприел действие по разследването или обвинението и тогавашният главен прокурор Никола Филчев да го е отменил със свой изричен акт.

Влиянието на главния прокурор у нас се упражнява по друг начин. Той има решаващ глас при подбора, повишаването, командироването и дисциплината на прокурорите. По закон тези решения се вземат от прокурорската колегия във ВСС, но на практика – еднолично от главния прокурор. У нас обикновен прокурор не може да разследва главния не защото рискува отмяна на актовете си, а защото главният назначава и повишава такива хора, които няма да му пречат. И ако след като ги назначи те започнат да своеволничат, може тутакси да се окажат командировани в Малко Търново за срок от 3 години.

Главният прокурор може да въздейства на прокурорите без лично да се произнася изобщо по висящото производство и без да им дава методически указания.

В по-голямата част от държавите, членки на ЕС, главният прокурор упражнява контрол за законност над дейността на непосредствено подчинените му прокурори, но не може пряко да влияе на кариерата им. Там назначенията на прокурорите се правят от изпълнителната власт (министъра на правосъдието). Дори и да става с участието на колективен орган като прокурорската колегия към ВСС, тя само дава становище.

- Има и предложение за създаване на нов орган – инспекторат към ВКП. Какво очаквате от неговата дейност?

- Този Инспекторат не е нов. Към ВКП съществуваше отдел „Инспекторат“ до 2013 г. В началото на своя мандат Сотир Цацаров разпореди ревизия в отдела и ако се вярва на медийните публикации за резултатите, там бяха установени редица проблеми -  проверките не са били разпределяни на случаен принцип между прокурорите, били са образувани проверки по анонимни сигнали и други подобни. И в резултат на тези проблеми Инспекторатът при ВКП беше разформирован като отдел и понижен до сектор в отдел „Административен“.

Сега излиза, че през 2013 г. закриването на инспектората е реформа, а сега за такава трябва да приемем неговото възстановяване. Това е абсурдно. От възстановяването на инспектората като отдел на ВКП в най-лошия случай може да очакваме повторение на проблемите, установени в ревизията през 2013 г., а в най-добрия случай – той нищо няма да върши и ще се получи ненужно разхищение на публични средства.

- Като говорите за настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, очаква се и избирането му за председател на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Как Ви се вижда това от гледна точка на конституционните принципи за независимост на магистратите и разделение на властите?

- Ангажирането на действащ главен прокурор с кампания за заемане на пост в изпълнителната власт представлява нарушение на конституционния принцип за разделение на властите и независимост на магистратите. Проблемът с независимостта, преди да засяга обикновените прокурори, които да разследват главния, засяга най-вече самия него. В събота правителството се е чудило как да направи един прокурор независим, за да разследва престъпления на главния прокурор и неговите заместници, но депутатите, които номинираха действащия главен прокурор за председател на КПКОНПИ, изобщо не са се замислили дали през това време главният прокурор ще може да води разследвания срещу тях самите?

Важно е, че няколко уж академични институции са решили да се опозорят, като са дали писмени становища в подкрепа на кандидатурата на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ. Понеже са академични, човек се чуди какъв научен метод на изследване са използвали, за да установят, че кандидатът Цацаров е по-добър от кандидата Найденов? И дали университетите вземат такова решение колективно, или цялата уж независима академична институция бива ангажирана с подписа на началника си? Изобщо може ли в една страна, в която няма академична автономия, да има прокурорска автономия и независимост на съда?!

- Президентът Румен Радев подписа указа за новия прокурор Иван Гешев и така и последната пречка пред него да оглави държавното обвинение падна. Имаше ли Радев друг ход или не?

- При второ гласуване на същата кандидатура за главен прокурор от ВСС, президентът няма избор. Нашата конституция обаче дава на президента право на инициатива за внасянето на конституционни промени и ако не друго, поне президентът Радев даде знак, че ще предприеме стъпки в тази насока. От всички политически играчи той в момента единствен изглежда осъзнава политическото значение на безпрецедентните граждански протести срещу назначаването на Гешев - прокурорската организация трябва да бъде преосмислена като такава. Ситуацията там е революционна по Ленин: гражданите вече не искат прокуратурата да функционира по старому, а самата тя вече не може.

- Какви са поуките от цялата процедура по избора на нов главен прокурор?

- Очертаха се два парадокса. Първо, ВСС се оказа последният колективен орган, в който има опозиция. Четирима от съдиите във ВСС гласуваха против кандидатурата на Гешев, при това със солидни аргументи и след задълбочено обмисляне. В Народното събрание обаче, където на опозицията й е мястото, такава няма. По кадровите въпроси в съдебната власт се гласува колективно и без обяснения, а въпросът за ефективността на наказателната политика изобщо не се поставя.

Вторият парадокс е, че на практика новият главен прокурор, а оттам и приоритетите на наказателната ни политика, се оказаха определени от напускащия главен прокурор и от мнозинството в съдийската колегия на ВСС. На съдиите обаче не им е работа да определят наказателната политика. Затова следващи промени в конституцията в тази връзка са неизбежни: както по отношение на ролята и отговорността на главния прокурор, така и по отношение на пленума на ВСС.