Омразата срещу 16-годишната климатична активистка Грета Тунберг бележи ново ниво в менталната трансформация на обществата ни в XXI век. Защото, не се заблуждавайте, става дума за дълбока психологическа трансформация. Нищо от познатото ни от XX век не е останало освен носителите му, чувстващи се като в небрано лозе. Шведката със синдром на Аспергер предизвиква ниво на омраза, сравнимо само с ненавистта срещу евреите и други малцинствени групи в началото на XX век – напълно необяснима, нерационална омраза, която ме притеснява много повече от самите климатични промени. И не, не преувеличавам. В крайна сметка проблемите с климата може да бъдат решени, ако всички най-сетне се вслушаме в учените, които от десетилетия предупреждават какво ни чака, ако не спрем безотговорното си поведение към единствената ни планета (засега).
Тази омраза обаче разкрива много по-страшен социален проблем
– задушаваща нетолерантност и непоносимост към различните.
Ако ви е утеха, не сте сами в омразата си срещу Грета. Това е феномен, над който разсъждават още много други колумнисти, анализатори, журналисти и обикновени хора. Разделителната линия е шокираща, но в същото време и потвърждаваща явления като тръмпанарството – прехласването към подобните на Тръмп неуки, нарцистични, патриархално-антилиберални мъжлета и съответно омраза към хора с идеи, с кауза, отличаващи се от „стандарта“. Тръмпанарското движение е обратен завой по отношение на Реформацията, Просвещението и Научната революция. Ситуацията става още по-шокираща, когато видите, че от промяна се страхуват зрели хора, основно мъже, което е в ярък контраст с Грета, която не се притеснява нито от синдрома си, нито от пола си, а още по-малко от каузата си, защото е убедена, че настоящето няма да й осигури щастливо бъдеще.
Завръщане от бъдещето
За да можете да я преглътнете по-лесно, представете си, че тя е мисионерка на нашите бъдещи поколения и е дошла при нас от бъдещето, за да се опита да промени нещо, което би могло да спаси хората там от тежките последици на климатичните промени. Грета Тунберг излезе от комфортното си тийнейджърство в една северна, богата европейска страна, за да ни каже, че бъдещето, което готвим за нея и нашите деца, я плаши. Тя не прави нищо друго, освен да повтаря и подсилва посланието на своето поколение – вие ни ограбвате от мечтите ни.
Какво казва Грета всъщност?
Че политиците говорят празни приказки и не са направили нищо съществено за овладяване на климатичните промени; че вече над 30 години научните данни за промените в климата и очакваните последици са неоспорими; че експертизата не се взима под внимание; че само се говори за пари, а климатичните промени не чакат.
Тук няма ляво, няма дясно. Дълбоко фокусирани в личността и действията на Грета, в начина, по който тя говори, в нещата, които казва, в сълзите, които напират в очите й, пропускаме една малка подробност - тя говори от името на нашите деца. Само преди 14-15 месеца Грета беше самотно момиче, бягащо всеки петък от училище, за да протестира пред шведския парламент, защото климатичните промени не се възприемат като криза, каквато, убедена е тя, те са. По-малко от година по-късно подобни стачки вече се организират системно на различни места от хиляди хора, за да се стигне до тази есен, когато милиони се присъединиха към петъчните протести. За това много помогнаха и температурите това лято на много места в Европа (и не само), достигнали до ужасяващите 42 и дори повече градуса, които накараха много хора да повярват, че става дума за криза, а не за някакво модно течение. В Германия първият сигнал за дълбока промяна бяха изборите за Европейския парламент, когато Зелените завършиха като втора политическа сила, дишайки във врата на управляващите. Вече в няколко провинции Зелените са първа сила. За първи път от десетилетия младите се включиха в гласуването за Европейския парламент, и то не само в Германия. Това не са кои да е млади. Бунтуват се нашите деца, които се придвижват с велосипеди, използват рециклирани бутилки за многократна употреба, някои от тях са вегани, други само вегетарианци, а трети просто живеят в хармония с природата. Ние, техните родители, се държим безотговорно. Някои сме израснали в комунизъм, когато нямахме право да притежаваме нищо, и сега мнозина от нас се опитват да наваксат, харчейки безконтролно. От другата страна са страните, които някога бяха развиващи се, а сега наваксват с бързи темпове. Тяхната аргументация е, че на богатите им е лесно да мислят за околната среда, защото живеят охолно, докато ние имаме да ги настигаме икономически.
Само че климатът не чака
- нито нас да се нахарчим, нито другите да настигнат богатите.
Правителства наред, изправени пред силния граждански натиск, започнаха да прокарват екологичните пакети, които трябваше да приемат отдавна. „Прегрешението“ на Грета е, че им казва в очите, че това е твърде малко и твърде късно. Някои от тях се опитват да поправят грешката, притиснати от силния уличен натиск. Други продължават да отричат. Грета направи отричащите климатичните промени и научните данни да изглеждат смешни. Именно тя е истинският възрастен в стаята, но предразсъдъците на мнозина от нас не могат да приемат, че е възможно 16-годишен човек да направи това, което опитни политици със скъпоплатени пиари досега не са успявали. Плавно тласкани обратно към патриархализма, се възмущаваме, че някаква 16-годишна ни държи тон. Някои казват, че зелени протести има отдавна. Факт. Това, което прави ситуацията радикално по-различна, е, че зелените протести никога не са успявали да достигнат такъв мащаб. Нищо от предишните активности не помогна – нито протестите на "Грийнпийс", нито това, че актьор от величината на Леонардо ди Каприо стана климатичен активист, нито зелените политически партии. За промени в климата се говори от десетилетия, научните данни стават все повече и все по-неоспорими, но дори и френският президент Еманюел Макрон, който спечели изборите във Франция до голяма степен с обещанието да доведе докрай изпълнението на договореностите от Парижкото климатично споразумение, не успя да увлече света. Само миналия петък из улиците на големи градове по цялата планета излязоха милиони. Протести имаше включително в Тирана, Загреб и дори в София. Нямаше континент, на който да няма протести. Не само това, но
правителства наред вече променят дневния ред
Вече мнозина говорят за климатична криза. Говорят за зелена икономика, за радикални промени. Това стана благодарение на Грета.
Тя е тази, която накара най-големите медии да говорят само за това, най-тиражните вестници да излизат с първи страници за климатичната криза и с благодарност за протестите. Спешно приетият от германското правителство екологичен пакет (революционен сам по себе си за държава като Германия) нямаше да бъде възможен, ако не бяха вдъхновените от Грета протести из цяла Германия, които се увеличават с всеки изминал петък.
Но ако все пак решите да мразите Грета, по-подходящ период ми се струва през декември, когато падне онази задушлива всепоглъщаща мъгла. Удобен момент за хейт към Грета е и когато зелените блокират Орлов мост в знак на протест срещу поредното застрояване на национален природен парк. В никакъв случай недейте да мразите истинските виновници за лошото качество на живот - за мръсния въздух, недостатъчно чистата вода, бетонираното Черноморие, пълните с отпадъци планини и реки, защото тези хора не искат нищо от вас. Те не ви мислят за отговорни. Те искат само вашия глас и вашите пари. Какво толкова!
Грета не иска вашите пари,
не се кандидатира за лидерски пост, но очаква от вас да й оставите качествено бъдеще, затова и може да си позволи да ви сочи с пръст. Затова я мразите.
Ако обичате децата си обаче, ще се съгласите, че не е достатъчно само да им осигурите пари за университет. Не получаваме по една планета на поколение. Земята ни е за поколения наред. Оттам и мултипоколенческата отговорност. Преди да действаш днес, мисли за утре. Знам, че това е твърде сложна концепция за виждащите предимно черно-бяло българи (окей, не са само българите), но ако говорим за човешка цивилизация, тя е нюансирана и комплексна система, която не се побира в двуизмерност и биполярност. Човешката цивилизация е многопластова, многоизмерна и обхващаща различни времеви периоди. Трябва да надскочим примитивизма и да осъзнаем, че Грета не е заплахата. Бездействието и омразата са далеч по-страшни. Ние сме врагове сами на себе си. Грета в крайна сметка е тази, която ще ни сърба попарата заедно с нашите деца и внуци. Затова е права е да крещи, да „истеризира“, да плаче, да прожектира агресия. На фона на нашата агресия към планетата ни и към такива като нея нейното е наистина вопъл за помощ.
